Много изпитания и гонения по затворите преживял през онези години и отец Гавриил. На 1 май 1965 година той подпалил дванадесетметровия портрет на Ленин, закачен на зданието на Върховния Съвет в Тбилиси, и бил арестуван от следственото отделение на КГБ по член 71-ви, част І, "за антисъветска пропаганда". На 12 май същата година го затворили в изолатор №1. За съжаление, на 20 октомври 1978 година личното му дело било унищожено. Потвърждаващ документ е издаден на 14 май 2001 година от спецотдела на 5-и затвор.
На разпита отец Гавриил казал: "Направих това, защото не трябва са се боготвори човек. Там, на мястото на портрета на Ленин, трябва да виси Христовото Рязпятие. Защо пишете: "Слава на Ленин", когато славата не е нужна на човека? Трябва да се напише: "Слава на Господа Иисуса Христа".
След тези думи по решение на Върховния Съд от 3 август 1965 година го закарали в психиатричната болница за експертиза, където той се намирал до 12 октомври същата година.
Привеждаме част от историята на заболяването му:
"Диагноза: психопатична личност със склонност към възникване на шизофренно-подобни състояния. Разговаря сам със себе си, нещо тихо си шепне. Вярва в Бога, в Ангелите. Постоянно повтаря думите: "Всичко е от Бога". Със заобикалящите не общува. Когато се обръщат към него, говори за Бога, Ангелите, иконите..."
Именно тази "диагноза" спасила отец Гавриил от разстрел. Господ запазил своя избраник, за да не остави грузинския народ без назидание.
Отец Гавриил безстрашно изповядвал Православието. Из спомените на Гия Кобачишвили: "Ние живеехме в съседство с отец Гавриил. Той често разговаряше с момчетата, подаряваше им кръстчета, обикаляше с тях около църквата "Света великомъченица Варвара". Веднъж старецът ме погледна в очите и каза: "Винаги помни - има Бог!". Като каза тези думи, отец Гавриил падна и като си удари главата в земята, започна да размахва ръце. Той се държеше като умопобъркан, но това не беше така.
Старецът подари на семейството ми икона на Иисус Христос в кивот. Това беше чудотворна икона: в навечерието на някаква беда кивотът се отваряше от само себе си - по такъв начин Господ ни предупреждаваше за нещастието. Като заставаме на колене, ние често се молим пред тази икона, благодарим на Господа и на отец Гавриил, който подари тази икона на семейството ни".
Като истински поборник на Православието, отец Гавриил търпял от безбожниците много хули и унижения, но независимо от това, той никога не осъждал даже онези, които жестоко го били, след като подпалил портрета на Ленин.
Ето какво пише в спомените си настоятелката на Самтаврийския манастир игумения Кетеван (Копилиани):
" Отец Гавриил категорично ни забраняваше да осъждаме когото и да било и ни казваше така:
"Ако видиш убиец или блудница, или пияница, който се валя на земята, не осъждай никого, защото Бог е отпуснал юздата му, а твоята юзда държи в ръцете Си. Ако отпусне и твоята, ще се окажеш в още по-лошо положение: можеш да паднеш в греха, за който осъждаш другия, и да погинеш".
Монах Симеон (Абрамишвили) казва за отец Гавриил: "Архимандрит Гавриил - това са всички монаси, взети заедно".
Старецът скривал духовните си дарования, но заобикалящите все пак чувствали в него благодатта дарувана му от Бога, макар че не всичко разбирали и приемали.
.......
Последния ден на земния му живот бил 2 ноември 1995 година. Било сряда. От сутринта в килията на стареца се събрали близките му роднини и монахините на Самтаврийския манастир. Отец Сава (Кучава) - духовникът на манастира (през последните четири години той причастявал отец Гавриил) - отслужил молебен.
Настоятелят на Шио-Мгвимския манастир архимандрит Михаил (Габричидзе) си спомня:
"Бяхме в Патриаршията, когато научихме, че отец Гавриил не се чувства добре. Патриархът Илия ІІ, благослови владиката Данаил, митрополита на Цхум-Абхазка епархия, да замине при отец Гавриил за четене на Канона при разделяне на душата от тялото, и ние веднага тръгнахме за Мцхета. По пътя се счупи колата ни, ние много се притеснявахме, че ще закъснеем, и аз попитах владиката: "Да не би да не го заварим жив?". А той отговори, че Господ няма да вземе душата на Своя угодник, докато при него не пристигне архиерей. И наистина, когато пристигнахме, старецът още беше жив. Веднага щом владиката свърши да чете Канона при разделянето на душата от тялото, отец Гавриил предаде душата си на Бога".
Владиката Даниил и лекарят Зураб Варазашвили облекли стареца и пренесли тялото му в църквата "Свето Преображение".
Монахините от Самтаврийския манастир обичали отец Гавриил и тежко преживявали болестта и смъртта на стареца. Но в деня на преставянето на стареца настроението на всички било някак необикновено светло, и всички разбрали, че това е подкрепата и утешението на отец Гавриил.
На втория ден пристигнал Патриархът на цяла Грузия Илия ІІ, и отслужил панихида. По завещанието на отец Гавриил, завили го с рогозка и внимателно го спуснали в гроба. Но никой не се решавал да хвърли пръст. Решили така: натрупаната пръст внимателно насипвали по краищата на гроба, и постепенно тя покрила покойния, сякаш сама приела Божия угодник.
Господ дарувал на отец Гавриил дар за изцеляване на страдащите и болните и след смъртта му. Много хора, които идват на гроба му и се помазват с елей от неугасимото кандило, получават изцеление. Гробът на стареца се намира на онова свято място, където четиринадесет години се подвизавала света Нина. Къпиновият храст до отпечатъка от стъпалото на равноапостолната просветителка на Грузия бил любимото място на отец Гавриил приживе. Сега това е мястото на неговото упокояване.
Не само от Грузия - отвсякъде пристигат поклонници на гроба на стареца и получават от него помощ и утешение. В знак на любов към него те изпълняват църковни песнопения на грузински език.
Из "Диадемата на Стареца. Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил"
Манастир "Свети Вмчк Георги Зограф" Света Гора Атон
"Старецът Гавриил носеше голям подвиг - взе върху себе си тежкия кръст на юродството, беше проповедник на Божието слово и постоянно водеше борба с лукавия - по време, когато в умовете цареше смут."
Канонизиран за светец през декември 2012. Паметта му се отбелязва на 2 ноември.
Старецът Гавриил казва"Който има моята снимка, нека ми каже, и аз ще го чуя"
По молитвите на Свети Гавриил, Господи Исусе Христе помилуй нас! Амин.
На разпита отец Гавриил казал: "Направих това, защото не трябва са се боготвори човек. Там, на мястото на портрета на Ленин, трябва да виси Христовото Рязпятие. Защо пишете: "Слава на Ленин", когато славата не е нужна на човека? Трябва да се напише: "Слава на Господа Иисуса Христа".
След тези думи по решение на Върховния Съд от 3 август 1965 година го закарали в психиатричната болница за експертиза, където той се намирал до 12 октомври същата година.
Привеждаме част от историята на заболяването му:
"Диагноза: психопатична личност със склонност към възникване на шизофренно-подобни състояния. Разговаря сам със себе си, нещо тихо си шепне. Вярва в Бога, в Ангелите. Постоянно повтаря думите: "Всичко е от Бога". Със заобикалящите не общува. Когато се обръщат към него, говори за Бога, Ангелите, иконите..."
Именно тази "диагноза" спасила отец Гавриил от разстрел. Господ запазил своя избраник, за да не остави грузинския народ без назидание.
Отец Гавриил безстрашно изповядвал Православието. Из спомените на Гия Кобачишвили: "Ние живеехме в съседство с отец Гавриил. Той често разговаряше с момчетата, подаряваше им кръстчета, обикаляше с тях около църквата "Света великомъченица Варвара". Веднъж старецът ме погледна в очите и каза: "Винаги помни - има Бог!". Като каза тези думи, отец Гавриил падна и като си удари главата в земята, започна да размахва ръце. Той се държеше като умопобъркан, но това не беше така.
Старецът подари на семейството ми икона на Иисус Христос в кивот. Това беше чудотворна икона: в навечерието на някаква беда кивотът се отваряше от само себе си - по такъв начин Господ ни предупреждаваше за нещастието. Като заставаме на колене, ние често се молим пред тази икона, благодарим на Господа и на отец Гавриил, който подари тази икона на семейството ни".
