Приближаването на
смъртта.
А сега за смъртта. Какви са етапите ѝ? Като узнае диагнозата си, човек отначало не вярва, после се възмущава, протестира, успокоява се и започва едно такова «смирение». Така става с маловерните хора.
При вярващите започва времето на събирането, за този, който срочно трябва да довърши своите дела. Разбирате ли, че на вас ви остава малко време? Слава Богу, че вие знаете, че времето е ограничено, затова и можете да се подготвите. За дълговете вече казах, за словото Божие също казах, за добродетелите, какво трябва да се свърши, каква проверка е необходимо да си проведете, също казах. Постарайте се, ако можете да ходите и да стоите в храма Божий, може дори и да не е в богослужебно време. Можете да четете книга: словото Божие, светите отци. Настройвайте своя разум така че, колкото се може повече мислете за Бог. Старайте се колкото се може по-малко да гледате телевизия. Това ви развлича и не ви е нужно. Особено в такъв момент развлечението ви е съвършено ненужно. Пообщувайте със своите роднини, поговорете с тях, обезателно дайте завещание на своите деца. Какво завещание? Не само финансово, но и духовно; насочете ги Божията светлина, защото вие отговаряте за тях. Нашите предци не са се бояли от смъртта, по-рано князете са писали големи завещания, където описвали финансите, земите и главното – духовното завещание те давали: какво да правят, какво да не правят. И паника при тях не е имало, това в днешно време се е развило като истерия.
– Истерии не е имало, но от смъртта винаги всички са се страхували.
– Не е вярно! Не всички са се страхували от смъртта. Християните от смъртта не се боят. Тези хора, които сериозно подхождат към вярата, те не се страхуват от смъртта.
Ето, започва да приближава смъртта. Как се определя това? Най – напред трябва да помним, че при раковите заболявания често в деня преди смъртта болката се преустановява, защото организма се предава, - това е последната велика милост Божия. Както ви говорих, нужно е да се причастите с Тялото и Кръвта Господни. Необходимо е, разбира се, да съберете своите роднини, близки, за да си поговорите с тях, а после да останете сам, за да пребивавате в молитва, да бъдете с Бог. При това близките ви могат да постоят с вас, да помълчат. Може да помолите някого, който да ви чете светото Евангелие, което има мощна сила. Четенето и душата във времето на смъртта настройва на съответните вълни. Затова постарайте се да не оставате близките си в хосписи, това няма да ги облекчи, по-добре е да умрат вкъщи. Слава Богу, има много православни болници, но все пак по-добре не правете така.
Често преди смъртта духовните очи на човека започват постепенно да се отварят. И той започва да вижда другия свят. Идват починали роднини, идват ангели Божии, или обратно, зли духове. За това ние трябва да сме готови, защото на човек постепенно започва да му изтънява покривалото, лежащо на очите на всички хора от момента на грехопадението, и на човек му се открива друга реалност. Тук е нужно да припомним, че сатаната – измамник. У него има много по-малко сили, отколкото се представя. Както е казано в Писанията, «У врага съвсем не стигна оръжие» (Пс. 9, 7), т. е. На врагът съвсем се е лишил от оръжие, от момента на разпятието на Исус Христос. Затова, ако ви се появят някакви там призраци, бесове, не забравяйте, че тяхната задача е да ви изплашат. Те няма реално сила.
Помните ли, аз ви говорих веднъж, как при Антоний Велики дошъл бяс? Огромен демон, великан до облаците с червени очи, един такъв черен. Антоний просто му се присмял: – Е, какво т си дошъл при мен, – казал Антоний Велики. – Ако ти искаш мен – ето ме, Антоний, ако ще правиш нещо с мен и си получил от Бога власт – давай. А ако не, защо си дошъл при мене? Ето аз ще те прекръстя и ти си отиваш оттук.
Антоний го прекръстил и бесът изчезнал.
Ангелът Божий, когато го изпратил Бог да убие асирийците, не устроил пред тях никакви демонстрации, той дошъл, убил ги и си отишъл. Когато Бог изпратил ангели да погубят първенците египетски, те какво, осъществявали някакъв сложен план? Не, те просто дошли, извършили делото и си отишли. Разбирате ли, без уговорки. Така и светците се отнасяли към волята Божия, затова и ние така трябва да се отнасяте към това. Ясно ли е? Кръстно знамение, молитвено обръщение към Бог, но само без гордост. Помнете, че с нас е Кръстната сила, но при условие че се молим на Бог. Затова и ние казваме: «Огради нас, Господи, със силата на честния и животворящия Твой Кръст и ни запази от всяко зло». Прекръстваме се. При тези думи, както е казал Иоан Златоуст, никаква сила на сатаната не може да ни навреди.
Ако видим, че се приближава смъртта, необходимо е да четем, разбира се, 118 псалом «Блажени непорочните» и да се помолим някой свещеник, ако има такъв наблизо, или наш близък да прочете канон на изхода на душата от тялото. По-добре е да го прочете свещеник, така както трябва със специалните свещенически молитви, които много силно помагат. Ако се започне тежка агония, се чете отделна молитва; когато човек дълго страда, все пак е нужно да се обадим на свещеник, дори ако не може да дойде, той може да прочети молитвите вкъщи. Господ ще чуе тези молитви.
Веднъж аз бях извикан при една умираща. Аз я бях изповядах примерно, преди месец и половина, когато служех в Ясенево. Аз отидох при нея в девет вечерта, а вие знаете, че човек преди смъртта се причастява независимо от това, ял ли е или не, това изобщо не е важно, преди смъртта се причастява при всички случаи. За това говори правилото от Първия Вселенски събор. Ако човек е съхранил православната вяра, трябва да се причасти. Аз отивам и виждам такова зловещо зрелище: тя лежи на кревата, очите ѝ излезли от орбитите в буквалния смисъл, човек въобще не е видно. А тя с ръце отбива някого надясно, наляво и крещи: «Страх ме е, страх ме е, страх ме е». Аз ѝ казвам: «Надежда, искаш ли да се причастиш?» «Искам», – казва, и говора ѝ веднага се изгуби. Това беше последното, което тя каза. Аз я причастих с Тялото и Кръвта Господни, и тя веднага се успокои, усмихна се и почина. Ето това е нападение от митарствата, което е било, - милост Божия. Затова трябва да се молим.
– А ако човек е в безсъзнание?
– Когато човек е в безсъзнание, нужно е за него да се молим, да се прочете канона на изхода на душата от тялото, но тайнства над безсъзнателен човек не се извършват, освен Тайнството на Светото Кръщение, ако човека по-рано е изявявал желание. Нито Причастие, нито Маслосвет над хора в безсъзнание не се извършват. Инсулт не означава загуба на съзнание, може да има загуба на речта, но ако е в съзнание, е възможно да се причасти човека, стига той да изкаже съгласие с очи, или както му е удобно, но все пак, ако се е старал да живее по Бога, както се казва. Той получава чест от Бог, че може да се причасти. Ако човека е живял без задръжки, то Господ обикновено не му дава възможност за Причастие. Една жена била в безсъзнаниe, но свещеника решил да ѝ направи Маслосвет. Започнал Маслосвета. Когато започнали да четат Евангелието, тя излязла от комата и казала: «Разкайвам се», – причастила се и починала на следващия ден. Значи така: по правило на Църквата не бива да му се прави маслосвет на такъв човек. Какво в такива случаи е отредено да се прави? Аз самия какво бих направил. Обикновено се служи молебен за здраве. Има такъв молебен. Ако удобно на Господ, човек идва в съзнание, но Тайнства, освен Кръщение, на хора коматозно състояние не се допускат. Кръщение също не се извършва във всички случаи, а само тогава, когато човек от по-рано е изказвал желание да се покръсти, но по някаква причина не е успял. В такъв случай го кръщават чрез трикратно обливане.
И ето човек се оказва в нов свят. На него в началото му се струва много леко, ако по-рано е боледувал, да даже и да не е боледувал, на него все пак му се струва по-леко. Защо? Защото, както казва Григорий Богослов, нашата душа след грехопадението е станала трупоносна, т.е. носеща труп. Тялото се бърка в работите на душата. И да, това вие, навярно сте го забелязали. Искаш да помислиш, да се помолиш – главата те заболи, корема те пристегне, сърцето ти се разхлопало, да си поспиш ти си прииска. Нали? Колко угодни са такива случаи. Всяка деятелност на душата е свързана с тялото. А тук душата чувства, че тя се намира в някакво по-естествено за нея състояние. Докато тя още не знае, че това е една от най-главните задачи – одушевление на тялото – тя вече не може да го изпълни. После обикновено минават няколко минути, през които човек се опитва да установи контакт със заобикалящия го свят, докато не се убеди, че той е умрял. Но, ако човек се е готвил, за него е естествено, той е чакал този момент. Какво да правим тогава? В този момент не е нужно да се опитваме да се тръшкаме на различни страни, а е необходимо да умираме с молитва на уста. Каква молитва?
«В Твоите ръце, Господи, предавам моя дух», – както е казал Господ на Кръста. Ние така казваме и преди сън, и така трябва, излизайки от това тяло, да прославяме Света Троица, за да се продължи това прославяне и послесмъртно. Помните ли, как умирала блажена Макрина? Затова аз много обичам да разказвам. Тя боледувала тежко преди смъртта си и накрая вече така отслабнала, че мислели, че тя умира. Настъпила вече, внесли лампа, заиграли светлините в стаята. Тя както всеки нормален християнин... А какво се прави вечер, когато се внесе светлина в стаята? Тя започнала да пее «Тиха светлина», и тя тихо запяла. Запяла вечерния химн така : «Тиха светлина свята слава, Безсмъртния Отец Небесен, Свят, Блажен, Иисус Христос: засядащото на запад слънце, вижда вечерна светлина, да пеем на Отец и Син и Свети Дух, Бог. Достоен си по всяко време да ти пеем гласно, Преподобни». И с тези думи тя напуснала тялото и после продължила по-нататък: «Сине Божи, дай ми живот, затова целия свят Те слави». Ето това е красива смърт. Така ли е? наистина благородна смърт. Затова е добре преди смъртта да започнете да пеете песнопения на Бог, песен на благодарност, затова че Бог ни извежда от телата, за да ни оживи после отново.
Спомнете си преди смъртта, че с тялото си ние отново се стремим към деня на Възкресението. Именно с тези тела, които ще бъдат очистени от Бог. И човек, който възлиза с благодарност към Бог, обикновено веднага ще се опита да се изкачи при Него. Както е казано в Книгата на Еклесиаста «духът човешки отива при Бога, Който го е дал» (Еккл. 12, 7).
Човек, който е живял обикновен живот, ние знаем по разпространеното предание, че ходи три по земята. Той може да отиде на тези места, на които са му били най-близки. Аз ви препоръчвам да отидете на Гроба Господен. Според православното учение, за душите на починалите разстояние не съществуват. Има многократни случаи, когато в момента на смъртта, хора са се явявали на роднини, съобщавали са за смъртта, идвали са да се сбогуват.
Аз ви препоръчвам да отидете на Гроба Господен или на най-близката Божествена Литургия.
Помнете, че ние можем да участваме в общата молитва, понеже жертва се принася и за живи и за мъртви. Затова и е казано «ние молим Тебе, Господи, тази жертва, която ти принасяме и за починалите, да бъде за тях изкупление и очищение, тъй че с Твоята Животворяща Кръв да ги наситиш» (молитва на Амвросий Медиолански). Заради това към какво сме длъжни да се стремим? Към живия източник на благодатта Божия – Светите Христови Тайни. За съжаление, много хора се стремят към земни вещи. Всеки прави своя избор, естествено насила хубост не става.
И ето, бягат по земята в течение на първите три дни, но не надалеч, защото надалеч, никой няма им разреши. Където човек е живял преди смъртта, към това място и се стреми, затова е казано: в каквото ви заваря, в това ще ви съдя. Ако в човек има много непреодолими навици към земята, към къде той ще се стреми? Към земята ще се стреми. Разбирате ли?
– В този момент нужно ли е да се молим?
– Ами ако сте се приучили на това, то молитвата сама идва, а ако не сте се приучили, то тя не идва. Ясно ли е? Врагът незабавно ви взема - и това е.
– Отче, ами ето онзи монах, за който Бог казал: «Не Ми даде нито ден да се успокоя в себе си», – това как?
– Много просто. Той не дал да се успокой въобще. Неговите подвизи всички били заради тщеславие и гордост. Той се причастявал, а на душата си покой не давал. На Бог не давал да се успокои.
И така, моя съвет е: излизането трябва да е с молитва. Ако вие искате не задълго да постоите на земята, ако вас все пак към нея имате притегляне, то отидете в храма.
Помнете, че за вас се появява великолепна възможност: вие можете да попаднете във всеки храм на планетата Земя, да попаднете на всяко свето място. И християнина, ако желае може да попадне или на Голгота или на Гроба Господен, за да се поклони там, без да се отчита разстоянието на земята. Но три дни – това е достатъчно условен срок. При това вече често напада врагът, а врагът действа по различни начини: той може да плаши, а може и да съблазнява.
Кога обичайно човек за последен път идва на земята? Когато го погребват. Затова е погребалното опяване, а поставянето на вещи е нелогично. Разбирате ли? Човек трябва тялото му, осветено от Светите Тайнства, да отиде в храма Божий, за да може за последен път да се помоли. По – добре да се донесе тялото на Литургия, за да може душата на починалия да постои на последна Литургия, да послуша, как се прощават с прощават с него, защото той всичко чува. Прощаването е нужно точно затова, защото човека реално чува. Разбирате ли?
Ние, целуваме тялото, а редом до него стои душата и тя е длъжна да прости.
Помнете, че ако до смъртта не простите ли, пътя е направо към ада, без уговорки, затова се приучете да простите приживе. Непрощаващия и след смъртта не прощава, а къде ще отиде тогава, вече е ясно.
– А ние на покойника също освен прошка, трябва ли да му простим?
– Длъжни сте, при това искрено. Това е последния момент, когато можете с него да се помирите, затова безобразно постъпват тези, които се опитват тялото да го погребат, без да го опяват. Обезателно помолете да се извърши опело. Задочното опело е приемливо само, ако няма възможност за погребване: потънал човека в морето, загинал във време на война, неизвестно къде е. За останалите това е просто ненормално явление. Много е важно това. Погрижете се докато сте живи, да уточните къде ще ви опеят, така че да не се съкращава службата. Не се притеснявайте да отидете при свещеника, и ако вие сами говорите с него, смело мога да заявя, че никой свещеник няма да съкрати службата, само в екстремална ситуация – например, ако опелото се прави в Страстния Петък (Разпети Петък б.пр.).
– На кой ден трябва да трябва да ни опеят?
– На третия ден. Как вие не знаете ли, че чина на опяването е различен за младенци, монаси, миряни, свещеници, епископи, дякони. А има и специален чин за опяване на Пасха, когато за упокой почти нищо не се прави, само ектения, това е Пасхална служба.
– Къде трябва да се намира човека три дни?
– На различни места, както вече ви казах.
– Тялото къде се оставя?
– Където разрешат.
– В дома може ли?
– Разбира се.
На християнина, близките му са длъжни да го умият. По този начин близките оказват своята почест на покойника. Миряните се умиват, свещениците се обтриват със светено масло, а монасите се обтриват с гъба, ръцете и нозете. Монасите не ги мият.
Помните ли, че почестите оказани на покойника, се явяват добродетели за християнина, за което получава награда на Небесата. А за великата награда, която се дава за погребение на хората, особено на тези, които някому погребват се говори в книгата на Давид. Това е действително велика награда, която Господ дава, когато тялото бъде възкресено в последния ден.
Какво да правят живите след смъртта на близките си? Незабавно да започнат да подават колкото е възможно повече четиридесетници, така че възможно най-много места да молят хората за тях. Много добре е да се изпрати запис до Света Гора Атон в Атонското подворие. Трябва да се подаде още на първия ден. Може и в светия град Иерусалим в Иерусалимското подворие. Много е просто: отидете до Иерусалимското подворие и подайте, за да ги споменават на Гроба Господен. Чрез Москва е много удобно. Има Иерусалимско подворие, храм Възкресение на Славещия (апостол Филип) на Арбат. Родствениците е нужно да просят, така че в продължение на 40 дни да четат обезателно Псалтира наред, както е по катизми. Ако имате близки приятели, помолете ги и те да се молят за вас всеки ден. Има случаи, когато специално се наемат хора, които четат Псалтира денонощно. Това е също има огромна полза, защото Псалтира, защитава от нападенията на демоните. Тази молитва окуражава човека.
Защо е необходимо опело? За да може човек в третия ден, когато се въздига към Небесата, да бъде защитен, обгърнат от молитвата на Църквата, затова в този ден се отслужва Литургия, ако разрешава Устава (например, преди пост не се разрешава).
Ангелът-хранител разбира се, посреща човека след смъртта. Християнинът се среща с два ангела: ангела-хранител и ангела-проводник. Те водят човека по задгробните места. Така също го срещат и като минимум и два зли духа: ангела-изкусител и ангела-проводник-надолу. Това се случва обикновено на третия ден или в самия първи ден, ако човек много иска да попадне на Небесата. Ето например, светците обикновено не са се задържали, нищо не чакали, те веднага отивали на Небесата и това е. «Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви » (Мат. 6, 21).
Ако човек има голямо имущество на Небесата, какво и кого да чака? Той може да поиска колкото се може по-бързо да влезе във владение. А ако там е и възлюбения жених, какво да прави на земята?
Когато човек се издига във въздуха, той се среща със засадите на княза на тъмнината, които се наричат обикновено митарства. Дори Божията Майка, когато отивала при Своя Син, преди Успението си Го молила, Той да я защити от въздушните митарства. И светия мъченик Евстратий, чиято молитва четем в събота на полунощницата, също молил Бог да го удостои да премине през засадата на митарствата бързо. И затова ние също сме длъжни да се молим на Бог, така че Той да ни защити нас.
Аз ви препоръчвам да се изповядвате два-три пъти в седмицата. Не е нужно да се готвите за това. Просто го правете, да не дава Бог, грях някакъв сте сторили – отивате, покайвате се. Ето това е, много лесно се живее в такъв случай. Ето аз сега се измъчвам, тъй като няма втори свещеник, рядко се изповядвам, това ми е неприятно. Когато служих на други места, там беше добре, а сега не мога да отида някъде, дори само веднъж.
От седмата година се изповядват греховете. Молете се на Маслосвета, така че Господ да възстанови разума, случва се, така че след Маслосвет често си спомнят забравени грехове. Въпреки, че в молитвите при Маслосвета нищо не е казано за опрощаване на забравени грехове, нека не се заблуждаваме.
– Тогава защо е нужен Маслосвета?
– За изцеление на тялото.
– А с какво Маслосвета се отличава от Изповедта и Причастието?
– На Изповед се прощават греховете, а при Евхаристията се съединяваме с Христос. А специално за изцеление на тялото и за изцеление на душевни заболявания например, депресии, свързани с нарушения на телесната деятелност, е даден Маслосвета, затова да се маслосветим трябва задължително.
Отворете Свещеното Писание, послание на апостол Иаков – там нищо не е казано за прощение на забравени грехове. В какъв смисъл греховете се отпускат? Последствията от греховете – това са болестите. Последствие, наказание за грях се снема с Маслосвета, но самият грях се отнема само с покаяние. В Свещеното Писание и в словото на отците от Църквата няма нито дума за прощаване на греховете чрез Маслосвет. Аз си спомням още в семинариите взех специално, не ме домързя, прегледах всички отци на Църквата, който и да е писал за Маслосвета, - при никой от тях, никъде нито дума не е казано за прощаване на забравени грехове. Последствията от греховете се очистват, а за самото прощение на забравени грехове нищо не се казва. А че греховете се припомнят, това е известно. Навярно от опит вие знаете, че след Маслосвет изведнъж отдавна-отдавна забравен грях и хоп – припомняте си го. Ето как действа Маслосвета: прави реставрация на разума за този човек, който може да се разкае за греха си, може да поскърби за него, - и Господ го очиства. Ако вие помните житието на блажена Теодора, вие знаете, че тя се е намирала в задгробния свят и видяла някакво злато, което било за нея молитвите. На нея ѝ помогнали молитвите на нейния духовен отец, преподобния Василий Нови. Нужно е да помним, че молитвите много помагат – и на праведниците и на обикновените хора. Защо ние собствено, просим молитви? Молитвата помага да се очисти човек. Същността на молитвата, е най-вече в това, че тя очиства навика към греха, но по-добре, разбира се, да се стараем да не грешим въобще, а ако съгрешим, незабавно да очистим своето сърце. Приучавайте се колкото е възможно по-често да се изповядате. Ако вие сте направили някакъв грях, незабавно молете Бог да ви прости и не оправдавайте греха си. Помнете, че Господ може да прости греха без изповед, само в случай, че нямате сгодна възможност. Ние знаем такива примери, когато Господ Сам е очиствал човека. Той не Се е лишил от правото да прощава греховете? Така ли е?
Ето, пример мога да ви дам, един човек блудствал и винаги след това ходел в храма да се разкайва. Веднъж той пак съгрешил, отивал в храма за да се кае и по пътя умрял. Дявола трябвало да го вземе със себе си, но Господ казал «Времето на смъртта е в моя власт, а на разкаянието – е в негова. Той отиваше да се разкая пред Мен, затова Аз него ще го приема». Това е казано затова, не за да оправдаем блудния живот, а затова, че е нужно да приучим себе си към разкаяние за греховете си. Отстъпил си – незабавно търси прощение. За това Църквата е установила изповядването на греховете вечер. Но това не бива да бъде едно обикновено изброяване, както някой казват, «съгреших с вещомания», имайки предвид «събиране на излишни вещи» (вещомания – това трупане на излишни вещи), а да се изповядат тези грехове, реалните, които ти си извършил в този ден.
Човек се издига в Небесата с различна скорост, няма някакви общи правила. Например, Макарий Велики се издигал в небето в течение на няколко минути, при това в този момент бесовете крещели: «Макарий, ти ни победи», – желаейки да предизвикат у него тщеславие. Макарий отговорил: «Все още не», – и се издигнал по-високо. Бесовете отново крещели: «Ти ни победи, погледни, колко си силен». Той отново отвърнал : «Все още не». А после, когато стоял пред вратата на рая, той казал: «Да, победих ви със силата на Иисус Христос».
Какво трябва да правим случай, че вие умирате, а до вас няма свещеник? Вие трябва да си запишете вашите грехове на хартия и да помолите някого да предаде тези грехове на свещеник, той обезателно да прочете разрешителна молитва и да прости греховете, защото ключа на властта се пази в него. Точно така, както свещениците съхраняват своята власт и след смъртта си остават свещеници. Знаете ли? Затова е много важно да знаете, как да действате, ако нямате близо до вас свещеник. Но в същото време и сами трябва да молите Бог да прости греховете ви.
Вие сте попаднали в рая, но трябва да помните, как се описва пътят до рая през митарствата. Света Перпетуя видяла митарствата в такъв вид: стои златна стълба от земята до небето, но тя е страшна златна стълба от земята до небето, от двете страни на стълбата ножове, а най-долу няма летви за стъпване. Вместо долните летви там беснее дракон. И тя видяла, че нейния съкилийник Сатир първи дошъл до тази стълба и поставил на дракона тайнствен знак. Какъв? Кръст, разбира се. Драконът веднага се успокоил и замълчал. Сатир се покачил на него и тръгнал по-нагоре по стълбата, но той гледал само към върха. Защо точно ножове? Така, този погледне встрани, се порязва, затова по време на митарствата трябва да гледаш само нагоре към върха. След това тя тръгнала след него, направила тайния знак на дракона, отправила се към върха и така влязла в рая. Там я посрещнал някакъв Велик Пастир, около който летели пламенни духове и Му пеели удивителен химн, - Иисус Христо. Той я целунал и казал: «Приветствам те. Ти си моя дъщеря, накрая си дойде у дома». По този начин, човек идва в рая, и обикновено, до деветия ден той разглежда рая, толкова доколкото, той самия може. Ако вие нямате достатъчно висок разум, то целия рай няма да видите. Постарайте се преди смъртта по-добре да се подготвите, така че по-високо да се издигнете, защото в рая има различни места.
На деветия от 40те дни се показват местата на мъчения в ада, за да се знае, какво ни очаква в ада. И накрая, на четиридесетия ден, човек се представя пред лицето на Бог, покланя му се и получава указание, къде ще се намира до Страшния Съд.
Ако хората не са се борили със страстите си, то в ада страстите продължават да прогресират, хората се разлагат още повече. Но ако у тях е имало воля отправена към борба, макар и непостоянна, Бог може да се склони, Бог може да извади такива хора от ада. В рая хората също продължават да се развиват. Някои си мислят: «А с какво се занимават в рая?» Душата продължава да расте в това място, в което се е оказала. В рая хората отначало се намират в покой. Спомнете си в Апокалипсис, какво прочетохме ние с вас миналия четвъртък: «А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;
и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.» (Откр. 6, 9–11).
На небесата хората растат, те забравят за земята, те знаят, че идват от тук, и техния живот става по-силен от нашия живот. Ето интересно, как се получава: душата на светия е по-реална, от тялото му, по-наситена с реалност. Разбирате ли? В рая реалността е по-плътна, от тази на земята, и неговите жители са много по-наситени с реалност, макар все още да се намират там безтелесно. Но намирайки се там без телата си, те не могат да все още да получат пълното наслаждение. Те получават награда точно в такъв размер, в какъвто могат да получат, намирайки се там без тяло. Хората отморяват, научват за тайните на Бог. В рая има някакви игри. Вие може би за това нещо не знаете? А ето в житието на Перпетуя направо е казано, че има някакви духовни игри, духовни радости. Хората постепенно се приучават към Светлината на Бога. Човек вкусва от райските плодове, постепенно започва да привиква към Божествената Светлина. Рая – да кажем, това е институт. Защо това е част от земята? Ако земята е училище, то в рая попадаш, само ако вземеш изпита. Какво са митарствата? Това е встъпителния изпит за института, когато човек се научава да живее в присъствието на Създателя. В рая има множество различни места. Ето едно интересно описание: Андрей, юродив ради Христа, бил възхитен от рая и видял, че в центъра на рая стои огромен светещ Кръст, на който се покланяли ангелите. Човек се издига, вижда този Кръст, и накрая стига до някаква завеса, зад която се намира Царството на Бога, което се намира на най-високото от всички небеса. Веднъж един човек, ученик на свети Иоан Златоуст, се развълнувал в рая и не намерил там Златоуст. Той ужасно се разтройл. Ангелът го попитал: «Защо така се опечали, никой оттук не си тръгвал в печал ». Този човек на това му отговорил: «Аз мечтаех да видя Иоан, но той не е тук». На това ангелът казал: «А, ти търсиш Иоан, проповедника на словото Божие? Ти не можеш да го види, той е там, където е Бог». Има хора, които толкова добре са се подготвили на земята, че се издигат високо в рая. Например, апостол Павел, той се намира вече при Христос, както и сам е предсказал в своето Послание до Филипяните. В рая в рая в плът се намират свети пророк Илия и Енох. Свети апостол Павел и други светии са се издигнали високо, високо в Небесата. Сега има една свята жена, която вече е получила пълно блаженство. Единствената свята, която е получила пълна награда до Страшния Съд, - Пресвета Богородица. Защо? Защото Тя е възкръснала в плът. Защо Успение е такъв велик празник? Защото в този ден е прославен Втория човек от хората, достигнали вече пълното, абсолютното прославление, което за всеки един от нас ще се състои само на Съдния Ден. Но в рая Тя не е често, хората казват, че не могат там да я задържат, че тя много често се явява на земята. Има едно много древно предание, казващо, че Пресвета Богородица идва на земята по време на пеенето на нейните песни« Величай душо моя, Господа», затова всеки ден в храма се извършва това песнопение, което обозначава невидимото явяване на Божията Майка. Тя идва и гледа, как пеят хората. Тези, които нищо не пеят, тя не обръща внимание, а на тези които пеят, Тя гледа: със сърцето си ли пеят или механично. И така, в зависимост от това Пресвета Богородица дава награда, Тя действително е бърза помощница на всички.
И така, постепенно се увеличава човешкия род, той ще се продължава до самия Съден Ден. Когато се завърши числото на спасените, тогава Небесата ще се свият като свитък, и Христос ще дойде на земята заедно със своите ангели и всички светии, адът ще опустее, защото всички хора ще бъдат повикани, и ще настъпи деня на Възкресението. Ние с вас отново ще се върнем в гробовете, те ще отворят и нашите тела ще бъдат възкресени от Бог.
Помните страшния ден на пророк Иезекил, когато той видял кости, свързващи се помежду си, покриващи се с кожа и мускули? А после как в костите влязъл духа (Иез. 37, 7–10). Точно така и ще бъде: нашите гробове ще процъфтят от живот, и ние ще станем от гробовете в плът на възраст 33 години, без очила, без патерици, без генетически недостатъци, и нашите тела ще отразяват в точност състоянието на нашата душа.
– Откъде това е известно, отче, че точно на тридесет и три?
– Апостол Павел казва: до тогава, докато всички не достигнем възрастта Христова(Еф. 4, 13).
Ето тогава ще стане най-страшно, а вие говорите за митарствата! Митарствата – това е само началото.
– Как ще се намери толкова място за всички хора?
– Ще има ново небе, нова земя, нова вселена. Нашата земя ще изгори и ще умре и ще бъде възстановена отново. Е ето, тогава ще настъпи настоящия живот, ще настъпи великия Съден Ден, когато ние ще застанем пред лицето на Бог и ще дадем отговор за своите дела. Съвършено правилно ние с вас споменаваме за този велик отговор, самото Слово Божие не веднъж акцентира вниманието ни на този велик Съден Ден, отколкото на митарствата. Така ли е? И защо? Защото това е най-важното нещо. Митарствата – това са само един встъпителен изпит в института. А Съдния Ден – това е вече решение за абсолютната участ и навеки, без право на обжалване. И ето тогава ще бъде великото разделение: всички грешници след това в плът ще бъдат хвърлени във вечния огън, във външната тъмнина от Бог, и неумиращия червей ще ги яде вечно, и техните мъчения не ще имат край никога. Както казва в Откровението, свети Иоан Богослов «димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем...» (Откр. 14, 11).
праведниците ще влезнат във вечния живот, ще живеят в нова Вселена, в Царството с Христос. Те ще бъдат богове по благодат. Ще бъдат обожени, ще достигнат върха на блаженството.
– Те няма ли да се разстроят за своите близки?
– Родствените връзки се приключват с момента на смъртта, и брачните и въобще всички отношения, се приключват, и плътските. Ако роднинските връзки остават, то не са по родство, а по душевна обвързаност, а ако такава не е имало, то няма и да има. Разбирате ли? «Ще бъдат двама в една постеля: единия ще вземат, а другия ще оставят» (Лк. 17, 34).
Господ е казал, че всеки отговаря само за себе си (ср. Иез. 18 гл). И отново , ако между венчани съпрузи има душевно и духово родство, тогава то си остава, но не както между мъж и жена, а както между две деца Божии, а ако не е имало, то няма и да има. Хората ще бъдат възкресени именно в това тяло, в което ние сега се намираме. И точно тогава, ще настъпи възмездие за греховете, и тогава ще бъде дадена абсолютно пълната награда, тогава ще настъпи великото Царство, където вече няма има нито смърт, нито тление. Както е казано, вечно веселие ще ги настигне, болката, печала и въздишката ще си отидат.
– А какво ще бъде състоянието на човека в ада до Пришествието?
– Ами то ще бъде униние и предочакване на бъдещите мъчения. Разбира се, неприятния контакт с бесовете, нищо хубаво в това общение няма. Всякакви разговори за Светата Църква, се наричат басни. Има малко истина в тези басни. Каква? В каквото греши човек, с това и се наказва. В какъв смисъл? Спомнете си, ние говорихме за богаташа: езикът му бил привикнал към наслаждения и затова горял: само в този смисъл, а не в такъв, че в ада съществуват някакви камери на мъченията. А след Съда можете да не се притеснявате: дяволът няма да ви измъчва. Дяволът, както и всички грешници, ще бъде с вързани ръце и крака. Той ще се намира в постоянно вечно усамотение. Да не дава Бог на нас да се окажем там, в това вечно уединение, абсолютно уединение.
Макарий Велики, когато му разказвали за мъченията, чул следното: «За нас е велика радост, че ние виждаме лицето на друг човек» (по време на молитвата на преподобния Макарий за покойниците – бел.ред.), а в ада никого не виждаме в очакване на бъдещите мъчения, геената, изтезанията.
В рая няма неправедни, а праведноста е напълно достъпна, повтарям: светостта, праведноста е достъпна за тези, които вярват в Светата Троица и са кръстени.
Момента смъртта
А сега за смъртта. Какви са етапите ѝ? Като узнае диагнозата си, човек отначало не вярва, после се възмущава, протестира, успокоява се и започва едно такова «смирение». Така става с маловерните хора.
При вярващите започва времето на събирането, за този, който срочно трябва да довърши своите дела. Разбирате ли, че на вас ви остава малко време? Слава Богу, че вие знаете, че времето е ограничено, затова и можете да се подготвите. За дълговете вече казах, за словото Божие също казах, за добродетелите, какво трябва да се свърши, каква проверка е необходимо да си проведете, също казах. Постарайте се, ако можете да ходите и да стоите в храма Божий, може дори и да не е в богослужебно време. Можете да четете книга: словото Божие, светите отци. Настройвайте своя разум така че, колкото се може повече мислете за Бог. Старайте се колкото се може по-малко да гледате телевизия. Това ви развлича и не ви е нужно. Особено в такъв момент развлечението ви е съвършено ненужно. Пообщувайте със своите роднини, поговорете с тях, обезателно дайте завещание на своите деца. Какво завещание? Не само финансово, но и духовно; насочете ги Божията светлина, защото вие отговаряте за тях. Нашите предци не са се бояли от смъртта, по-рано князете са писали големи завещания, където описвали финансите, земите и главното – духовното завещание те давали: какво да правят, какво да не правят. И паника при тях не е имало, това в днешно време се е развило като истерия.
– Истерии не е имало, но от смъртта винаги всички са се страхували.
– Не е вярно! Не всички са се страхували от смъртта. Християните от смъртта не се боят. Тези хора, които сериозно подхождат към вярата, те не се страхуват от смъртта.
Ето, започва да приближава смъртта. Как се определя това? Най – напред трябва да помним, че при раковите заболявания често в деня преди смъртта болката се преустановява, защото организма се предава, - това е последната велика милост Божия. Както ви говорих, нужно е да се причастите с Тялото и Кръвта Господни. Необходимо е, разбира се, да съберете своите роднини, близки, за да си поговорите с тях, а после да останете сам, за да пребивавате в молитва, да бъдете с Бог. При това близките ви могат да постоят с вас, да помълчат. Може да помолите някого, който да ви чете светото Евангелие, което има мощна сила. Четенето и душата във времето на смъртта настройва на съответните вълни. Затова постарайте се да не оставате близките си в хосписи, това няма да ги облекчи, по-добре е да умрат вкъщи. Слава Богу, има много православни болници, но все пак по-добре не правете така.
Често преди смъртта духовните очи на човека започват постепенно да се отварят. И той започва да вижда другия свят. Идват починали роднини, идват ангели Божии, или обратно, зли духове. За това ние трябва да сме готови, защото на човек постепенно започва да му изтънява покривалото, лежащо на очите на всички хора от момента на грехопадението, и на човек му се открива друга реалност. Тук е нужно да припомним, че сатаната – измамник. У него има много по-малко сили, отколкото се представя. Както е казано в Писанията, «У врага съвсем не стигна оръжие» (Пс. 9, 7), т. е. На врагът съвсем се е лишил от оръжие, от момента на разпятието на Исус Христос. Затова, ако ви се появят някакви там призраци, бесове, не забравяйте, че тяхната задача е да ви изплашат. Те няма реално сила.
Помните ли, аз ви говорих веднъж, как при Антоний Велики дошъл бяс? Огромен демон, великан до облаците с червени очи, един такъв черен. Антоний просто му се присмял: – Е, какво т си дошъл при мен, – казал Антоний Велики. – Ако ти искаш мен – ето ме, Антоний, ако ще правиш нещо с мен и си получил от Бога власт – давай. А ако не, защо си дошъл при мене? Ето аз ще те прекръстя и ти си отиваш оттук.
Антоний го прекръстил и бесът изчезнал.
Ангелът Божий, когато го изпратил Бог да убие асирийците, не устроил пред тях никакви демонстрации, той дошъл, убил ги и си отишъл. Когато Бог изпратил ангели да погубят първенците египетски, те какво, осъществявали някакъв сложен план? Не, те просто дошли, извършили делото и си отишли. Разбирате ли, без уговорки. Така и светците се отнасяли към волята Божия, затова и ние така трябва да се отнасяте към това. Ясно ли е? Кръстно знамение, молитвено обръщение към Бог, но само без гордост. Помнете, че с нас е Кръстната сила, но при условие че се молим на Бог. Затова и ние казваме: «Огради нас, Господи, със силата на честния и животворящия Твой Кръст и ни запази от всяко зло». Прекръстваме се. При тези думи, както е казал Иоан Златоуст, никаква сила на сатаната не може да ни навреди.
Ако видим, че се приближава смъртта, необходимо е да четем, разбира се, 118 псалом «Блажени непорочните» и да се помолим някой свещеник, ако има такъв наблизо, или наш близък да прочете канон на изхода на душата от тялото. По-добре е да го прочете свещеник, така както трябва със специалните свещенически молитви, които много силно помагат. Ако се започне тежка агония, се чете отделна молитва; когато човек дълго страда, все пак е нужно да се обадим на свещеник, дори ако не може да дойде, той може да прочети молитвите вкъщи. Господ ще чуе тези молитви.
Веднъж аз бях извикан при една умираща. Аз я бях изповядах примерно, преди месец и половина, когато служех в Ясенево. Аз отидох при нея в девет вечерта, а вие знаете, че човек преди смъртта се причастява независимо от това, ял ли е или не, това изобщо не е важно, преди смъртта се причастява при всички случаи. За това говори правилото от Първия Вселенски събор. Ако човек е съхранил православната вяра, трябва да се причасти. Аз отивам и виждам такова зловещо зрелище: тя лежи на кревата, очите ѝ излезли от орбитите в буквалния смисъл, човек въобще не е видно. А тя с ръце отбива някого надясно, наляво и крещи: «Страх ме е, страх ме е, страх ме е». Аз ѝ казвам: «Надежда, искаш ли да се причастиш?» «Искам», – казва, и говора ѝ веднага се изгуби. Това беше последното, което тя каза. Аз я причастих с Тялото и Кръвта Господни, и тя веднага се успокои, усмихна се и почина. Ето това е нападение от митарствата, което е било, - милост Божия. Затова трябва да се молим.
– А ако човек е в безсъзнание?
– Когато човек е в безсъзнание, нужно е за него да се молим, да се прочете канона на изхода на душата от тялото, но тайнства над безсъзнателен човек не се извършват, освен Тайнството на Светото Кръщение, ако човека по-рано е изявявал желание. Нито Причастие, нито Маслосвет над хора в безсъзнание не се извършват. Инсулт не означава загуба на съзнание, може да има загуба на речта, но ако е в съзнание, е възможно да се причасти човека, стига той да изкаже съгласие с очи, или както му е удобно, но все пак, ако се е старал да живее по Бога, както се казва. Той получава чест от Бог, че може да се причасти. Ако човека е живял без задръжки, то Господ обикновено не му дава възможност за Причастие. Една жена била в безсъзнаниe, но свещеника решил да ѝ направи Маслосвет. Започнал Маслосвета. Когато започнали да четат Евангелието, тя излязла от комата и казала: «Разкайвам се», – причастила се и починала на следващия ден. Значи така: по правило на Църквата не бива да му се прави маслосвет на такъв човек. Какво в такива случаи е отредено да се прави? Аз самия какво бих направил. Обикновено се служи молебен за здраве. Има такъв молебен. Ако удобно на Господ, човек идва в съзнание, но Тайнства, освен Кръщение, на хора коматозно състояние не се допускат. Кръщение също не се извършва във всички случаи, а само тогава, когато човек от по-рано е изказвал желание да се покръсти, но по някаква причина не е успял. В такъв случай го кръщават чрез трикратно обливане.
Сега за момента на смъртта. Когато човек се приближава към смъртта, се
разкрива разликата между хората с различно духовно равнище. Както се казва в
Писанието, «люта е смъртта на грешника» (Пс. 33, 22).
Господ, спомнете си, говори за безумния богаташ: «Безумнико! Тази нощ ще ти вземат душата. Ако дословно се преведе – ще я изтръгнат с изтезание(говори се за душата б.пр). «На кой ще оставиш това, което си натрупал?» (Лк. 12, 20).
Действително при хората реално идва някакъв дух във вида, в който го изобразяват: във вид на смърт с коса, с други оръдия. Това е някакъв дух – ангелът на смъртта, който взема хората, лишава ги от живот. За какво са нужни тези вещи? За да отрежат привързаността към земята. Ако човек не е привързан към земята, ако той вярва в Христа Спасителя, то тогава той смъртта не я вижда в прекия смисъл на думата. Господ казал: «който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.» (Ин. 5, 24).
Това трябва да се разбира буквално – не косвено, не алегорически. Разбирате ли? Затова и тези хора, които праведно умират, не виждат смъртта. Те виждат ангели Божии, а и самия Христос Спасител. Ето знаете за известната история, когато отишъл едни човек в Александрия, и там умирал един схимник, който хората смятали за подвижник. И дошли при него демони, изтръгнали му душата от тялото с мъчение, и глас Божий казал, че този човек не Му давал да се успокои в себе си нито за миг. Макар че го считали външно за праведник. В същото време умирал заедно с него умирал бездомник. Той лежал в канавката, и Бог изпратил архангел Михаил, за да посрещне неговата душа. Архангел Михаил дошъл, а бездомника казал: «Аз не искам». Тогава архангелът се върнал при Бог и му казал: «Господи, той не иска». Господ отговорил: «Добре», – и извикал Давид: «Иди ти с песен, и нека той дойде». И Давид започнал да пее ангелска песен – така прекрасна, че душата от възторг излязла от тялото и се възнесла към Небесата. Ето за това ние се молим и просим. Затова е казал Господ, помните ли? Той казал «Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери» (Ин. 10, 9). Да отидем къде? В Църквата. И излиза Христос от този свят, и намира вечно пасбище в рая – точно в онова място, което се нарича злачно. В какъв смисъл злачно? Думата «злачно», означава много зелено, със злак. Затова човек, който правилно се е готвил, той действително не вижда смъртта, и смъртта за него е лека. Затова и такава смърт, даже не се и нарича така. Как се нарича в Писанието? Разрешение. Апостол Павел казва: «Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас»(Флп. 1, 23–24).
Нашата мечта е ето така да умрем, т. е. за да напуснем този свят чрез Христа, в присъствието на Хриса, за да се изпълни Божията любов в нас в момента на смъртта, за да може молитвата да ни заведе при Бога.
Преди смъртта може да има различни състояния. Ето, преподобния Сисой Велики, когато дошли за него ангелите, той ги помолил да му дадат време още да се покае, макар да му говорили, че той вече е съвършен. Той считал, че още не е запознал да се кае. А после изведнъж засиял и казал: «Ето идва Христос, донесе ми избрания съсъд на пустинята». С тези думи той излязъл от тялото и бил възнесен на ръцете на Христос в Небесата. Други, обратно, радвали се. Един подвижник, Аполоний се веселил и ликувал пред смъртта. Питат го: «Защо се веселиш?» А той отвърнал: «Аз бях кротък, като Моисей, ревностен, както Аарон, мъжествен, както Иисус Навин, благочестив, като Давид, премъдър, като Соломон. Ако Господ Бог ми е дал това, нима няма да ми даде и Небесното Царство?» Много интересно, нали? Може да се каже, че е нескромно така да говориш. Ето това е смирението. Господ дал ето това, Господ всичко е дал, не е ли Той, Който ни дава и Небесното Царство?
Помнете, че нашата надежда (и това е особено важно да не го забравяме в момента на смъртта) е основана не на наших добри дела, а на смъртта и Възкресението на Господ Иисус Христос. Затова се постарайте да държите ръцете си кръстообразно и да вземете кръст в ръцете си. Помолете да ви сложат пред очите разпятието на Христос Спасителя, за да може мислите ви за Него да ви съпровождат при излизането от този свят, за да излезете този свят и да влезнете в живот. Човек, който правилно се е подготвил, може да разчита на това. Аз зная примери, когато хората така спокойно са си отишли. Телесната болка при това е съвършено неважна. Светител Григорий Палама умрял от рак на червата. Силни болки. Но без да обръща внимание на тези болки, какво казва той? До него стоял бъдещия патриарх Филотей, той чул следните думи: «По горе, по горе към светлината». Той се усмихнал и с усмивка излязъл от тялото си. При това цялата стая се изпълнила с благоухание и светлина, макар че болките му били телесни, но ето – като мъки за мъченик. Тялото на мъченика го изтезават, но него му е все едно. Разбирате ли? Душата е обзета от неземна радост, която съвсем не е свързана с тялото. Това е състояние, което е достъпно за нас и сега: когато християнина е вече толкова обзет от небесното притегляне, че неговите телесни мъчения не са му важни. Ако човек не е подготвен, как умира той? Обикновено постепенно започва живота да «изтича», така полека отпадаш. Смъртта започва от края на палците на ръцете и краката. И след като обхване началото на палците, рязко тръгва към ставите. Знаете за блажена Теодора, какво тя видяла, как смъртта режела става по става от тялото ѝ. Чисто и просто човек вижда ето това. После животът се концентрира някак в две точки: в сърцето и в главата. А по-нататък, ако човек вижда смъртта, то той усеща, че все едно изпива някаква напитка, или че смъртта прерязва последната връзка, или просто се чувства един рязък удар, безболезнен. Биват различни усещанията. Из един миг някои губят съзнание, все едно се свличат, и после много хора виждат тунел.
Какво е това? Това е възвръщане на съзнанието. Случва се понякога, че човек изведнъж не осъзнава, че той е умрял. Това се случва достатъчно често, особено когато човек не се е готвил за смъртта. Затова тук е особено важно да се знае, че след смъртта хората си остават със своите убеждения. Никъде в Писанието не е казано, че хората се променят след смъртта, напротив казано е, че в ада Бог не изповядва: «В смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?» (Пс. 6, 6) – човек още се намира във властта на своите суеверия. Както и преди това ви бях казал, след смъртта страстите, с които не сме се борили излизат наяве.
Господ, спомнете си, говори за безумния богаташ: «Безумнико! Тази нощ ще ти вземат душата. Ако дословно се преведе – ще я изтръгнат с изтезание(говори се за душата б.пр). «На кой ще оставиш това, което си натрупал?» (Лк. 12, 20).
Действително при хората реално идва някакъв дух във вида, в който го изобразяват: във вид на смърт с коса, с други оръдия. Това е някакъв дух – ангелът на смъртта, който взема хората, лишава ги от живот. За какво са нужни тези вещи? За да отрежат привързаността към земята. Ако човек не е привързан към земята, ако той вярва в Христа Спасителя, то тогава той смъртта не я вижда в прекия смисъл на думата. Господ казал: «който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.» (Ин. 5, 24).
Това трябва да се разбира буквално – не косвено, не алегорически. Разбирате ли? Затова и тези хора, които праведно умират, не виждат смъртта. Те виждат ангели Божии, а и самия Христос Спасител. Ето знаете за известната история, когато отишъл едни човек в Александрия, и там умирал един схимник, който хората смятали за подвижник. И дошли при него демони, изтръгнали му душата от тялото с мъчение, и глас Божий казал, че този човек не Му давал да се успокои в себе си нито за миг. Макар че го считали външно за праведник. В същото време умирал заедно с него умирал бездомник. Той лежал в канавката, и Бог изпратил архангел Михаил, за да посрещне неговата душа. Архангел Михаил дошъл, а бездомника казал: «Аз не искам». Тогава архангелът се върнал при Бог и му казал: «Господи, той не иска». Господ отговорил: «Добре», – и извикал Давид: «Иди ти с песен, и нека той дойде». И Давид започнал да пее ангелска песен – така прекрасна, че душата от възторг излязла от тялото и се възнесла към Небесата. Ето за това ние се молим и просим. Затова е казал Господ, помните ли? Той казал «Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери» (Ин. 10, 9). Да отидем къде? В Църквата. И излиза Христос от този свят, и намира вечно пасбище в рая – точно в онова място, което се нарича злачно. В какъв смисъл злачно? Думата «злачно», означава много зелено, със злак. Затова човек, който правилно се е готвил, той действително не вижда смъртта, и смъртта за него е лека. Затова и такава смърт, даже не се и нарича така. Как се нарича в Писанието? Разрешение. Апостол Павел казва: «Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас»(Флп. 1, 23–24).
Нашата мечта е ето така да умрем, т. е. за да напуснем този свят чрез Христа, в присъствието на Хриса, за да се изпълни Божията любов в нас в момента на смъртта, за да може молитвата да ни заведе при Бога.
Преди смъртта може да има различни състояния. Ето, преподобния Сисой Велики, когато дошли за него ангелите, той ги помолил да му дадат време още да се покае, макар да му говорили, че той вече е съвършен. Той считал, че още не е запознал да се кае. А после изведнъж засиял и казал: «Ето идва Христос, донесе ми избрания съсъд на пустинята». С тези думи той излязъл от тялото и бил възнесен на ръцете на Христос в Небесата. Други, обратно, радвали се. Един подвижник, Аполоний се веселил и ликувал пред смъртта. Питат го: «Защо се веселиш?» А той отвърнал: «Аз бях кротък, като Моисей, ревностен, както Аарон, мъжествен, както Иисус Навин, благочестив, като Давид, премъдър, като Соломон. Ако Господ Бог ми е дал това, нима няма да ми даде и Небесното Царство?» Много интересно, нали? Може да се каже, че е нескромно така да говориш. Ето това е смирението. Господ дал ето това, Господ всичко е дал, не е ли Той, Който ни дава и Небесното Царство?
Помнете, че нашата надежда (и това е особено важно да не го забравяме в момента на смъртта) е основана не на наших добри дела, а на смъртта и Възкресението на Господ Иисус Христос. Затова се постарайте да държите ръцете си кръстообразно и да вземете кръст в ръцете си. Помолете да ви сложат пред очите разпятието на Христос Спасителя, за да може мислите ви за Него да ви съпровождат при излизането от този свят, за да излезете този свят и да влезнете в живот. Човек, който правилно се е подготвил, може да разчита на това. Аз зная примери, когато хората така спокойно са си отишли. Телесната болка при това е съвършено неважна. Светител Григорий Палама умрял от рак на червата. Силни болки. Но без да обръща внимание на тези болки, какво казва той? До него стоял бъдещия патриарх Филотей, той чул следните думи: «По горе, по горе към светлината». Той се усмихнал и с усмивка излязъл от тялото си. При това цялата стая се изпълнила с благоухание и светлина, макар че болките му били телесни, но ето – като мъки за мъченик. Тялото на мъченика го изтезават, но него му е все едно. Разбирате ли? Душата е обзета от неземна радост, която съвсем не е свързана с тялото. Това е състояние, което е достъпно за нас и сега: когато християнина е вече толкова обзет от небесното притегляне, че неговите телесни мъчения не са му важни. Ако човек не е подготвен, как умира той? Обикновено постепенно започва живота да «изтича», така полека отпадаш. Смъртта започва от края на палците на ръцете и краката. И след като обхване началото на палците, рязко тръгва към ставите. Знаете за блажена Теодора, какво тя видяла, как смъртта режела става по става от тялото ѝ. Чисто и просто човек вижда ето това. После животът се концентрира някак в две точки: в сърцето и в главата. А по-нататък, ако човек вижда смъртта, то той усеща, че все едно изпива някаква напитка, или че смъртта прерязва последната връзка, или просто се чувства един рязък удар, безболезнен. Биват различни усещанията. Из един миг някои губят съзнание, все едно се свличат, и после много хора виждат тунел.
Какво е това? Това е възвръщане на съзнанието. Случва се понякога, че човек изведнъж не осъзнава, че той е умрял. Това се случва достатъчно често, особено когато човек не се е готвил за смъртта. Затова тук е особено важно да се знае, че след смъртта хората си остават със своите убеждения. Никъде в Писанието не е казано, че хората се променят след смъртта, напротив казано е, че в ада Бог не изповядва: «В смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?» (Пс. 6, 6) – човек още се намира във властта на своите суеверия. Както и преди това ви бях казал, след смъртта страстите, с които не сме се борили излизат наяве.
Усещанията след смъртта
И ето човек се оказва в нов свят. На него в началото му се струва много леко, ако по-рано е боледувал, да даже и да не е боледувал, на него все пак му се струва по-леко. Защо? Защото, както казва Григорий Богослов, нашата душа след грехопадението е станала трупоносна, т.е. носеща труп. Тялото се бърка в работите на душата. И да, това вие, навярно сте го забелязали. Искаш да помислиш, да се помолиш – главата те заболи, корема те пристегне, сърцето ти се разхлопало, да си поспиш ти си прииска. Нали? Колко угодни са такива случаи. Всяка деятелност на душата е свързана с тялото. А тук душата чувства, че тя се намира в някакво по-естествено за нея състояние. Докато тя още не знае, че това е една от най-главните задачи – одушевление на тялото – тя вече не може да го изпълни. После обикновено минават няколко минути, през които човек се опитва да установи контакт със заобикалящия го свят, докато не се убеди, че той е умрял. Но, ако човек се е готвил, за него е естествено, той е чакал този момент. Какво да правим тогава? В този момент не е нужно да се опитваме да се тръшкаме на различни страни, а е необходимо да умираме с молитва на уста. Каква молитва?
«В Твоите ръце, Господи, предавам моя дух», – както е казал Господ на Кръста. Ние така казваме и преди сън, и така трябва, излизайки от това тяло, да прославяме Света Троица, за да се продължи това прославяне и послесмъртно. Помните ли, как умирала блажена Макрина? Затова аз много обичам да разказвам. Тя боледувала тежко преди смъртта си и накрая вече така отслабнала, че мислели, че тя умира. Настъпила вече, внесли лампа, заиграли светлините в стаята. Тя както всеки нормален християнин... А какво се прави вечер, когато се внесе светлина в стаята? Тя започнала да пее «Тиха светлина», и тя тихо запяла. Запяла вечерния химн така : «Тиха светлина свята слава, Безсмъртния Отец Небесен, Свят, Блажен, Иисус Христос: засядащото на запад слънце, вижда вечерна светлина, да пеем на Отец и Син и Свети Дух, Бог. Достоен си по всяко време да ти пеем гласно, Преподобни». И с тези думи тя напуснала тялото и после продължила по-нататък: «Сине Божи, дай ми живот, затова целия свят Те слави». Ето това е красива смърт. Така ли е? наистина благородна смърт. Затова е добре преди смъртта да започнете да пеете песнопения на Бог, песен на благодарност, затова че Бог ни извежда от телата, за да ни оживи после отново.
Спомнете си преди смъртта, че с тялото си ние отново се стремим към деня на Възкресението. Именно с тези тела, които ще бъдат очистени от Бог. И човек, който възлиза с благодарност към Бог, обикновено веднага ще се опита да се изкачи при Него. Както е казано в Книгата на Еклесиаста «духът човешки отива при Бога, Който го е дал» (Еккл. 12, 7).
Човек, който е живял обикновен живот, ние знаем по разпространеното предание, че ходи три по земята. Той може да отиде на тези места, на които са му били най-близки. Аз ви препоръчвам да отидете на Гроба Господен. Според православното учение, за душите на починалите разстояние не съществуват. Има многократни случаи, когато в момента на смъртта, хора са се явявали на роднини, съобщавали са за смъртта, идвали са да се сбогуват.
Аз ви препоръчвам да отидете на Гроба Господен или на най-близката Божествена Литургия.
Помнете, че ние можем да участваме в общата молитва, понеже жертва се принася и за живи и за мъртви. Затова и е казано «ние молим Тебе, Господи, тази жертва, която ти принасяме и за починалите, да бъде за тях изкупление и очищение, тъй че с Твоята Животворяща Кръв да ги наситиш» (молитва на Амвросий Медиолански). Заради това към какво сме длъжни да се стремим? Към живия източник на благодатта Божия – Светите Христови Тайни. За съжаление, много хора се стремят към земни вещи. Всеки прави своя избор, естествено насила хубост не става.
И ето, бягат по земята в течение на първите три дни, но не надалеч, защото надалеч, никой няма им разреши. Където човек е живял преди смъртта, към това място и се стреми, затова е казано: в каквото ви заваря, в това ще ви съдя. Ако в човек има много непреодолими навици към земята, към къде той ще се стреми? Към земята ще се стреми. Разбирате ли?
– В този момент нужно ли е да се молим?
– Ами ако сте се приучили на това, то молитвата сама идва, а ако не сте се приучили, то тя не идва. Ясно ли е? Врагът незабавно ви взема - и това е.
– Отче, ами ето онзи монах, за който Бог казал: «Не Ми даде нито ден да се успокоя в себе си», – това как?
– Много просто. Той не дал да се успокой въобще. Неговите подвизи всички били заради тщеславие и гордост. Той се причастявал, а на душата си покой не давал. На Бог не давал да се успокои.
И така, моя съвет е: излизането трябва да е с молитва. Ако вие искате не задълго да постоите на земята, ако вас все пак към нея имате притегляне, то отидете в храма.
Помнете, че за вас се появява великолепна възможност: вие можете да попаднете във всеки храм на планетата Земя, да попаднете на всяко свето място. И християнина, ако желае може да попадне или на Голгота или на Гроба Господен, за да се поклони там, без да се отчита разстоянието на земята. Но три дни – това е достатъчно условен срок. При това вече често напада врагът, а врагът действа по различни начини: той може да плаши, а може и да съблазнява.
Молитва за починали, опело, четиридесетница
Кога обичайно човек за последен път идва на земята? Когато го погребват. Затова е погребалното опяване, а поставянето на вещи е нелогично. Разбирате ли? Човек трябва тялото му, осветено от Светите Тайнства, да отиде в храма Божий, за да може за последен път да се помоли. По – добре да се донесе тялото на Литургия, за да може душата на починалия да постои на последна Литургия, да послуша, как се прощават с прощават с него, защото той всичко чува. Прощаването е нужно точно затова, защото човека реално чува. Разбирате ли?
Ние, целуваме тялото, а редом до него стои душата и тя е длъжна да прости.
Помнете, че ако до смъртта не простите ли, пътя е направо към ада, без уговорки, затова се приучете да простите приживе. Непрощаващия и след смъртта не прощава, а къде ще отиде тогава, вече е ясно.
– А ние на покойника също освен прошка, трябва ли да му простим?
– Длъжни сте, при това искрено. Това е последния момент, когато можете с него да се помирите, затова безобразно постъпват тези, които се опитват тялото да го погребат, без да го опяват. Обезателно помолете да се извърши опело. Задочното опело е приемливо само, ако няма възможност за погребване: потънал човека в морето, загинал във време на война, неизвестно къде е. За останалите това е просто ненормално явление. Много е важно това. Погрижете се докато сте живи, да уточните къде ще ви опеят, така че да не се съкращава службата. Не се притеснявайте да отидете при свещеника, и ако вие сами говорите с него, смело мога да заявя, че никой свещеник няма да съкрати службата, само в екстремална ситуация – например, ако опелото се прави в Страстния Петък (Разпети Петък б.пр.).
– На кой ден трябва да трябва да ни опеят?
– На третия ден. Как вие не знаете ли, че чина на опяването е различен за младенци, монаси, миряни, свещеници, епископи, дякони. А има и специален чин за опяване на Пасха, когато за упокой почти нищо не се прави, само ектения, това е Пасхална служба.
– Къде трябва да се намира човека три дни?
– На различни места, както вече ви казах.
– Тялото къде се оставя?
– Където разрешат.
– В дома може ли?
– Разбира се.
На християнина, близките му са длъжни да го умият. По този начин близките оказват своята почест на покойника. Миряните се умиват, свещениците се обтриват със светено масло, а монасите се обтриват с гъба, ръцете и нозете. Монасите не ги мият.
Помните ли, че почестите оказани на покойника, се явяват добродетели за християнина, за което получава награда на Небесата. А за великата награда, която се дава за погребение на хората, особено на тези, които някому погребват се говори в книгата на Давид. Това е действително велика награда, която Господ дава, когато тялото бъде възкресено в последния ден.
Какво да правят живите след смъртта на близките си? Незабавно да започнат да подават колкото е възможно повече четиридесетници, така че възможно най-много места да молят хората за тях. Много добре е да се изпрати запис до Света Гора Атон в Атонското подворие. Трябва да се подаде още на първия ден. Може и в светия град Иерусалим в Иерусалимското подворие. Много е просто: отидете до Иерусалимското подворие и подайте, за да ги споменават на Гроба Господен. Чрез Москва е много удобно. Има Иерусалимско подворие, храм Възкресение на Славещия (апостол Филип) на Арбат. Родствениците е нужно да просят, така че в продължение на 40 дни да четат обезателно Псалтира наред, както е по катизми. Ако имате близки приятели, помолете ги и те да се молят за вас всеки ден. Има случаи, когато специално се наемат хора, които четат Псалтира денонощно. Това е също има огромна полза, защото Псалтира, защитава от нападенията на демоните. Тази молитва окуражава човека.
Защо е необходимо опело? За да може човек в третия ден, когато се въздига към Небесата, да бъде защитен, обгърнат от молитвата на Църквата, затова в този ден се отслужва Литургия, ако разрешава Устава (например, преди пост не се разрешава).
Задгробния свят, митарствата, примера на светците
Ангелът-хранител разбира се, посреща човека след смъртта. Християнинът се среща с два ангела: ангела-хранител и ангела-проводник. Те водят човека по задгробните места. Така също го срещат и като минимум и два зли духа: ангела-изкусител и ангела-проводник-надолу. Това се случва обикновено на третия ден или в самия първи ден, ако човек много иска да попадне на Небесата. Ето например, светците обикновено не са се задържали, нищо не чакали, те веднага отивали на Небесата и това е. «Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви » (Мат. 6, 21).
Ако човек има голямо имущество на Небесата, какво и кого да чака? Той може да поиска колкото се може по-бързо да влезе във владение. А ако там е и възлюбения жених, какво да прави на земята?
Когато човек се издига във въздуха, той се среща със засадите на княза на тъмнината, които се наричат обикновено митарства. Дори Божията Майка, когато отивала при Своя Син, преди Успението си Го молила, Той да я защити от въздушните митарства. И светия мъченик Евстратий, чиято молитва четем в събота на полунощницата, също молил Бог да го удостои да премине през засадата на митарствата бързо. И затова ние също сме длъжни да се молим на Бог, така че Той да ни защити нас.
Митарствата – това е последния опит за изкушение на човека. Митарствата –
това е последния опит да се съблазни и да се погуби човека. Митарствата за
хората са неизбежни, защото да се премине през тази въздушна област се полага
на всеки. Въпрос : колко са неизбежни? Както вече ви казах, който се е
причастявал, изведнъж се издига към небесата, и преминава митарствата –
бесовете даже се разбягват на всички страни. Прочетете «Окрилени от Троица» от
отец Тихон Агриков – препоръчвам ви я, великолепна книга за съвременните
подвижници. Отец Тихон Агриков, схиархимандрит Пантелеймон, бил известно време
духовник на Лаврата, после кавказки старец, после по време на чеченската война,
живял в Карпатите, после отново в Кавказ и завършил живота си в Господа в
Мапаховка. Ето известен старец в наши дни! Аз дори го познавах лично. Той беше
действително подвижник Божий, споменавайте го в своите записки: схиархимандрит
Пантелеймон. Негова книжка е вече в продажба. А неговия племенник сега е
викарий на Патриарха в Москва, Александър, епископ Дмитровски, който служи в
Черкизов.
Имало един известен йеродякон в Троицко-Сергеевската Лавра, той почина през 1960 година. Отец Тихон разказваше, че този йеродякон отслужил Литургия и се причастил, потребил Светите Дарове и отишъл в килията си да си почине. Заспал и не се събудил. И тогава, направо в неговата килия, отец Тихон се молел на Бог, да му се открие задгробната участ на починалия. И ето той му се явил на 40тия ден щастлив, сияещ от радост. Отец Тихон го пита: «Как премина през митарствата?» А той му отвръща: «Да знаеш, че аз от силата на Светото Причастие пролетях от раз», бесовете се разбягали на различни страни, защото той се причастил с Тялото и Кръвта на Господ. Разбирате ли? Това е най-добрата защита.
И в това време горещата молитва отблъсква атаките на демоните. Подвижници , които водят духовен живот, постоянно са подложени на нападките на демоните. А тези, които не водят духовен живот, - тях не ги закачат. Ако не искате и вас демоните да ви плашат на митарствата, водете лош живот, тогава те просто ще ви измамят.
Както казва светител Теофан Затворник, човек, който е привикнал към чревоугодието, бесовете ще го измамят: ако душата е излязла от тялото, а човека е свикнал да живее за стомаха си, какво ще види тя? Теофан Затворник казва, че тя ще види разкошна маса, а там – черен хайвер, червен хайвер, риба, торти, вина и т.н. Какво ще направи душата? Къде ще отиде? И хоп ето вземат я, - сам си паднал в капана, разбирате ли? Оттук всички тези разкази за астралния мир, астралните блажени обитатели – това е и описанието на самите клопки на сатаната, който застава на задгробния път. Това, което сега се описва – това е добре организирана реалност. Реалността на капаните, направени за лов на хора. И освен това аз съм напълно убеден в това, че даже мюсюлмански рай, мюсюлманите виждат. Ясно е, нали? После да, наистина, те съвсем не са радостни, че тук са попаднали. Хората обезателно попадат в тези клопки, всички, освен тези, които са се изповядали. В митарствата на блажена Теодора са описани двадесет митарства, в други източници, са посочени друго количество. Същността на митарствата е следната: да се проверят всички грехове. В какъв смисъл? Злите духове в този момент припомнят, изваждат всички свои записки, които са у тях, и се опитват на основание на тези грехове, които човек е направил, да погубят душата, по точно да я вземат със себе си.
Но помнете, че нито един неизповядан грях в своите записки, те не мога да намерят. Те може да го помнят, но веществени доказателства у тях няма, затова е нужно колко се може по-често да се изповядваме.
Имало един известен йеродякон в Троицко-Сергеевската Лавра, той почина през 1960 година. Отец Тихон разказваше, че този йеродякон отслужил Литургия и се причастил, потребил Светите Дарове и отишъл в килията си да си почине. Заспал и не се събудил. И тогава, направо в неговата килия, отец Тихон се молел на Бог, да му се открие задгробната участ на починалия. И ето той му се явил на 40тия ден щастлив, сияещ от радост. Отец Тихон го пита: «Как премина през митарствата?» А той му отвръща: «Да знаеш, че аз от силата на Светото Причастие пролетях от раз», бесовете се разбягали на различни страни, защото той се причастил с Тялото и Кръвта на Господ. Разбирате ли? Това е най-добрата защита.
И в това време горещата молитва отблъсква атаките на демоните. Подвижници , които водят духовен живот, постоянно са подложени на нападките на демоните. А тези, които не водят духовен живот, - тях не ги закачат. Ако не искате и вас демоните да ви плашат на митарствата, водете лош живот, тогава те просто ще ви измамят.
Както казва светител Теофан Затворник, човек, който е привикнал към чревоугодието, бесовете ще го измамят: ако душата е излязла от тялото, а човека е свикнал да живее за стомаха си, какво ще види тя? Теофан Затворник казва, че тя ще види разкошна маса, а там – черен хайвер, червен хайвер, риба, торти, вина и т.н. Какво ще направи душата? Къде ще отиде? И хоп ето вземат я, - сам си паднал в капана, разбирате ли? Оттук всички тези разкази за астралния мир, астралните блажени обитатели – това е и описанието на самите клопки на сатаната, който застава на задгробния път. Това, което сега се описва – това е добре организирана реалност. Реалността на капаните, направени за лов на хора. И освен това аз съм напълно убеден в това, че даже мюсюлмански рай, мюсюлманите виждат. Ясно е, нали? После да, наистина, те съвсем не са радостни, че тук са попаднали. Хората обезателно попадат в тези клопки, всички, освен тези, които са се изповядали. В митарствата на блажена Теодора са описани двадесет митарства, в други източници, са посочени друго количество. Същността на митарствата е следната: да се проверят всички грехове. В какъв смисъл? Злите духове в този момент припомнят, изваждат всички свои записки, които са у тях, и се опитват на основание на тези грехове, които човек е направил, да погубят душата, по точно да я вземат със себе си.
Но помнете, че нито един неизповядан грях в своите записки, те не мога да намерят. Те може да го помнят, но веществени доказателства у тях няма, затова е нужно колко се може по-често да се изповядваме.
Значение на Тайнствата
Аз ви препоръчвам да се изповядвате два-три пъти в седмицата. Не е нужно да се готвите за това. Просто го правете, да не дава Бог, грях някакъв сте сторили – отивате, покайвате се. Ето това е, много лесно се живее в такъв случай. Ето аз сега се измъчвам, тъй като няма втори свещеник, рядко се изповядвам, това ми е неприятно. Когато служих на други места, там беше добре, а сега не мога да отида някъде, дори само веднъж.
От седмата година се изповядват греховете. Молете се на Маслосвета, така че Господ да възстанови разума, случва се, така че след Маслосвет често си спомнят забравени грехове. Въпреки, че в молитвите при Маслосвета нищо не е казано за опрощаване на забравени грехове, нека не се заблуждаваме.
– Тогава защо е нужен Маслосвета?
– За изцеление на тялото.
– А с какво Маслосвета се отличава от Изповедта и Причастието?
– На Изповед се прощават греховете, а при Евхаристията се съединяваме с Христос. А специално за изцеление на тялото и за изцеление на душевни заболявания например, депресии, свързани с нарушения на телесната деятелност, е даден Маслосвета, затова да се маслосветим трябва задължително.
Отворете Свещеното Писание, послание на апостол Иаков – там нищо не е казано за прощение на забравени грехове. В какъв смисъл греховете се отпускат? Последствията от греховете – това са болестите. Последствие, наказание за грях се снема с Маслосвета, но самият грях се отнема само с покаяние. В Свещеното Писание и в словото на отците от Църквата няма нито дума за прощаване на греховете чрез Маслосвет. Аз си спомням още в семинариите взех специално, не ме домързя, прегледах всички отци на Църквата, който и да е писал за Маслосвета, - при никой от тях, никъде нито дума не е казано за прощаване на забравени грехове. Последствията от греховете се очистват, а за самото прощение на забравени грехове нищо не се казва. А че греховете се припомнят, това е известно. Навярно от опит вие знаете, че след Маслосвет изведнъж отдавна-отдавна забравен грях и хоп – припомняте си го. Ето как действа Маслосвета: прави реставрация на разума за този човек, който може да се разкае за греха си, може да поскърби за него, - и Господ го очиства. Ако вие помните житието на блажена Теодора, вие знаете, че тя се е намирала в задгробния свят и видяла някакво злато, което било за нея молитвите. На нея ѝ помогнали молитвите на нейния духовен отец, преподобния Василий Нови. Нужно е да помним, че молитвите много помагат – и на праведниците и на обикновените хора. Защо ние собствено, просим молитви? Молитвата помага да се очисти човек. Същността на молитвата, е най-вече в това, че тя очиства навика към греха, но по-добре, разбира се, да се стараем да не грешим въобще, а ако съгрешим, незабавно да очистим своето сърце. Приучавайте се колкото е възможно по-често да се изповядате. Ако вие сте направили някакъв грях, незабавно молете Бог да ви прости и не оправдавайте греха си. Помнете, че Господ може да прости греха без изповед, само в случай, че нямате сгодна възможност. Ние знаем такива примери, когато Господ Сам е очиствал човека. Той не Се е лишил от правото да прощава греховете? Така ли е?
Ето, пример мога да ви дам, един човек блудствал и винаги след това ходел в храма да се разкайва. Веднъж той пак съгрешил, отивал в храма за да се кае и по пътя умрял. Дявола трябвало да го вземе със себе си, но Господ казал «Времето на смъртта е в моя власт, а на разкаянието – е в негова. Той отиваше да се разкая пред Мен, затова Аз него ще го приема». Това е казано затова, не за да оправдаем блудния живот, а затова, че е нужно да приучим себе си към разкаяние за греховете си. Отстъпил си – незабавно търси прощение. За това Църквата е установила изповядването на греховете вечер. Но това не бива да бъде едно обикновено изброяване, както някой казват, «съгреших с вещомания», имайки предвид «събиране на излишни вещи» (вещомания – това трупане на излишни вещи), а да се изповядат тези грехове, реалните, които ти си извършил в този ден.
Човек се издига в Небесата с различна скорост, няма някакви общи правила. Например, Макарий Велики се издигал в небето в течение на няколко минути, при това в този момент бесовете крещели: «Макарий, ти ни победи», – желаейки да предизвикат у него тщеславие. Макарий отговорил: «Все още не», – и се издигнал по-високо. Бесовете отново крещели: «Ти ни победи, погледни, колко си силен». Той отново отвърнал : «Все още не». А после, когато стоял пред вратата на рая, той казал: «Да, победих ви със силата на Иисус Христос».
Какво трябва да правим случай, че вие умирате, а до вас няма свещеник? Вие трябва да си запишете вашите грехове на хартия и да помолите някого да предаде тези грехове на свещеник, той обезателно да прочете разрешителна молитва и да прости греховете, защото ключа на властта се пази в него. Точно така, както свещениците съхраняват своята власт и след смъртта си остават свещеници. Знаете ли? Затова е много важно да знаете, как да действате, ако нямате близо до вас свещеник. Но в същото време и сами трябва да молите Бог да прости греховете ви.
Пътят към Небето
И така, издигате се към небесата, молите се на Бог непрестанно. Старайте се
с бесовете да не разговаряте, оставете вашия Ангел-хранител да разговаря, а вие
молете за прошка. Виждате някакъв грях, молите за прошка. Помнете, че не всички
грехове, които те назовават
са ваши. Не забравяйте, че бесовете са лъжци. Те ще се опитват да ви вменят чужди грехове. В този момент паметта се реставрира, и трябва да молим Бог, Той да я обнови и да казваме: «Господи, прости ми, аз се надявах на Тебе, на Твоята кръв се надявам, Господи, на Твоята надежда, се надявам Господи». Защото надеждата на милосърдието помага. Още е добре да споменем Една Дева, Която се нарича Нерушима Стена. Знаете, как Я наричат? Божията Майка Дева Мария.
Помнете, че Пресвета Богородица е действително, Стена Нерушима, Която защитава хората.
Има великолепна книга «Невероятно за мнозина, но истина». Може би някои са я чели. Някой си Икскул К. умрял и 36 часа бил на онзи свят, него го защитила Божията Майка и го върнала обратно. Затова тук на земята, не бива да забравяме да се обръщаме към Бог и Пречистата Божия Майка, Ангела-хранител и да живеем заедно с Ангела-хранител.
Помнете, че сега между вас трябва да се установят добри отношения с Ангела-хранител. Надявам се, че вече са наложени такива. Не забравяйте да му благодарите, и да го поздравите в деня на неговия празник. А кога е деня на празника на ангела-пазител? 21 ноември. «Благодаря ти, Ангелю-пазител, благодаря ти много, че ми помагаш».
– А молебен можем ли да подаваме само за Господ Иисус Христос?
– Защо, може и за ангела - пазител.
Молебени могат да бъдат и за светци, например пише се така: «Молебен на Ксения Петербургска», и това е. Благодарствени молебени само на Бог се отслужват, а ако вие искате на някой светия да поблагодарите просто, поръчвате молебен на светията.
И по-нататък какво да правим? Ето вие се издигате във въздуха. Какво се случва с човек, който не преминава през митарствата? Хващат го за ръчичка и направо в ада, който аз ви описах като страната на вечните сенки. Там човек не се мъчи в онзи смисъл, че той не получава огнено възмездие, той се намира в очакване на наказание. А мъка той има, но мъка не от бъдещото наказание, а мъка от неудовлетворено желание. Спомняте си притчата за богаташа и Лазаря, богаташа от какво се е измъчвал? Кой член у него най-много е страдал? Езика. А защо? Той е свикнал да получава своето наслаждение от езика, затова и езика му го измъчва. Разбирате ли? Ето и хората от какво се мъчат? От неудовлетворените си желания. Страстите изгарят хората, в това се заключава и същността на адските мъчения: хората се погубват от страстите си.
Помнете, че ада – това е предначинание на наказанието, а не самото наказание. Този огън, който хората виждат в ада – това е отблясък на бъдещия пламък, който ще бъде в огнения ден след свършека на света, защото в ада все още няма възмездие, както и в рая все още пълна награда.
са ваши. Не забравяйте, че бесовете са лъжци. Те ще се опитват да ви вменят чужди грехове. В този момент паметта се реставрира, и трябва да молим Бог, Той да я обнови и да казваме: «Господи, прости ми, аз се надявах на Тебе, на Твоята кръв се надявам, Господи, на Твоята надежда, се надявам Господи». Защото надеждата на милосърдието помага. Още е добре да споменем Една Дева, Която се нарича Нерушима Стена. Знаете, как Я наричат? Божията Майка Дева Мария.
Помнете, че Пресвета Богородица е действително, Стена Нерушима, Която защитава хората.
Има великолепна книга «Невероятно за мнозина, но истина». Може би някои са я чели. Някой си Икскул К. умрял и 36 часа бил на онзи свят, него го защитила Божията Майка и го върнала обратно. Затова тук на земята, не бива да забравяме да се обръщаме към Бог и Пречистата Божия Майка, Ангела-хранител и да живеем заедно с Ангела-хранител.
Помнете, че сега между вас трябва да се установят добри отношения с Ангела-хранител. Надявам се, че вече са наложени такива. Не забравяйте да му благодарите, и да го поздравите в деня на неговия празник. А кога е деня на празника на ангела-пазител? 21 ноември. «Благодаря ти, Ангелю-пазител, благодаря ти много, че ми помагаш».
– А молебен можем ли да подаваме само за Господ Иисус Христос?
– Защо, може и за ангела - пазител.
Молебени могат да бъдат и за светци, например пише се така: «Молебен на Ксения Петербургска», и това е. Благодарствени молебени само на Бог се отслужват, а ако вие искате на някой светия да поблагодарите просто, поръчвате молебен на светията.
И по-нататък какво да правим? Ето вие се издигате във въздуха. Какво се случва с човек, който не преминава през митарствата? Хващат го за ръчичка и направо в ада, който аз ви описах като страната на вечните сенки. Там човек не се мъчи в онзи смисъл, че той не получава огнено възмездие, той се намира в очакване на наказание. А мъка той има, но мъка не от бъдещото наказание, а мъка от неудовлетворено желание. Спомняте си притчата за богаташа и Лазаря, богаташа от какво се е измъчвал? Кой член у него най-много е страдал? Езика. А защо? Той е свикнал да получава своето наслаждение от езика, затова и езика му го измъчва. Разбирате ли? Ето и хората от какво се мъчат? От неудовлетворените си желания. Страстите изгарят хората, в това се заключава и същността на адските мъчения: хората се погубват от страстите си.
Помнете, че ада – това е предначинание на наказанието, а не самото наказание. Този огън, който хората виждат в ада – това е отблясък на бъдещия пламък, който ще бъде в огнения ден след свършека на света, защото в ада все още няма възмездие, както и в рая все още пълна награда.
Ако човек е преминал митарствата, той стига до вратата на рая. Посреща го
апостол Петър, разбира се, у който се намират ключовете за рая. (Мт. 16, 19).
Той е обещал в своите послания, че ще бъде и после, след смъртта си, загрижен
за нас, така че ние не трябва да забравяме неговото учение: «Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да
си припомняте това» (2 Пет. 1,
15). Ето той е и изпълнил своето обещание, ще ви попита дали знаете вие
неговото учение.
Така се проверяват хората, които влизат в рая? Приличат ли те на Христос, или не. Както казва Симеон Богослов, ако човек прилича на Христос със своята душа, то той попада в рая. Рая – това е прекрасна градина, място зелено, вечна пролет. Това е настояща градина физически, в която всяка тревичка е изпълнена със смисъл. Може да се каже, че рая е по-реален, дори от земята. Той е по-плътен от земята. Ако адът е по-малко плътно пространство от земята, по-нереално, то рая е най-реален. Рая – това е място на очакване и израстване на душата.
Така се проверяват хората, които влизат в рая? Приличат ли те на Христос, или не. Както казва Симеон Богослов, ако човек прилича на Христос със своята душа, то той попада в рая. Рая – това е прекрасна градина, място зелено, вечна пролет. Това е настояща градина физически, в която всяка тревичка е изпълнена със смисъл. Може да се каже, че рая е по-реален, дори от земята. Той е по-плътен от земята. Ако адът е по-малко плътно пространство от земята, по-нереално, то рая е най-реален. Рая – това е място на очакване и израстване на душата.
Така сега ще ви кажа за митарствата последно. Често се случва, хора се
издигат през митарствата, а сатаната се опитва да ги измами. В какъв смисъл?
Той се явява във вид на светъл ангел, опитва се да се претвори на добър ангел.
Затова, когато видите ангела-хранител преди всичко му кажете: «Хайде, прослави
Иисус Христос и се прекръсти». Обезателно помолете, за да не би под вид на
ангел, някаква рогата твар да се крие. «Всеки дух, който не изповядва Иисус
Христос, идващ в плът, не е от Бога»( Ин. 4, 3).
Веднъж на отец Паисий Светогорец се явила Евфимия Всехвална, а той ѝ казал: «Хайде прекръсти се, направи земен поклон». Тя се прекръстила и заедно с него направила земен поклон. Той казал: «Добре, радвам се, че ти дойде». Виждате ли, това е правилния подход. Ето вие сте умряли, видяли сте свят ангел, и веднага трябва направо да му кажете: «Ти кой си? Иисус Христос славиш ли?». И така да се случи да попаднете на неправилното място, това е изключително опасна игра, с такива неща шега не бива.
– Колко е дългото самото възнасяне към небесата?
– Не е известно. Марк Фрачески бил задържан един час на тщеславието, но често, ако на митарствата ви задържат, то не е задълго, обикновено тогава те свалят долу.
Ако човек го задържат на митарствата, е необходимо да се моли на Бог, и е важно, да имате хора, които да ви издърпат на Небето.
А как това да го направим? Има един користен начин, за него прямо се говори в забележителната притча на Христа Спасителя, помните ли, най-скандалната притча в Светото Евангелие, от която всички се съблазняват, - за неверния стопанин. И така в притчата е точно казано: «И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.» (Лк. 16, 9), с други думи, подкупвайте хората, така че те да се молят за вас в този момент, когато вие самите нищо не можете да направите. Как да се разпоредите с времето си преди смъртта? Ами раздавате си парите на всички хора, които ще се молят за вас. «Всичко за да се молиш за мен! Разбираш ли? Аз ще идвам при теб, ако не се молиш. Аз ще идвам при теб всяко нощ, ако видя че не се молиш».
Също така, нужно е да правим незаслужени добри дела на другите. На вас някаква гадост са ви направили, а вие – с добро сте им отвърнали. В такъв смисъл, вие си купувате за себе си вечна кръв, буквално казано. Именно за това се говори в притчата: трябва да си набавите хора, които да са ви длъжни. Старайте се, колкото се може повече хора да ви бъдат длъжници, в такъв смисъл, че ще са ви длъжни да се молят за вас. За това и финанси използвайте, и добри дела – каквото ви е угодно. Разбирате ли? Вземайте от всички обещания, че ще се молите, клетви вземайте, не се стеснявайте, защото ще ви е необходима солидна поддръжка.
Спомнете си какво е правил неверния пристойник? Когато обеднееш, какво ще правиш? – «да копая не мога, да прося се срамувам» (Лк. 16, 3) – събирам и заповядвам. Затова и аз лично, защо строя храм? Всъщност и аз имам користен интерес: на всеки велик вход кой се споменава? Строителите на този храм, «блажените и приснопаметни създатели на този свят храм». На всяка ектения се споменават. Ето именно такива користни интереси и у вас трябва да има. Разбирате ли? Постарайте се не просто на книга да го изпълните, а се постарайте направете и тухлите и основите и т.н. Казват, че користолюбието не е необходимо. Не е вярно, то може да се пригоди, само на правилното място, така че то на нас да ни помогне във вечността, и на митарствата между другото, то много помага. Сега за това, какво следва после, как човек се издига при митарствата: той преминава през тях, надявам се, че вие ще преминете благополучно. Ако не е благополучно, помнете: човека попада в ада, може да го измолим, но при условие, че е съхранил вярата в Отца, Сина и Светия Дух. Ако той не е вярвал в Светата Троица, то да го измолим е невъзможно
Веднъж на отец Паисий Светогорец се явила Евфимия Всехвална, а той ѝ казал: «Хайде прекръсти се, направи земен поклон». Тя се прекръстила и заедно с него направила земен поклон. Той казал: «Добре, радвам се, че ти дойде». Виждате ли, това е правилния подход. Ето вие сте умряли, видяли сте свят ангел, и веднага трябва направо да му кажете: «Ти кой си? Иисус Христос славиш ли?». И така да се случи да попаднете на неправилното място, това е изключително опасна игра, с такива неща шега не бива.
– Колко е дългото самото възнасяне към небесата?
– Не е известно. Марк Фрачески бил задържан един час на тщеславието, но често, ако на митарствата ви задържат, то не е задълго, обикновено тогава те свалят долу.
Ако човек го задържат на митарствата, е необходимо да се моли на Бог, и е важно, да имате хора, които да ви издърпат на Небето.
А как това да го направим? Има един користен начин, за него прямо се говори в забележителната притча на Христа Спасителя, помните ли, най-скандалната притча в Светото Евангелие, от която всички се съблазняват, - за неверния стопанин. И така в притчата е точно казано: «И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.» (Лк. 16, 9), с други думи, подкупвайте хората, така че те да се молят за вас в този момент, когато вие самите нищо не можете да направите. Как да се разпоредите с времето си преди смъртта? Ами раздавате си парите на всички хора, които ще се молят за вас. «Всичко за да се молиш за мен! Разбираш ли? Аз ще идвам при теб, ако не се молиш. Аз ще идвам при теб всяко нощ, ако видя че не се молиш».
Също така, нужно е да правим незаслужени добри дела на другите. На вас някаква гадост са ви направили, а вие – с добро сте им отвърнали. В такъв смисъл, вие си купувате за себе си вечна кръв, буквално казано. Именно за това се говори в притчата: трябва да си набавите хора, които да са ви длъжни. Старайте се, колкото се може повече хора да ви бъдат длъжници, в такъв смисъл, че ще са ви длъжни да се молят за вас. За това и финанси използвайте, и добри дела – каквото ви е угодно. Разбирате ли? Вземайте от всички обещания, че ще се молите, клетви вземайте, не се стеснявайте, защото ще ви е необходима солидна поддръжка.
Спомнете си какво е правил неверния пристойник? Когато обеднееш, какво ще правиш? – «да копая не мога, да прося се срамувам» (Лк. 16, 3) – събирам и заповядвам. Затова и аз лично, защо строя храм? Всъщност и аз имам користен интерес: на всеки велик вход кой се споменава? Строителите на този храм, «блажените и приснопаметни създатели на този свят храм». На всяка ектения се споменават. Ето именно такива користни интереси и у вас трябва да има. Разбирате ли? Постарайте се не просто на книга да го изпълните, а се постарайте направете и тухлите и основите и т.н. Казват, че користолюбието не е необходимо. Не е вярно, то може да се пригоди, само на правилното място, така че то на нас да ни помогне във вечността, и на митарствата между другото, то много помага. Сега за това, какво следва после, как човек се издига при митарствата: той преминава през тях, надявам се, че вие ще преминете благополучно. Ако не е благополучно, помнете: човека попада в ада, може да го измолим, но при условие, че е съхранил вярата в Отца, Сина и Светия Дух. Ако той не е вярвал в Светата Троица, то да го измолим е невъзможно
- А как ще узнаем това?
- Има случаи, когато Господ пуска видения, или при молитвата си чувстваш, че с този човек нещо не е наред, така е защото по време на молитвата нашата душа общува с Христа. Затова и аз смятам, че е много добре да се причастяваш в деня на задушница, когато особено се споменават покойниците.
Само единствено, е нужно да се изповядате по-раничко, не в самия ден, в края на петъчния ден, защото в съботата в храма идват много хора, и изповядването на самия ден е невъзможно.
- Има случаи, когато Господ пуска видения, или при молитвата си чувстваш, че с този човек нещо не е наред, така е защото по време на молитвата нашата душа общува с Христа. Затова и аз смятам, че е много добре да се причастяваш в деня на задушница, когато особено се споменават покойниците.
Само единствено, е нужно да се изповядате по-раничко, не в самия ден, в края на петъчния ден, защото в съботата в храма идват много хора, и изповядването на самия ден е невъзможно.
Рай
Вие сте попаднали в рая, но трябва да помните, как се описва пътят до рая през митарствата. Света Перпетуя видяла митарствата в такъв вид: стои златна стълба от земята до небето, но тя е страшна златна стълба от земята до небето, от двете страни на стълбата ножове, а най-долу няма летви за стъпване. Вместо долните летви там беснее дракон. И тя видяла, че нейния съкилийник Сатир първи дошъл до тази стълба и поставил на дракона тайнствен знак. Какъв? Кръст, разбира се. Драконът веднага се успокоил и замълчал. Сатир се покачил на него и тръгнал по-нагоре по стълбата, но той гледал само към върха. Защо точно ножове? Така, този погледне встрани, се порязва, затова по време на митарствата трябва да гледаш само нагоре към върха. След това тя тръгнала след него, направила тайния знак на дракона, отправила се към върха и така влязла в рая. Там я посрещнал някакъв Велик Пастир, около който летели пламенни духове и Му пеели удивителен химн, - Иисус Христо. Той я целунал и казал: «Приветствам те. Ти си моя дъщеря, накрая си дойде у дома». По този начин, човек идва в рая, и обикновено, до деветия ден той разглежда рая, толкова доколкото, той самия може. Ако вие нямате достатъчно висок разум, то целия рай няма да видите. Постарайте се преди смъртта по-добре да се подготвите, така че по-високо да се издигнете, защото в рая има различни места.
На деветия от 40те дни се показват местата на мъчения в ада, за да се знае, какво ни очаква в ада. И накрая, на четиридесетия ден, човек се представя пред лицето на Бог, покланя му се и получава указание, къде ще се намира до Страшния Съд.
Ако хората не са се борили със страстите си, то в ада страстите продължават да прогресират, хората се разлагат още повече. Но ако у тях е имало воля отправена към борба, макар и непостоянна, Бог може да се склони, Бог може да извади такива хора от ада. В рая хората също продължават да се развиват. Някои си мислят: «А с какво се занимават в рая?» Душата продължава да расте в това място, в което се е оказала. В рая хората отначало се намират в покой. Спомнете си в Апокалипсис, какво прочетохме ние с вас миналия четвъртък: «А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;
и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.» (Откр. 6, 9–11).
На небесата хората растат, те забравят за земята, те знаят, че идват от тук, и техния живот става по-силен от нашия живот. Ето интересно, как се получава: душата на светия е по-реална, от тялото му, по-наситена с реалност. Разбирате ли? В рая реалността е по-плътна, от тази на земята, и неговите жители са много по-наситени с реалност, макар все още да се намират там безтелесно. Но намирайки се там без телата си, те не могат да все още да получат пълното наслаждение. Те получават награда точно в такъв размер, в какъвто могат да получат, намирайки се там без тяло. Хората отморяват, научват за тайните на Бог. В рая има някакви игри. Вие може би за това нещо не знаете? А ето в житието на Перпетуя направо е казано, че има някакви духовни игри, духовни радости. Хората постепенно се приучават към Светлината на Бога. Човек вкусва от райските плодове, постепенно започва да привиква към Божествената Светлина. Рая – да кажем, това е институт. Защо това е част от земята? Ако земята е училище, то в рая попадаш, само ако вземеш изпита. Какво са митарствата? Това е встъпителния изпит за института, когато човек се научава да живее в присъствието на Създателя. В рая има множество различни места. Ето едно интересно описание: Андрей, юродив ради Христа, бил възхитен от рая и видял, че в центъра на рая стои огромен светещ Кръст, на който се покланяли ангелите. Човек се издига, вижда този Кръст, и накрая стига до някаква завеса, зад която се намира Царството на Бога, което се намира на най-високото от всички небеса. Веднъж един човек, ученик на свети Иоан Златоуст, се развълнувал в рая и не намерил там Златоуст. Той ужасно се разтройл. Ангелът го попитал: «Защо така се опечали, никой оттук не си тръгвал в печал ». Този човек на това му отговорил: «Аз мечтаех да видя Иоан, но той не е тук». На това ангелът казал: «А, ти търсиш Иоан, проповедника на словото Божие? Ти не можеш да го види, той е там, където е Бог». Има хора, които толкова добре са се подготвили на земята, че се издигат високо в рая. Например, апостол Павел, той се намира вече при Христос, както и сам е предсказал в своето Послание до Филипяните. В рая в рая в плът се намират свети пророк Илия и Енох. Свети апостол Павел и други светии са се издигнали високо, високо в Небесата. Сега има една свята жена, която вече е получила пълно блаженство. Единствената свята, която е получила пълна награда до Страшния Съд, - Пресвета Богородица. Защо? Защото Тя е възкръснала в плът. Защо Успение е такъв велик празник? Защото в този ден е прославен Втория човек от хората, достигнали вече пълното, абсолютното прославление, което за всеки един от нас ще се състои само на Съдния Ден. Но в рая Тя не е често, хората казват, че не могат там да я задържат, че тя много често се явява на земята. Има едно много древно предание, казващо, че Пресвета Богородица идва на земята по време на пеенето на нейните песни« Величай душо моя, Господа», затова всеки ден в храма се извършва това песнопение, което обозначава невидимото явяване на Божията Майка. Тя идва и гледа, как пеят хората. Тези, които нищо не пеят, тя не обръща внимание, а на тези които пеят, Тя гледа: със сърцето си ли пеят или механично. И така, в зависимост от това Пресвета Богородица дава награда, Тя действително е бърза помощница на всички.
Всеобщото възкресение
И така, постепенно се увеличава човешкия род, той ще се продължава до самия Съден Ден. Когато се завърши числото на спасените, тогава Небесата ще се свият като свитък, и Христос ще дойде на земята заедно със своите ангели и всички светии, адът ще опустее, защото всички хора ще бъдат повикани, и ще настъпи деня на Възкресението. Ние с вас отново ще се върнем в гробовете, те ще отворят и нашите тела ще бъдат възкресени от Бог.
Помните страшния ден на пророк Иезекил, когато той видял кости, свързващи се помежду си, покриващи се с кожа и мускули? А после как в костите влязъл духа (Иез. 37, 7–10). Точно така и ще бъде: нашите гробове ще процъфтят от живот, и ние ще станем от гробовете в плът на възраст 33 години, без очила, без патерици, без генетически недостатъци, и нашите тела ще отразяват в точност състоянието на нашата душа.
– Откъде това е известно, отче, че точно на тридесет и три?
– Апостол Павел казва: до тогава, докато всички не достигнем възрастта Христова(Еф. 4, 13).
Ето тогава ще стане най-страшно, а вие говорите за митарствата! Митарствата – това е само началото.
– Как ще се намери толкова място за всички хора?
– Ще има ново небе, нова земя, нова вселена. Нашата земя ще изгори и ще умре и ще бъде възстановена отново. Е ето, тогава ще настъпи настоящия живот, ще настъпи великия Съден Ден, когато ние ще застанем пред лицето на Бог и ще дадем отговор за своите дела. Съвършено правилно ние с вас споменаваме за този велик отговор, самото Слово Божие не веднъж акцентира вниманието ни на този велик Съден Ден, отколкото на митарствата. Така ли е? И защо? Защото това е най-важното нещо. Митарствата – това са само един встъпителен изпит в института. А Съдния Ден – това е вече решение за абсолютната участ и навеки, без право на обжалване. И ето тогава ще бъде великото разделение: всички грешници след това в плът ще бъдат хвърлени във вечния огън, във външната тъмнина от Бог, и неумиращия червей ще ги яде вечно, и техните мъчения не ще имат край никога. Както казва в Откровението, свети Иоан Богослов «димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем...» (Откр. 14, 11).
праведниците ще влезнат във вечния живот, ще живеят в нова Вселена, в Царството с Христос. Те ще бъдат богове по благодат. Ще бъдат обожени, ще достигнат върха на блаженството.
– Те няма ли да се разстроят за своите близки?
– Родствените връзки се приключват с момента на смъртта, и брачните и въобще всички отношения, се приключват, и плътските. Ако роднинските връзки остават, то не са по родство, а по душевна обвързаност, а ако такава не е имало, то няма и да има. Разбирате ли? «Ще бъдат двама в една постеля: единия ще вземат, а другия ще оставят» (Лк. 17, 34).
Господ е казал, че всеки отговаря само за себе си (ср. Иез. 18 гл). И отново , ако между венчани съпрузи има душевно и духово родство, тогава то си остава, но не както между мъж и жена, а както между две деца Божии, а ако не е имало, то няма и да има. Хората ще бъдат възкресени именно в това тяло, в което ние сега се намираме. И точно тогава, ще настъпи възмездие за греховете, и тогава ще бъде дадена абсолютно пълната награда, тогава ще настъпи великото Царство, където вече няма има нито смърт, нито тление. Както е казано, вечно веселие ще ги настигне, болката, печала и въздишката ще си отидат.
– А какво ще бъде състоянието на човека в ада до Пришествието?
– Ами то ще бъде униние и предочакване на бъдещите мъчения. Разбира се, неприятния контакт с бесовете, нищо хубаво в това общение няма. Всякакви разговори за Светата Църква, се наричат басни. Има малко истина в тези басни. Каква? В каквото греши човек, с това и се наказва. В какъв смисъл? Спомнете си, ние говорихме за богаташа: езикът му бил привикнал към наслаждения и затова горял: само в този смисъл, а не в такъв, че в ада съществуват някакви камери на мъченията. А след Съда можете да не се притеснявате: дяволът няма да ви измъчва. Дяволът, както и всички грешници, ще бъде с вързани ръце и крака. Той ще се намира в постоянно вечно усамотение. Да не дава Бог на нас да се окажем там, в това вечно уединение, абсолютно уединение.
Макарий Велики, когато му разказвали за мъченията, чул следното: «За нас е велика радост, че ние виждаме лицето на друг човек» (по време на молитвата на преподобния Макарий за покойниците – бел.ред.), а в ада никого не виждаме в очакване на бъдещите мъчения, геената, изтезанията.
В рая няма неправедни, а праведноста е напълно достъпна, повтарям: светостта, праведноста е достъпна за тези, които вярват в Светата Троица и са кръстени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар