Грехът и дявола

(Или истината за днешните православни християни-бел.на администратора на блога)

"Чувстваме горчивина, когато живеем далеч от сладкия Иисус"

Грехът стана мода

- Отче, на някого сте казали, че ще има война. Така чухме, вярно ли е?

- Аз нищо не казвам, а хората говорят каквото си искат. А и да знам нещо, защо да го кажа?
- Какво варварско нещо е, отче, войната!
- Ако хората нямаха тази... “изисканост” в греха, нямаше да стигнат до това варварство. Още по-варварска е нравствената катастрофа. Хората се съсипват душевно и телесно. Някой ми казваше: “Казват за Атина, че е “джунгла”, а никой не си тръгва от там! Всички я наричат “джунгла” и всички се събират в джунглата”. На какво са заприличали хората? Досущ като животните! Знаете ли какво правят животните? Влизат в началото в обора и замърсяват всичко с изпражнения... После изпражненията започват да прегарят. Щом започнат да прегарят, животните усещат топлина. Сърце не им дава да се махнат от обора, там са спокойни. Та така и хората чувстват топлината на греха и сърце не им дава да се махнат. Разбират, че вони, но от онази топлинка не им дава сърце да се махнат. Ето, ако сега в обора влезе някой, не може да издържи на вонята. Но оня, който си е постоянно в обора, не му пречи, свикнал е вече!

- Отче, някои казват: “Да не би само днес да греши светът? А в Рим някога какво е било?...”

- Та тогава са били езичници в края на краищата. И това, което казва свети апостол Павел (вж. Рим. 1:24-32), се отнасяло за ония езичници, които приели кръщение, но имали лоши привички. Нека не вземаме за пример упадъка от всяко време. Днес грехът е превърнат в мода. Ние сме православна страна и гледай какво става. А колко повече останалите! И лошото е, че понеже грехът е мода, съвременните хора, ако видят някого да не следва потока на времето, да не върши грехове, да е малко благочестив, го наричат изостанал и назадничав. Те считат за обидно човек да не греши, а смятат греха за нещо прогресивно. Това е най-лошото от всичко. Ако съвременните хора, които живеят в греха, поне осъзнаваха това, Бог щеше да ги помилва. Но те оправдават неоправдаемото и възхваляват греха. Това е и най-голямата хула срещу Светия Дух - да считат греха за прогрес, а нравствения човек да наричат изостанал. Затова голяма награда, голяма цена имат ония, които се подвизават в света и опазват живота си чист. Някога ако някой е бил покварен или пияница, се срамувал да излезе на пазара, защото щял да изпита  хорското презрение. И ако някоя жена била кривнала малко от правия път, не се осмелявала да излезе навън. И това било един вид спирачка за човека. Днес ако някой живее правилно, ако например някоя девойка живее благочестиво, казват: “А бе, тази къде живее!” Но и въобще, когато преди светските хора извършвали някакъв грях, горките, чувствали своята греховност, понавеждали глава и не се подигравали на онзи, който живеел духовно, напротив гордеели се с него. Сега нито чувстват вина, нито имат почит. Изравниха всичко със земята. Ако човек не живее по светски, му се подиграват.

Из "С болка и любов за съвременния човек"

Слова Том 1 Стареца Паисий Светогорец

За светския дух

Дяволът управлява суетата
- Отче, защо наричат дявола “светоуправник”? Наистина ли управлява света?
- Само това оставаше, дяволът да управлява света! Когато Христос казал за дявола “князът на тоя свят” (Иоан. 16:11), не е имал предвид, че дяволът е господар на света, а че господарува над суетата и заблудата. Тежко ни, ако Бог бе оставил дявола за господар на света! Обаче хората, които са отдали сърцата си на суетното и светското, живеят под властта на “светоуправниците на тъмнината от тоя век” (Еф. 6:12).
Тоест, дяволът управлява суетата и хората, които са завладени от суетата, от “света”.

Какво ще рече “космос”? / На гр. език ...... означава “свят”, но също и “украшение”. Оттам произлиза и думата “козметика” - б. пр./
Нали ще рече - украшение, суетна украса? И тъй, който е завладян от суетата, той е във владение на дявола.
Ако сърцето е поробено от суетния свят, тогава и душата остава недоразвита и умът помрачен. Тогава, макар и да прилича някой на човек, всъщност е духовен изрод.
Помисълът ми казва, че по-голям враг на душата ни дори от дявола е светският дух, защото в началото ни подвежда сладко, а накрая ни вгорчава во веки. Докато, ако можехме да видим самия дявол, щеше да ни обземе страх, и щяхме да се принудим да прибегнем към Бога и да си осигурим рая. В наше време много“свят”, т.е. светски дух, навлезе в света и този “свят” ще го унищожи. Хората приеха вътре в себе си “света” и изгониха от себе си Христа.

- Отче, защо не разбираме колко ни вреди светският дух и се увличаме от него?
- Защото светският дух навлиза в нас малко по малко, както таралежът влязъл в леговището на заека. В началото таралежът помолил заека да свре малко главата си в неговата дупка, за да не го вали. След това вкарал единия крак, после другия и накрая влязъл целият, и с бодлите си изкарал заека изцяло отвън.
Така и светското мислене ни подмамва с малки отстъпления и лека-полека ни завладява. Злото напредва постепенно. Ако идваше изведнъж, нямаше да се подлъжем. Ако искаш да попариш една жаба, трябва малко по малко да я заливаш с гореща вода. Ако я залееш с цялата вода наведнъж, скача и бяга да се спаси.
Докато ако я полееш с малко гореща вода, в началото малко ще се стресне и ще я отърси от гърба си, но после ще свикне. Ако я залееш с още малко, пак леко ще я отърси и лека-полека ще бъде попарена, без да го разбере. “Море, жабо, като те заляха веднъж с гореща вода, ставай и се махай!” Не си тръгва. Надува се - надува се и след това бива попарена. Така прави и дяволът: попарва ни малко по малко, а накрая, без да го разберем, сме вече попарени!

Да се даде предимство на душевната красота
Душата, която се трогва от красотите на материалния свят, показва, че в нея живее суетният свят, затова бива привличана от творението, а не от Твореца, от глината, а не от Бога. Няма значение, че тази глина е чиста и в нея няма греховна кал. Когато сърцето бива привличано от светски красоти, които не са греховни, но си остават суетни, тя чувства светска временна радост, в която няма божествено утешение, няма вътрешно окриляване с духовно веселие. Когато обаче човек обича духовната красота, тогава душата му се изпълва и разхубавява.
Ако човекът и особено монахът познае вътрешната си грозота, няма да се стреми към външни красоти. В душата ни има толкова лекета, толкова петна, та дрехите си ли примерно ще гледаме? Перем дрехите си, дори ги гладим и сме чисти, а вътре в нас е... по-добре не питай! Затова, ако човек се загрижи за духовната нечистота в себе си, няма така педантично да почиства всяко най-малко петънце по дрехите си, защото те са хиляди пъти по-чисти от душата му. Но ако човек нехае за духовните отпадъци в себе си, тогава гледа
най-старателно да почисти и най-малкото леке!
Това, което е нужно, е той да насочи цялата си грижа към духовната чистота, към вътрешната красота, а не към външната. Да бъде дадено предимство на душевната красота, на духовната красота, а не на суетните красоти, защото и Господ ни е казал: “И целият свят не струва колкото една душа” (вж. Мат. 16:26).

Светски желания
Ако хората не възпират сърцето си от пожелания за материални придобивки, които не са съществено необходими (и дума да не става за плътски пожелания) и не събират ума в сърцето си, за да ги отдадат заедно с душата си на Бога, тогава ги чака двойно нещастие.
- Отче, винаги ли е лошо да желаеш нещо?
- Не, желанието на сърцето само по себе си не е нещо лошо. Но когато някакви неща, макар и не греховни, заемат част от сърцето ми, тогава те намаляват любовта ми към Христа. Затова такова желание също е лошо, тъй като чрез него врагът възпира любовта ми към Христа. Когато желая нещо полезно, например една книга, и тя заема част от сърцето ми, тогава това е лошо. Защо някоя книга да заема част от сърцето ми? Книгата ли ще желая или ще копнея за Христа? Всяко желание, колкото и хубаво да изглежда, е по-ниско от това човек да желае близост с Христа или с Пресветата Богородица. Когато отдам сърцето си Богу,
нима е възможно Бог да не ми отдаде целият Себе Си? Бог търси сърцето на човека. “Синко, дай си мен сърцето” (Притч. 23:26). Ако човек отдаде сърцето си Богу, след това Бог му дава и това, което сърцето му желае, стига то да не му е във вреда. Сърцето не се разпилява само когато бива отдадено на Христа и само у Христа човек намира богато ответно въздаяние от божествена любов в този живот, а в другия, вечния - божествено веселие.

Трябва да избягваме светските вещи, за да не завладяват сърцето ни и да използваме прости неща, и то само колкото ни е потребно. Да се грижим обаче това, което ползваме, да е здраво и надеждно. Ако искам да използвам една красива вещ, отдавам цялото си сърце на тази красота и за Бога не остава нито едно парченце от сърцето. Минаваш през някое място и виждаш една къща с хубави мрамори, резби, украси; възхищаваш се от камъните, тухлите и оставяш сърцето си там. Или пък в някой магазин виждаш красиви рамки за очилата си и ги пожелаваш. Ако не ги купиш, оставяш сърцето си в магазина. Ако ги купиш, закачаш сърцето си да виси на тия рамки! Особено лесно биват ограбвани жените. Малко са онези, които не пилеят сърцето си по суетни неща. Искам да кажа, че с всички украшения, цветни и лъскави неща, дяволът ограбва
богатото сърце, което имат. Някоя жена има нужда от чиния? Ще търси да намери чиния с нарисувани цветя по нея. Ще речеш, че ще прокисне яденето, ако чинията е без цветя. Някои “духовни” жени се трогват от по-сериозни украси: двуглав (византийски) орел и т.н.
А после питат: “Защо оставам безчувствена към духовното?” Как да почувстваш, когато сърцето ти е разпиляно по кухненски шкафове и чинии? Нямаш сърце, останало е само парче месо, което бие в теб, тик-так, механично, като часовника, колкото само да се движиш!
Защото малко сърце отива за това, малко за онова и за Христа не остава нищо.
- Т.е., отче, и тези прости пожелания са греховни?
- Тези пожелания дори и да не са греховни, са по-вредни и от греховните. Защото едно греховно пожелание някой път може да бъде осъзнато от човека, съвестта му да го осъди, тъй че да положи усилия, да се покае, да каже “съгреших, Боже мой”. Докато тези “добри” пожелания не го тревожат. Мисли си, че всичко при него е наред. “Обичам доброто, обичам красивото, казва си, а и без това, нали Бог е сътворил всичко красиво.” Да, но любовта му не се насочва към Твореца, а към творението. Затова е добре да отсичаме всяко пожелание.
Когато човек полага усилия заради Христа и жертва това, което обича и прави нещо, което не обича (колкото и хубаво да е онова, което обича), тогава Бог му дава по-голямо утешение.
Преди да се очисти, сърцето е изпълнено със светски пожелания, на които се и радва. Когато обаче се очисти, започва да се измъчва от светските пожелания, отвращава се от тях и тогава радостите са духовни. Сърцето се очиства тогава, когато, човек се погнуси от светските пожелания. Преди да се погнуси, то бива привличано от тях. Да, но ние не искаме ни най-малко да притесним ветхия човек в нас, искаме да следваме прищевките на ветхия човек. Но как тогава да станем последователи на Христа?

- Отче, когато се затруднявам да отсека някое свое желание, трябва ли да настоявам в борбата?
- Да, дори когато на сърцето ти му е мъчно, че не правиш онова, което му се харесва, не трябва да му се подчиняваш. Защото, ако се подчиниш, ще почувстваш една светска радост, а след това една тревога, която пак е светска тревога. Докато, ако не се подчиниш и сърцето ти се огорчи, че не си направил онова, което му харесва, а ти се радваш за това, тогава идва Божията благодат. А това е и целта - да придобием Божията благодат. Значи, за да придобиеш Божията благодат, трябва да бъдат отсечени пожеланията, макар и да са добри; да бъде отсечена собствената воля. Тогава човек се смирява, а след като се смири, идва Божията
благодат. Когато сърцето се огорчи по светски, тогава ще се зарадва духовно. Нека, колкото е възможно, човек да се учи да избягва светските утешения, да извършва вътрешна духовна работа, за да получи божествена утеха. Светските радости са веществени радости

- Отче, често светски хора казват, че чувстват една празнота, въпреки че имат всякакви блага.
- Действителната, истинската радост се намира в близостта до Христа. Ако се свържеш с Него чрез молитвата, ще почувстваш душата си пълна. Светските люде търсят радостта в насладите. Някои пък “духовни” хора я търсят в богословски разисквания, беседи и т.н. Но когато тези разисквания приключат, вътре в тях остава една празнота и се питат какво ще правят по-нататък. Дали дейностите, с които се занимават, са греховни, дали са неутрални - все същото е. По-добре да биха отишли да поспят, та на другия ден да са по-бодри на работата си?
Когато изпълняваме светските пожелания на сърцето, не идва духовна радост, а смут и тревога. Светската радост донася тревога и на духовните хора. Светската радост не е постоянна, истинска радост, това е една временна радост, за момента. Това е веществена радост, не е духовна. Обаче от веществените радости душата не може да почувства пълнота. Точно обратното, затлачва се с отпадъци. Когато почувстваме духовната радост, вече не желаем веществената. “С Твоя образ ще се насищам!” (Пс. 16:15) Светската радост не отморява, но повече натоварва и обременява духовния човек. Ако настаниш духовния човек в
някой светски дом, той не може да намери там покой. А светският човек си въобразява, че намира покой, но всъщност се измъчва. Радва се външно, но вътре в себе си не е доволен, измъчва се.
- Отче, сред светския порядък човек се задушава.
- Хората се задушават, но и сами го желаят, както жабата бърза към устата на змията. Змията си стои на отсрещния край на водоема и постоянно гледа към жабата. Ако жабата се подлъже и погледне змията, тогава се наелектризира, става като зашеметена и с квакания бърза към устата на змията. После змията я ухапва и я отравя, за да не се съпротивлява. Тогава жабата пищи, но и да я измъкнеш, вече е отровена и ще умре.
- Отче, защо хората се радват на светските хубости?
- Днешните хора не мислят за вечността. Себелюбието ги кара да забравят, че всичко земно един ден ще изчезне. Не са схванали най-дълбокия смисъл на живота. Не са почувствали от другите, от небесните радости. Сърцето им не трепва за нещо по-възвишено. Даваш на някого примерно една тиква. Казва си:
“Каква хубава тиква!” Даваш му и ананас. “Ананасът има люспи”, казва и го захвърля, защото никога не е опитвал. Или пък кажи на някоя къртица: “Колко е хубаво слънцето!” - тя пак ще се зарови в земята. Онези, които се чувстват добре във веществения свят, приличат на глупавите пиленца, които кротко и безшумно си стоят в яйцето, без да се опитват да счупят черупката, за да излязат вън, да се порадват на слънцето (небесният полет към райския живот), но си остават неподвижни и умират в черупката на яйцето.

- Отче, казахте, че светският дух навлиза в монашеството и се губи духовното. Ще се запази ли верният дух на монашеството?
- Това е една буря, но Бог няма да ни изостави.
- Отче, мина ми този помисъл: “Съществуват ли още монашески братства, които живеят духовно?”
- Оставаше и да няма. Тогава Света Богородица щеше под конвой да ни отведе в затвора... Има монаси, които живеят много духовно, безшумно. Има такива души във всеки манастир, във всяка епархия и т.н. Именно тези редки души затрогват Бога и Той ни търпи.
Светският дух е болест. Най-важното днес е човек да не се приспособява към този светски дух. Това би било равносилно на изповядване на вярата ни. Нека се стараем, доколкото можем, да не се поддадем на това течение, да не се повлечем по този канал. Хитрите риби не се хващат на куката. Виждат стръвта, разбират, че е стръв, отдалечават се от там и се спасяват. Докато другите виждат стръвта, бързат да я захапят и хоп, улавят се!
По същия начин и светът има свои примамки и улавя хората. Те се привличат от светския дух и попадат в неговата уловка.
Светското мислене е болест. Както човек избягва някоя болест, така трябва да избягва и светското мислене във всичките му проявления. Да се отчужди от духа на светския прогрес, за да напредва духовно, да бъде здрав духовно и да се радва с ангелска радост.

Из "С болка и любов за съвременния човек"

 

Слова Том 1 Стареца Паисий Светогорец

 

Защо Бог позволява на дявола да ни изкушава?

- Отче, защо Бог позволява на дявола да ни изкушава?
- За да отбере Своите деца. “Прави, дяволе, каквото искаш”, казва Бог, защото знае, че каквото и да прави дяволът, накрая ще си счупи главата в крайъгълния камък, който е Христос. Ако вярваме, че Христос е крайъгълният камък, тогава нищо не ни плаши. Бог не допуска никакво изпитание, ако от него не би излязло нещо добро. Когато Бог вижда, че ще произлезе по-голямо добро, оставя дяволът да си върши работата. Видяхте ли какво сторил Ирод? Избил
четиринадесет хиляди младенци, но направил и четиринадесет хиляди мъченици ангели. Къде сте виждали мъченици ангели? Дяволът пак си счупил главата.
Диоклетиан станал съработник на дявола, измъчвайки жестоко християните, но без да иска, направил добро на Христовата Църква, защото я обогатил със светии. Мислел да унищожи всички християни, но нищо не постигнал. Оставил множество свети мощи, които да почитаме и обогатил Христовата Църква.

Бог можеше отдавна да е приключил с дявола - та нали е Бог! Ако поиска и сега може да го свие на кълбо и да го хвърли в пъкъла, но пак за наше добро го оставя. Че би ли го оставил да притеснява и да мъчи творението Му? Оставил го е обаче до някаква степен и до някое време, за да ни помага със злобата си, да ни изкушава, за да прибягваме към Бога. Бог позволява на дангалака да ни изкушава само, ако от изкушението би произлязло някакво добро. Ако няма да произлезе добро, не му позволява. Бог допуска всичко за наше добро. Нека повярваме на това. Бог оставя дявола, за да може човекът да се бори. Без борба няма успех.
Ако не ни изкушаваше дяволът, можеше да си мислим, че сме станали и светии. И тъй, Бог допуска дявола да ни бие със злоба, защото с пердаха, който ни налага, отърсва от нас прахта, изтупва напрашената ни душа. Или го оставя да се нахвърля върху нас и да ни хапе, за да прибягваме към Бога. Бог постоянно ни призовава, но ние обикновено се отдалечаваме от Бога и само ако се появи някоя опасност, тичаме към Него. Когато човек се съедини с Бога, тогава лукавият не може да се вмъкне между тях; няма и причина Бог да позволи на лукавия да изкушава човека, за да се принуди той да прибягва към Бога. Във всеки случай лукавият ни прави добро, помага ни да се осветим. Затова и Бог го търпи.
Бог е оставил свободни не само хората, но и демоните, тъй като те не вредят на човешката душа, защото не могат. Освен ако сам човекът не поиска да навреди на душата си. Напротив, носят награда на душите ни - както лошите хора, така и невнимателните, които не по свое желание причиняват зло в живота ни. Защо мислите, онзи авва казва: “Вдигни от нас изкушенията и никой няма да се спаси”? Защото изкушението принася голяма полза. Не че дяволът може да върши добро - той е зъл. Но добрият Бог спира камъка, който лукавият е хвърлил срещу нас с цел да ни строши главата, слага ни го в ръката, а в другата ръка ни дава
бадеми - да трошим и да ядем! Т.е., Бог допуска изкушенията, не за да ни мъчи дяволът, но за да положим по-този начин “изпити” за другия живот и за да нямаме безразсъдни претенции на Второто Пришествие. Трябва добре да разберем, че воюваме - и ще воюваме, докато сме живи - със самия дявол. Докато човек е жив, има да върши много работа, за да направи по-добра душата си и има право да се явява на духовни изпити. Ако умре и не мине на изпита, късат го, а поправителен няма.

Из "С болка и любов за съвременния човек"

Слова Том 1 Стареца Паисий Светогорец

За Мислите ни и мислите на родителите

За тайните мисли

Всичко произтича от мислите - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И до този ден виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса, е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схваща­ме това. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божественият живот и че с мислите си много въздействаме на другите. Можем да причиняваме голямо добро или голя­мо зло; всичко зависи от нашите мисли и желания.

 Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семейството, и в държава­та, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тиши­ната и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занима­ваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се и в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или злото. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разоряват нашия мир. Тогава нямаме покой.

Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.

Нашият човешки род със своите мисли разрушава по­рядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е също­то - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи тряб­ва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобра­зи, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.

Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се тру­дим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем лю­бовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.

Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражня­ваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена мо­литва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом.


За властта на родителите над децата

Вижте онези, които живеят в брак. Всички, които са пристъпили към него без благословение или са били принуде­ни, нямат мир и е напразна тяхната любов. Голяма е властта на телесните и духовните родители. Много пъти съм чувал да казват неща, които по-късно се сбъдват на децата им.

Веднъж се удивих, как едни вярващи родители, погуби­ха сина си със своите мисли. Единственият им син беше вяр­ващо дете, възпитано още от малко в този дух, просто ангел, с невероятна доброта. При него отишла една девойка и го помолила за помощ. Тя забременяла от някакъв човек и молела младежа да се ожени за нея, защото родителите и братята и били строги и, ако забележели, че е бременна, не и оставало нищо друго, освен да се убие. Той се съгласил да подпише брачен договор и когато детето поотрасне, всеки да поеме отново по своя път. Тъй като те били от малко градче, всичко бързо се разчуло и майка му не могла да по­несе това. Баща му разбирал, че това си е неговият живот, но майката не искала и да чуе. „Не искам жив да го виждам" - говорела тя. Така и станало. Веднъж младежът с друг свой приятел се возили на мотор и катастрофирали. След това майката дойде при мене с голяма тъга и жалост. Аз и казах: „Ти си убила своя син. Виждаш ли колко са силни твоите мисли. Казала си, че не искаш да го видиш жив и ето това се случи". Ние, децата, трябва да слушаме родителите, за да имаме благословение. 

 За жалост малко са тези хора, които почитат родители­те си като светиня. Аз много пострадах, задето често осъж­дах баща си. Мислейки, че той прекарва малко време с децата си. Тези мои мисли предначертаха живота ми, заради тях пост­радах много. По време на окупацията два пъти бях осъждан на смърт. Преди не осъзнавах защо се случи това, но като разсъдих, видях, че аз съм този, който е планирал живота си.

Също така е очевидно, че онези, които имат неизказана любов, отварят всяка врата. Дори във войната, където няма живот, Господ пази по чуден начин онези, които имат любов спрямо родителите. Ако бяхме такива, състоянието на земята нямаше да е същото. Сега всички трябва да се молим да ни даде Господ сила и помощ.

Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

За Божия Промисъл и съдбата

"Бог с височайшия Си Промисъл изпитва човека.
Без Божията воля демонът не може и троха да премести.
Никога не губи надежда в Божия Промисъл.
За човека е трудно да проникне в Божия Промисъл. Има допущение, воля и Божий Промисъл. Допущение е, когато Бог дава на човека свобода. Тогава човек върши, което пожелае. Когато действа Божията воля, човек върши това, което Бог повелява. Божията воля винаги носи добро. Божият Промисъл направлява: ту извършва допущение, ту - воля. Когато не можеш да решиш някой въпронс и не знаеш какво да правиш, довери се на Божия Промисъл и не мисли повече за това.
Някой казват "от рождение му е писано". Но ако на човека така "от рождение му е писано", тогава защо съди Бог? "Съдбата" си създаваме ние сами. Ако човекът безразсъдно подлага на опасности живота си и погива, той извършва грях, а съдбата тук няма място."

Из "Диадемата на Стареца - Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил. Издава Манастир "Свети Вмчк Георги Зограф" Света Гора Атон

Слово за малките добрини - архим.Йоан Крестянкин

Мнозина смятат, че да живееш според вярата и да изпълняваш Божията воля е трудно. В действителност е много лесно. Нужно е само да обърнеш внимание на дреболиите, на незначителните неща и да се стараеш да не съгрешаваш в малкото. Това е най-лесният и прост начин да навлезеш в духовния свят и се приближиш към Бога.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В началото на религиозния живот съществува някаква своеобразна "хипноза от великите дела" - "ще направя или нещо велико или нищо". И не правиш нищо нито за Бога, нито за душата си. Удивително е, че колкото повече човек е отдаден на простичкия начин на живот, толкова повече се стреми да бъде честен, чист, предан на Бога и в най-малкото. А всеки, който иска да се доближи до Царството Божие, трябва да се стреми да придобие правилно отношение към простичките неща.

"Да се приближи" - ето тук е трудността на религиозния път. Обикновено на човек му се иска да влезе в Царството Божие неочаквано и за самия него, магически, като по чудо, или някак по право, чрез някакъв подвиг. Но нито едното, нито другото е истинско откриване на духовния свят. Човек не достига до Бога магически-чудесно, оставайки на земята чужд на стремежа към Царството Божие, не може да откупи съкровището на Царството Божие с някакви външни постъпки. Делата са нужни, за да привикне човек към висшия живот, към светлата воля, към желанието за добро, към справедливото и чисто сърце, нелицемерната любов. Именно чрез малките ежедневни постъпки всичко това може да се вкорени неусетно в човека. Малките добрини - те са така нужни за човешката личност, както водата за цветето. Половин чаша е достатъчна, за да се възвърне към живота.

Когато човек е гладен или е гладувал доста време, не е нужно да изяде цяла торба хляб, за да се засити. На организма са достатъчни няколко филийки. Животът сам дава удивителни примери за важността на малките неща. Искам да ви обърна специално внимание на малките и лесни за изпълнение неща, които същевременно са изключително важни. "Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:42). От тези думи на Господ ясно личи от каква важност са малките добри дела. Чаша вода - това не е никак много.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Забележете, че постъпките ни често са егоистични, користни. Господ ни обръща внимание върху това, като ни съветва да каним в дома си не онези, които на свой ред ще ни поканят на трапезата си, а да каним хората, които се нуждаят от помощ, подкрепа, утеха. Гостуванията ни често се превръщат в разсадник на тщеславие, злословия и суета. Съвсем друго е добрата дружеска беседа, човешкото общение - това е благословено, това укрепва душата, прави я по-устойчива в доброто и истината. Но светското, неискрено, притворно общуване е болест за човечеството и смъртна заплаха за цивилизацията ни.

Във всяко човешко общуване непременно трябва да присъства и добрият Христов дух, явно или скришом. И това скрито присъствие на Божия дух в простите и хубави човешки отношения е тази атмосфера на "ученичество", за която говори Господ. "В име на ученик" - това е първото стъпало от общуване между хората в името на Самия Господ Иисус Христос...
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ако хората бяха мъдри, щяха да се стремят към малкото и лесно изпълнимото и чрез него биха получили вечно съкровище. Великото в спасението на хората е в това, че те могат да се присадят към ствола на вечното дърво на живота и чрез най-малката дръжчица - добрата постъпка.

Към дивата ябълка не е нужно да се присажда цял ствол, за да се облагороди. Достатъчно е да се вземе малък калем и да се прикрепи към един от клоните на дивото дърво. Така и за да се замеси корито с тесто не е нужен цял калъп мая. Достатъчно е съвсем малко, за да бухне цялото тесто. Същото е и с доброто: и най-малкият жест може да бъде от огромно значение. Затова не бива да се пренебрегва малкото добро и да се твърди: "не мога да направя света по-добър, затова няма и да се старая".

Фактът, че и най-малкият жест е полезен за човека, неоспоримо доказва, че и най-малкото зло е в състояние да му навреди много. Ако например прашинка попадне в окото - окото нищо не вижда, даже зрението на другото око е затруднено в това време. Малкото зло, ако попадне в душата като прашинка в окото, извежда веднага човека от потока на живота. Да извадиш прашинка от телесното или душевното око е дребна работа, но е толкова необходима!

Наистина малките добрини са по-нужни на света от великите дела. Без великото хората си могат, но без малкото - не. Човечеството ще загине от недостиг не на велики дела, а от недостиг на малки добрини. Великото дело е само покрив, а стените се иззиждат от тухлите на малките добрини.

И така, Творецът е предоставил на човека да върши малките, но така необходими добрини, а за Себе Си оставил великите. И чрез онзи, който върши малките добрини, Сам Господ твори великото. Нашето "малко" Сам Творецът прави велико, защото нашият Господ всичко е сътворил от нищото, колко повече от малкото може да сътвори нещо голямо. И най-малкото движение нагоре е от значение. Всяка добрина, и най-нищожната, е усилие срещу човешкия застой. За този застой Спасителят говори в една съвсем кратка притча: "Никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро."

Всеки човек е привързан към обичайното и привичното. Ако човек е привикнал към злото, го счита за нещо нормално, естествено състояние, а доброто му изглежда някак неестествено, притесняващо, непосилно за него. Докато, ако човек е привикнал към доброто, той вече го върши не защото така трябва, а защото не може да не го прави, така както човек не може да не диша, а птицата - да не лети.

Добрият човек укрепва и утешава най-напред самия себе си. И това съвсем не е егоистично, както твърдят някои; то е естествен резултат от безкористното добро, което носи висша духовна радост на всеки, който го извършва. Истинското добро винаги дълбоко и чисто утешава онзи, който съединява с него душата си. Та може ли да не се радваш, когато излизаш от мрачното подземие към слънцето и благоуханните цветни поля! Не бива да се обвинява човекът: "Ти си егоист, ти изпитваш удоволствие от добротата си". Не, това е единствената неегоистична радост - радостта от доброто, радостта на Царството Божие. И в тази радост човек ще се спаси от злото и ще живее вечно в Бога.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Но чрез малките, леки, най-лесно изпълними добрини човек привиква към доброто и започва да му служи не насила, а от сърце, искрено и така все повече и повече навлиза в атмосферата на доброто, пуска корените на своя живот в новата почва. Корените на човешкия живот лесно се приспособяват към тази почва и много скоро вече не могат да живеят без нея... Ето така се спасява човек: от малкото произлиза великото. "Верният в малкото" се оказва верен и в голямото.

Ето защо възхвалявам не доброто, а неговата незначителност, неговата "малкост". И не само не ви упреквам, че се занимавате само с дреболии и не сте способни на голяма саможертва, а напротив, умолявам ви: не мислете за велики саможертви и в никакъв случай не пренебрегвайте дреболиите. Моля, ако желаете, изпадайте в неописуема ярост при особени случаи, но не се гневете "на брата си без причина" (Мат. 5:22).

Измисляйте при необходимост каквито ви хрумнат лъжи, но не говорете в ежедневното житейско общуване неистини. Може това и да не е кой знае какво, но опитайте да го направите, и ще видите какво ще се получи.

Оставете настрана всякакви разсъждения за това, редно ли е или нередно да се избиват милиони хора - жени, деца, старци; опитайте да проявите своето нравствено чувство в малкото: не убивайте личността на своя ближен нито с дума, нито с намек, нито с жест.

Да се въздържиш от зло, също е добро... И така, в малкото, в лесното, незабелязано и неусетно ще извършиш много.

Трудно е да станеш нощем за молитва. Но сутрин, ако не успеете вкъщи, то докато пътувате към работата и мисълта ви е свободна, можете да си кажете наум "Отче наш", и нека всяка дума от тази кратка молитва да отекне в сърцето ви. А нощем, като се прекръстите, с цялото си сърце се предайте в ръцете на Небесния Отец... Това е съвсем лесно...

И подавайте, подавайте вода на всеки, който е жаден, подавайте чаша напълнена със съпричастност на всеки човек, който се нуждае от нея. От тази вода текат цели реки, не бойте се, няма да оскъдеете, раздайте на всеки по чаша от нея.

Малки дела, възпявам ви в химни. Хора, обграждайте се с малки дела, опасвайте се с малките, простички, леки, добри чувства, мисли, думи и дела, които нищо не ви струват. Нека оставим голямото и трудното, то е за онези, които го обичат, а за нас, които все още не сме обикнали голямото, Господ по Своята милост е излял обилно, подобно на водата и въздуха, малката любов.

Превод: Александра Карамихалева   
Църковен вестник, бр. 11/2002 г

За сърцето на вярващия

"Господ гледа в дълбината на сърцето кое е това, което то желае, и за какво копнее. И ако душата не може веднага да дойде на себе си, Господ в свое време ще я очисти и отново ще я привлече към центъра, за да се отрезви, и да се смири. Ако обаче в дълбината на душата има нещо, което не е очистено, нещо, което я притиска и привързва към този свят, тогава нашето лутане ще бъде дълготрайно и ще имаме неволи и мъки. Повече беди ще имаме ние, които сме вярващи, от онези, които не са, защото те нямат тази вътрешна болка, не размишляват за вечността, за тях всичко е от този свят, да се преживява, да се яде, да се пие...Това е тяхната грижа, а ние сме раздвоени - искаме да сме с Господа, а не сме разчистили своите земни сметки, с които нашето сърце има още много връзки, все още е в плен. Затова и много страдаме.
И така страданието на вярващите е повече от това на невярващите. Сърцето трябва да се отдели от тези свои вътрешни желания. Нужно е да разберем, че това са само земни планове и приземен живот - всички тези отношения с ближните, с роднините, всичко това така ни свързва, сърцето ни така прилепва към това, че е по-добре да отхвърлим и баща си и майка си, и брат си, и сестра си - всичко е напразно, ако разорява в нас Божия мир. Като е така, по-добре да отхвърлим всичко и да се съединим с Господа, да търсим помощ от Него, да се смирим и тогава ще установим правилни отношения спрямо всички. Първо трябва да се съединим с Господ и тогава Той ще научи, как да обичаме ближния, защото ние не знаем това, а нашата любов веднага се превръща в нещо материално, защото не е очистена отвътре."

Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

За злото

            "Злото, което съществува, не е сътворено от Бога. Злото е от умните, мислени духове, които са отпаднали от Божията любов и са се обърнали против самите себе си и останали непокорни; те започнали да умуват със собствен разум, но всяка умна сила, която не е съединена с Извора на Живота, и да се труди да извърши или да каже нещо добро, всички привидно добри неща, които тя прави, са отровени с адска смрад, защото единствено Бог е извора на мира и радостта, любовта, правдатата и добротата.
.................................................................................................................................................

         Адския дух на завистта непрестанно воюва против правдата, против Бога. Господ целия е любов, а завистта не търпи на ближния да му се прави добро. Свети Нил Мироточиви казва: "Завистта е печат на антихриста върху сърцето на човека"."

Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

За Последните времена

          "На въпроса на своя духовен син за бъдещето на Русия стареца Серафим отговори: "Ще дойде време, когато Русия ще е в духовен разцвет. Тогава ще се отворят много храмове и манастири, дори езичниците ще дойдат при нас да се кръщават на тези кораби. Но не за дълго - петнадесет години, след това ще дойде Антихриста.
          Ще дойде време, когато Русия ще бъде разкъсана на парчета. Първо, ще я разделят и след това ще започнат да грабят богатството й. Западът ще направи всичко, за да се улесни унищожаването на Русия и тя ще бъде завладяна  в източната си част от Китай. На Далечния Изток ще прострат ръцете си на японците, а на Сибир - китайците, които ще се преместват в Русия, ще се женят  за руски жени и в крайна сметка с хитрост и лукавство ще си присвоят територията на Сибир до Урал. Но когато Китай пожелае да отиде по-далече, тогава Запада ще се противопостави и няма да позволи.
          Много страни ще се опълчат срещу Русия, но тя ще оцелее, след като е загубила голяма част от земите си. Тази война, за която е записано в Свещеното Писание и предсказано от пророците, ще доведе до обединението на човечеството. Хората ще осъзнаят, че е невъзможно да се живее, или всички живи същества ще умрат, тогаво ще се избере правителство на националното единство - това ще бъде на прага на възцаряването на Антихриста на неговия трон.
          Ще започне преследване на християните, и когато тръгнат ешелони в Русия по градовете трябва да бързате  към вътрешността за да бъдете сред първите, тъй като много от тези, които останат, ще загинат. "

Из "Старецът иеросхимонах Серафим Вирицки(1866-1949) – Живот, чудеса, пророчества, изцеления" автор Александър Трофимов

********************************************************************************

           Стареца учеше: „ В последните времена хората ще ги спасява любовта, смирението и добротата. Добротата ще отвори вратите на Рая, смирението ще ги въведе там, а любовта ще им покаже Бога”.
           Всички които идваха при него за благословение,той със сълзи умоляваше: „Правете добро, та добротата да ви спаси. Земята наполовина е станала ад, антихриста стои при вратата и вече не само чука, а блъска. Вие ще видите антихриста, той ще се постарае да се възцари на цялата планета. Гонения ще има навсякъде. В Грузия ще има по-малко гонения: тя е дял на Божията Майка. Само не се отделяйте, дръжте се заедно, по десет- петнадесет човека. Помагайте си едни на други. Не се бойте: в трудните моменти ще бъда с вас и ще ви помогна, макар че вие няма да ме видите. По-рано макар и да се говореше за идването на антихриста, но тогава нямаше такива знамения. Имаше войни, но нямаше небесни чудеса и всеобщо отчуждение. В последните времена не гледайте небето: можете да се прелъстите от чудесата, които ще стават там – ще сгрешите и ще погинете.
        Антихристът вече се е родил. Печата му ще поставят явно на ръката и на челото. Продуктите не могат да ви причинят вреда. Макар и на тях да поставят числото на антихриста – това още не е печатът. Трябва да кажете молитвата „Отче наш”, да прекръстите, да поръсите със светена вода – и така храната ви ще се освети.”
       Старецът ни разказа: „През младостта си седях в килията си и по различни начини исках да изчисля идването на антихриста. Молех Бог да ми открие за него. Изведнъж над мен се появи Ангел Господен, помоли за хартия и написа на нея: „Ще покажат борбата на пророците Енох и Илия с антихриста по телевизора. Когато настане времето Иверската икона на Божията Майка да напусне Света Гора Атон, ще започне да бие камбана, храмовете видимо ще се поклонят в знак на сбогуването. Милост Божия е, че всичко ще бъде показано по телевизора и ще го види целия свят.
       Дяволът има 666 капана. Във времената на антихриста хората ще чакат спасение от космоса. Това и ще бъде най-голямата уловка на дявола: човечеството ще моли за помощ извънземните, без да знае, че те са демони”.
....................................................................................................................................................
Запомни: Христос е Един, втори няма да има. По-рано, макар и да говореха за идването на антихриста, но тогава нямаше такива знамения. Имаше войни, но нямаше небесни чудеса  и всеобща разединеност.
В Грузия се променят нравите. Онези, които ще се увлекат в мирските съблазни, ще разпознаете така: те ще ходят разсъблечени. Християните ще бъдат облечени прилично. По каноните на Църквата жената не трябва да носи панталони. По дрехите на човека се вижда и духовното му състояние.
Продуктите, върху които поставят числото на антихриста, не могат да ви причинят вреда. Това още не е печатът. Трябва да кажете молитвата "Отче наш", да се прекръстите, да поръсите със светена вода - и така ще се освети всяка храна.
Не яжте хляба на човека, който е приел печата на антихриста.
В последното време привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят и ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на онези, които нямат добри дела. Само по делата може да се разпознае истинския християнин.
Истинската вяра намира място в сърцето, а не в разума, а на когото е вярата в сърцето, ще го разпознае.
Мястото, където ще поставят печата на антихриста, не е дланта, а показалецът. Ще го вкарват с компютър под кожата и той няма да се вижда. Отначало - по желание. А когато антихриста се възцари и стане властелин на света, ще принуждава всички да приемат този печат. Онези, които не го приемат - ще ги обявят за предатели. Тогава ще трябва да се отива в гората по десет-петнадесет човека заедно. По един или двама няма да се спасите. Каквото и да се случи, не губете надежда в Бога. Господ ще ви вразуми как да постъпите. Който бъде твърд във вярата - няма да почувства нито глад, нито жажда и стихийните бедствия няма да го доскоснат.
Ако откраднеш, ще нарушиш една от десетте заповеди. Който постъпи така - антихриста и така ще приеме. Вярващия човек се уповава на Бога. А Господ през последните времена ще извърши такива чудеса за своя народ, че едно листенце от дървото ще стига за цял месец. Истинския вярващ човек ще прекръсти земята и тя ще му даде хляб.
През последните времена не гледайте небето: можете да се прелъстите от чудесата, които ще станат там.
Из "Диадемата на Стареца - Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил" Издателство Славянобългарски Манастир "Св.Вмчк. Георги Зограф" Света Гора Атон

Осъждането

„Ако видиш убиец, или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако отпусне и твоята, ти ще се окажеш в по-лошо положение: можеш да паднеш в същия грях, за който осъждаш другия, и да погинеш.

Ти не осъждай, съдия е сам Бог. Онзи, който осъжда е като празен пшеничен клас, който винаги е с вдигната глава и затова винаги гледа на другите отгоре надолу."

Из "Диадемата на стареца - Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил" (Ургебадзе Годердзи Василиевич)

 

http://patriarch.ge/rus/news/id/1351#

Старецът Тадей (Сръбски)

Из книгата на Монах МИХАИЛ
"Духовни висини в една страна на Дунава"

- Днес времената са много трудни... Преди е можело да намериш някого, който да те ръководи правилно и да държи ръката ти в духовното начинание...    
  
    -- Не, това което казваш, не е вярно... Времената наистина са трудни, но за много християни това е само повод за избягване от техните задължения. Нито е случайно, нито е станало без Божия промисъл това, че сме се родили в тази епоха. Всички хора, от Адам и до последния човек, пребивават в утробата на Бога и в зависимост от времето биват създавани и се появяват на земята. Само Той знае кое е най-подходящото време за всяка душа и кога е най-подходящо да се яви тя в света. Бог преди да създаде една човешка душа и да я приведе към битие, внимателно изследва всички условия, които са й нужни, за да живее и да оцелее в този свят, но и какво е необходимо за нейното духовно развитие и съзряване, така че съвършена да влезе в Небесното царство. Това означава, че душите които имат нужда от абсолютна свобода, за да изявят своите харизми, не могат да съществуват в никое друго време освен в сегашното. Както и други души, които биха се объркали и замаяли от неограничената свобода, Бог се грижи да се родят и да живеят в затворени и консервативни общества, където ще им е по-лесно да оцелеят.
    Трябва да се доверим на мъдростта и промисъла на Бога, а именно, че всяка душа, която се появява на земята, се ражда в най-подходящия за нея момент и всяко друго време би било непригодно за нея. Следователно трудните днешни времена са оправдание и опит за измъкване, а не са непреодолима трудност, а още повече не обричат душата, която копнее да се свърже със своя Бог.
    Горните думи не отричат обективните трудности на епохата. Затова и аз, когато бях вече йеромонах, отворих вратата на килията си и започнах да приемам хората, които идваха при мен. Накрая разбрах, че трябва да отворя напълно сърцето си за всички тях. Кураж ми даваше фактът, че колкото давах, толкова и получавах от Бога. Човекът сам по себе си не е достатъчен дори и за малкото. Но когато взема от Бога, тогава може да предложи много и на мнозина, и да допринесе за дълбоки и определящи духовни преображения. Аз се опитвам да обърна хората към Бога най-вече чрез молитвата.     Молитвата за всички тях е сърцето на духовния им живот.

Защо се раждаме?

                "Ако Господ не беше допуснал след нашето падение да се раждаме, човешкия род би угаснал, а трябва да се допълни броят на падналите ангели, който е огромен.
                 Още в шести век Господ искал да съкрати времето на този свят, но заради молитвите на Майката Божия и три пречисти души продължил живота му, но не ни оставил без битки. Допуснал да се появи Мохамед и да ни гони нас, Новия Израил. Мюсюлманите са бич за християните. Незаконния син - арабите, гонят законния- Новия Израел. В Палестина се е родил Господ, а също - Божията Майка и Апостолите. Мала Азия е пълна със светии, оттам е свети Григорий Богослов. Нима те не са силни да измолят Мала Азия за християните, както е било някога. Но Господ е допуснал това."

Из "Стареца Тадей Витовнишки МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

Богопознанието

           „Ние сме тайна за самите себе си. Удивляваме се как функционира нашия организъм без нашето участие, защото няма нито една организация на света, която така съвестно да си върши делото, както нашето тяло.

            Бог е тайна за цялото творение. Господ е в нас и затова сме тайна за самите себе си. Той се открива само на кротката и смирена душа. Въпреки че присъства навсякъде, Бог е тайна. Разбираме по нещо за Него, природата ни открива нещо, но сме обкръжени от тайни.”

Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”

Послушанието

             „Заради непослушанието сме изхвърлени от Рая. Било ни е дадено да се усъвършенстваме в любовта. Господ ни е казал „Не се докосвайте до това дърво!”. Значи от това е трябвало да се развива любовта – от послушанието. И сега то е влизане в Рая. Когато словото на нашите родители е светлина за нас, тогава имаме Божието благословение. Но за съжаление, ние сме нарушители.”

Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”

За Божията и човешката любов

            „Нашия Господ Бог Исус Христос е съвършен Бог и съвършен Човек. Той като съвършен Бог обхваща всичко с безграничната си любов. И като съвършен Човек милва всяка душа, която пристъпва към Него. На нас винаги ни изглежда, че тази Божия любов е далеко, че самия Бог е много далече от нас. В действителност ние се отдалечаваме от Бога. А Господ не може да се отдели от нас, защото Той е животът. Той целия е любов. Ех, ако и ние имахме такава любов спрямо него и пристъпвахме към Него като към свой искрен приятел! Но ние винаги се обръщаме към Него някак хладно, някак си официално; и когато се молим и искаме нещо добро, винаги е твърде официално. А той иска от нас да бъдем естествени.

                                                                       ***

            Често с нас се случват много беди и нещастия тук на земята. А всичко е поради това, че още не сме се смирили. Когато душата се смири и се покори на Божията воля, тогава свършват нашите страдания и мъчения. Защото самите страдания стават някакси мили на нашето сърце и душа. Съвсем друго разбиране за живота се появява в нас. Не мъдруваме по светски, както мъдрува този свят. Ние всичко схващаме различно; където и да погледнем всичко е някак умилително, всичко е блестящо. Всичко е добро, защото е мило на Бога. Ние сме Негови творения и всичко сътворено е Негово, той е създал това заради Себе си, за да бъдем участници в Неговата божествена любов, божествения мир и радост.”

Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”
                                                                         ***

      

   "Нито едно мислено движение на душата не трябва да има за свой център някакъв земен предмет. Мисления център на любовта е Господ и с Него обичаме всички. Чрез него е всичко и всичко е в Него. Не трябва да се привързваме към земни предмети.

             Ангелските чинове не се пленяват от творението. Те го виждат, но мислено са свободни от него, защото техния мислен център е пленен само от Божествената сила, чрез която обичат всичко. А ние когато видим някакъв привлекателен предмет, веднага се прилепваме към него. Това е убийствено и страшно, защото, ако това състояние остане дълго , този предмет става наш идол, и одушевен или не, той заема мястото на Бога в нашето сърце.

            Божествената любов не търпи егоизма. А човекът след грехопадението се е повредил и няма никой по-близък от самия себе си, от собствената си личност. Той се обръща към себе си и се пази; не позволява на никого да го обиди, иска му се за него всички да мислят добро, но при това не обръща внимание, какъв живот живее, какво прави и как го прави. Не забелязва, че целия е концентриран върху своята личност.

            Ние трябва да презрем себе си заради Божията любов, а този „господин Аз” не просто да го изгоним, а да го убием. Ако той не умре, ние не можем да се съединим с Господа: винаги ще се показва този „ господин Аз”, той е велик и не може да склони глава, защото е винаги на високо. Затова ни е потребно смирение, да се смирим и принизим.

            Господ ни е показал какви трябва да бъдем: смирени, кротки, покорни на Божията воля. Обаче ние искаме да устроим всичко по нашето мислене, мъчим се, терзаем се и нищо не става! Искаме всичко да става според нашето умуване. Мъчим себе си, терзаем се и накрая нищо не става! Този свят не се съобразява с нашето мислене. И „господин Аз” много се сърди, че не всичко става така, както си мисли. И ето, че ние сами се измъчваме и сами сме си виовни за това. Не съм се смирил, не съм се съединил с Господа, когато и да погледна в сърцето си, виждам все този „господин Аз”. А когато отнякъде дойде изкушение, ни пробожда като с нож  и раната е голяма... Виждаш колко трява да се лекуваме, колко трябва да се смирим, как трябва да се обръщаме към Господа, така в простота.”

.
Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”

За отношението към нашите родители

           “Нашите земни родители, очакват да им върнем любовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме. Трябва да търсим Господа от сърце. Като се упражняваме в това, да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена молитва и любов към родителите и близките, и Господ редом.”

Из "Стареца Тадей Витовнишки МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

За работата

„Всяко дело тук на земята и във Вселената е дело Божие. А ние всичко вършим хладно, неискрено. Това никой не би го понесъл, не само Бог. Знаем, че Вселената е Божия, че планетата е Божия; всичко е Негово, без значение какво дело ни е поръчано – всичко принадлежи Нему.

            Добър ли е човек или лош, вярващ или невярващ, съвестен или не към задълженията си, той ще отговаря за това. Ние не трябва да обръщаме внимание на това, кой ни заповядва, кой ни дава заданието, а да знаем, че всяка работа тук на земята и във Вселената е Божия работа и трябва да я вършим от сърце, без резерви. Когато работим така, ние се освобождаваме от вътрешното съпротивление. Тогава всяка наша постъпка, допринася полза за всички...”

            „Всяка работа е едновременно и молитва. Ако мислите ни са съсредоточени върху работата, ако я вършим от цялото си сърце, значи се трудим за Бога. Ако мислим, че работим заради хората, това е погрешно.”

Из "Стареца Тадей Витовнишки МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"