Като истински поборник на Православието, отец Гавриил търпял от безбожниците много хули и унижения, но независимо от това, той никога не осъждал даже онези, които жестоко го били, след като подпалил портрета на Ленин.
Ето какво пише в спомените си настоятелката на Самтаврийския манастир игумения Кетеван (Копилиани):
" Отец Гавриил категорично ни забраняваше да осъждаме когото и да било и ни казваше така:
"Ако видиш убиец или блудница, или пияница, който се валя на земята, не осъждай никого, защото Бог е отпуснал юздата му, а твоята юзда държи в ръцете Си. Ако отпусне и твоята, ще се окажеш в още по-лошо положение: можеш да паднеш в греха, за който осъждаш другия, и да погинеш".
Монах Симеон (Абрамишвили) казва за отец Гавриил: "Архимандрит Гавриил - това са всички монаси, взети заедно".
Старецът скривал духовните си дарования, но заобикалящите все пак чувствали в него благодатта дарувана му от Бога, макар че не всичко разбирали и приемали.
.......
Последния ден на земния му живот бил 2 ноември 1995 година. Било сряда. От сутринта в килията на стареца се събрали близките му роднини и монахините на Самтаврийския манастир. Отец Сава (Кучава) - духовникът на манастира (през последните четири години той причастявал отец Гавриил) - отслужил молебен.
Настоятелят на Шио-Мгвимския манастир архимандрит Михаил (Габричидзе) си спомня:
"Бяхме в Патриаршията, когато научихме, че отец Гавриил не се чувства добре. Патриархът Илия ІІ, благослови владиката Данаил, митрополита на Цхум-Абхазка епархия, да замине при отец Гавриил за четене на Канона при разделяне на душата от тялото, и ние веднага тръгнахме за Мцхета. По пътя се счупи колата ни, ние много се притеснявахме, че ще закъснеем, и аз попитах владиката: "Да не би да не го заварим жив?". А той отговори, че Господ няма да вземе душата на Своя угодник, докато при него не пристигне архиерей. И наистина, когато пристигнахме, старецът още беше жив. Веднага щом владиката свърши да чете Канона при разделянето на душата от тялото, отец Гавриил предаде душата си на Бога".
Владиката Даниил и лекарят Зураб Варазашвили облекли стареца и пренесли тялото му в църквата "Свето Преображение".
Монахините от Самтаврийския манастир обичали отец Гавриил и тежко преживявали болестта и смъртта на стареца. Но в деня на преставянето на стареца настроението на всички било някак необикновено светло, и всички разбрали, че това е подкрепата и утешението на отец Гавриил.
На втория ден пристигнал Патриархът на цяла Грузия Илия ІІ, и отслужил панихида. По завещанието на отец Гавриил, завили го с рогозка и внимателно го спуснали в гроба. Но никой не се решавал да хвърли пръст. Решили така: натрупаната пръст внимателно насипвали по краищата на гроба, и постепенно тя покрила покойния, сякаш сама приела Божия угодник.
Господ дарувал на отец Гавриил дар за изцеляване на страдащите и болните и след смъртта му. Много хора, които идват на гроба му и се помазват с елей от неугасимото кандило, получават изцеление. Гробът на стареца се намира на онова свято място, където четиринадесет години се подвизавала света Нина. Къпиновият храст до отпечатъка от стъпалото на равноапостолната просветителка на Грузия бил любимото място на отец Гавриил приживе. Сега това е мястото на неговото упокояване.
Не само от Грузия - отвсякъде пристигат поклонници на гроба на стареца и получават от него помощ и утешение. В знак на любов към него те изпълняват църковни песнопения на грузински език.
Из "Диадемата на Стареца. Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил"
Манастир "Свети Вмчк Георги Зограф" Света Гора Атон
"Старецът Гавриил носеше голям подвиг - взе върху себе си тежкия кръст на юродството, беше проповедник на Божието слово и постоянно водеше борба с лукавия - по време, когато в умовете цареше смут."
Канонизиран за светец през декември 2012. Паметта му се отбелязва на 2 ноември.
Старецът Гавриил казва"Който има моята снимка, нека ми каже, и аз ще го чуя"
По молитвите на Свети Гавриил, Господи Исусе Христе помилуй нас! Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар