За сърцето на вярващия

"Господ гледа в дълбината на сърцето кое е това, което то желае, и за какво копнее. И ако душата не може веднага да дойде на себе си, Господ в свое време ще я очисти и отново ще я привлече към центъра, за да се отрезви, и да се смири. Ако обаче в дълбината на душата има нещо, което не е очистено, нещо, което я притиска и привързва към този свят, тогава нашето лутане ще бъде дълготрайно и ще имаме неволи и мъки. Повече беди ще имаме ние, които сме вярващи, от онези, които не са, защото те нямат тази вътрешна болка, не размишляват за вечността, за тях всичко е от този свят, да се преживява, да се яде, да се пие...Това е тяхната грижа, а ние сме раздвоени - искаме да сме с Господа, а не сме разчистили своите земни сметки, с които нашето сърце има още много връзки, все още е в плен. Затова и много страдаме.
И така страданието на вярващите е повече от това на невярващите. Сърцето трябва да се отдели от тези свои вътрешни желания. Нужно е да разберем, че това са само земни планове и приземен живот - всички тези отношения с ближните, с роднините, всичко това така ни свързва, сърцето ни така прилепва към това, че е по-добре да отхвърлим и баща си и майка си, и брат си, и сестра си - всичко е напразно, ако разорява в нас Божия мир. Като е така, по-добре да отхвърлим всичко и да се съединим с Господа, да търсим помощ от Него, да се смирим и тогава ще установим правилни отношения спрямо всички. Първо трябва да се съединим с Господ и тогава Той ще научи, как да обичаме ближния, защото ние не знаем това, а нашата любов веднага се превръща в нещо материално, защото не е очистена отвътре."

Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

За злото

            "Злото, което съществува, не е сътворено от Бога. Злото е от умните, мислени духове, които са отпаднали от Божията любов и са се обърнали против самите себе си и останали непокорни; те започнали да умуват със собствен разум, но всяка умна сила, която не е съединена с Извора на Живота, и да се труди да извърши или да каже нещо добро, всички привидно добри неща, които тя прави, са отровени с адска смрад, защото единствено Бог е извора на мира и радостта, любовта, правдатата и добротата.
.................................................................................................................................................

         Адския дух на завистта непрестанно воюва против правдата, против Бога. Господ целия е любов, а завистта не търпи на ближния да му се прави добро. Свети Нил Мироточиви казва: "Завистта е печат на антихриста върху сърцето на човека"."

Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

За Последните времена

          "На въпроса на своя духовен син за бъдещето на Русия стареца Серафим отговори: "Ще дойде време, когато Русия ще е в духовен разцвет. Тогава ще се отворят много храмове и манастири, дори езичниците ще дойдат при нас да се кръщават на тези кораби. Но не за дълго - петнадесет години, след това ще дойде Антихриста.
          Ще дойде време, когато Русия ще бъде разкъсана на парчета. Първо, ще я разделят и след това ще започнат да грабят богатството й. Западът ще направи всичко, за да се улесни унищожаването на Русия и тя ще бъде завладяна  в източната си част от Китай. На Далечния Изток ще прострат ръцете си на японците, а на Сибир - китайците, които ще се преместват в Русия, ще се женят  за руски жени и в крайна сметка с хитрост и лукавство ще си присвоят територията на Сибир до Урал. Но когато Китай пожелае да отиде по-далече, тогава Запада ще се противопостави и няма да позволи.
          Много страни ще се опълчат срещу Русия, но тя ще оцелее, след като е загубила голяма част от земите си. Тази война, за която е записано в Свещеното Писание и предсказано от пророците, ще доведе до обединението на човечеството. Хората ще осъзнаят, че е невъзможно да се живее, или всички живи същества ще умрат, тогаво ще се избере правителство на националното единство - това ще бъде на прага на възцаряването на Антихриста на неговия трон.
          Ще започне преследване на християните, и когато тръгнат ешелони в Русия по градовете трябва да бързате  към вътрешността за да бъдете сред първите, тъй като много от тези, които останат, ще загинат. "

Из "Старецът иеросхимонах Серафим Вирицки(1866-1949) – Живот, чудеса, пророчества, изцеления" автор Александър Трофимов

********************************************************************************

           Стареца учеше: „ В последните времена хората ще ги спасява любовта, смирението и добротата. Добротата ще отвори вратите на Рая, смирението ще ги въведе там, а любовта ще им покаже Бога”.
           Всички които идваха при него за благословение,той със сълзи умоляваше: „Правете добро, та добротата да ви спаси. Земята наполовина е станала ад, антихриста стои при вратата и вече не само чука, а блъска. Вие ще видите антихриста, той ще се постарае да се възцари на цялата планета. Гонения ще има навсякъде. В Грузия ще има по-малко гонения: тя е дял на Божията Майка. Само не се отделяйте, дръжте се заедно, по десет- петнадесет човека. Помагайте си едни на други. Не се бойте: в трудните моменти ще бъда с вас и ще ви помогна, макар че вие няма да ме видите. По-рано макар и да се говореше за идването на антихриста, но тогава нямаше такива знамения. Имаше войни, но нямаше небесни чудеса и всеобщо отчуждение. В последните времена не гледайте небето: можете да се прелъстите от чудесата, които ще стават там – ще сгрешите и ще погинете.
        Антихристът вече се е родил. Печата му ще поставят явно на ръката и на челото. Продуктите не могат да ви причинят вреда. Макар и на тях да поставят числото на антихриста – това още не е печатът. Трябва да кажете молитвата „Отче наш”, да прекръстите, да поръсите със светена вода – и така храната ви ще се освети.”
       Старецът ни разказа: „През младостта си седях в килията си и по различни начини исках да изчисля идването на антихриста. Молех Бог да ми открие за него. Изведнъж над мен се появи Ангел Господен, помоли за хартия и написа на нея: „Ще покажат борбата на пророците Енох и Илия с антихриста по телевизора. Когато настане времето Иверската икона на Божията Майка да напусне Света Гора Атон, ще започне да бие камбана, храмовете видимо ще се поклонят в знак на сбогуването. Милост Божия е, че всичко ще бъде показано по телевизора и ще го види целия свят.
       Дяволът има 666 капана. Във времената на антихриста хората ще чакат спасение от космоса. Това и ще бъде най-голямата уловка на дявола: човечеството ще моли за помощ извънземните, без да знае, че те са демони”.
....................................................................................................................................................
Запомни: Христос е Един, втори няма да има. По-рано, макар и да говореха за идването на антихриста, но тогава нямаше такива знамения. Имаше войни, но нямаше небесни чудеса  и всеобща разединеност.
В Грузия се променят нравите. Онези, които ще се увлекат в мирските съблазни, ще разпознаете така: те ще ходят разсъблечени. Християните ще бъдат облечени прилично. По каноните на Църквата жената не трябва да носи панталони. По дрехите на човека се вижда и духовното му състояние.
Продуктите, върху които поставят числото на антихриста, не могат да ви причинят вреда. Това още не е печатът. Трябва да кажете молитвата "Отче наш", да се прекръстите, да поръсите със светена вода - и така ще се освети всяка храна.
Не яжте хляба на човека, който е приел печата на антихриста.
В последното време привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят и ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на онези, които нямат добри дела. Само по делата може да се разпознае истинския християнин.
Истинската вяра намира място в сърцето, а не в разума, а на когото е вярата в сърцето, ще го разпознае.
Мястото, където ще поставят печата на антихриста, не е дланта, а показалецът. Ще го вкарват с компютър под кожата и той няма да се вижда. Отначало - по желание. А когато антихриста се възцари и стане властелин на света, ще принуждава всички да приемат този печат. Онези, които не го приемат - ще ги обявят за предатели. Тогава ще трябва да се отива в гората по десет-петнадесет човека заедно. По един или двама няма да се спасите. Каквото и да се случи, не губете надежда в Бога. Господ ще ви вразуми как да постъпите. Който бъде твърд във вярата - няма да почувства нито глад, нито жажда и стихийните бедствия няма да го доскоснат.
Ако откраднеш, ще нарушиш една от десетте заповеди. Който постъпи така - антихриста и така ще приеме. Вярващия човек се уповава на Бога. А Господ през последните времена ще извърши такива чудеса за своя народ, че едно листенце от дървото ще стига за цял месец. Истинския вярващ човек ще прекръсти земята и тя ще му даде хляб.
През последните времена не гледайте небето: можете да се прелъстите от чудесата, които ще станат там.
Из "Диадемата на Стареца - Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил" Издателство Славянобългарски Манастир "Св.Вмчк. Георги Зограф" Света Гора Атон

Осъждането

„Ако видиш убиец, или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако отпусне и твоята, ти ще се окажеш в по-лошо положение: можеш да паднеш в същия грях, за който осъждаш другия, и да погинеш.

Ти не осъждай, съдия е сам Бог. Онзи, който осъжда е като празен пшеничен клас, който винаги е с вдигната глава и затова винаги гледа на другите отгоре надолу."

Из "Диадемата на стареца - Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил" (Ургебадзе Годердзи Василиевич)

 

http://patriarch.ge/rus/news/id/1351#

Старецът Тадей (Сръбски)

Из книгата на Монах МИХАИЛ
"Духовни висини в една страна на Дунава"

- Днес времената са много трудни... Преди е можело да намериш някого, който да те ръководи правилно и да държи ръката ти в духовното начинание...    
  
    -- Не, това което казваш, не е вярно... Времената наистина са трудни, но за много християни това е само повод за избягване от техните задължения. Нито е случайно, нито е станало без Божия промисъл това, че сме се родили в тази епоха. Всички хора, от Адам и до последния човек, пребивават в утробата на Бога и в зависимост от времето биват създавани и се появяват на земята. Само Той знае кое е най-подходящото време за всяка душа и кога е най-подходящо да се яви тя в света. Бог преди да създаде една човешка душа и да я приведе към битие, внимателно изследва всички условия, които са й нужни, за да живее и да оцелее в този свят, но и какво е необходимо за нейното духовно развитие и съзряване, така че съвършена да влезе в Небесното царство. Това означава, че душите които имат нужда от абсолютна свобода, за да изявят своите харизми, не могат да съществуват в никое друго време освен в сегашното. Както и други души, които биха се объркали и замаяли от неограничената свобода, Бог се грижи да се родят и да живеят в затворени и консервативни общества, където ще им е по-лесно да оцелеят.
    Трябва да се доверим на мъдростта и промисъла на Бога, а именно, че всяка душа, която се появява на земята, се ражда в най-подходящия за нея момент и всяко друго време би било непригодно за нея. Следователно трудните днешни времена са оправдание и опит за измъкване, а не са непреодолима трудност, а още повече не обричат душата, която копнее да се свърже със своя Бог.
    Горните думи не отричат обективните трудности на епохата. Затова и аз, когато бях вече йеромонах, отворих вратата на килията си и започнах да приемам хората, които идваха при мен. Накрая разбрах, че трябва да отворя напълно сърцето си за всички тях. Кураж ми даваше фактът, че колкото давах, толкова и получавах от Бога. Човекът сам по себе си не е достатъчен дори и за малкото. Но когато взема от Бога, тогава може да предложи много и на мнозина, и да допринесе за дълбоки и определящи духовни преображения. Аз се опитвам да обърна хората към Бога най-вече чрез молитвата.     Молитвата за всички тях е сърцето на духовния им живот.

Защо се раждаме?

                "Ако Господ не беше допуснал след нашето падение да се раждаме, човешкия род би угаснал, а трябва да се допълни броят на падналите ангели, който е огромен.
                 Още в шести век Господ искал да съкрати времето на този свят, но заради молитвите на Майката Божия и три пречисти души продължил живота му, но не ни оставил без битки. Допуснал да се появи Мохамед и да ни гони нас, Новия Израил. Мюсюлманите са бич за християните. Незаконния син - арабите, гонят законния- Новия Израел. В Палестина се е родил Господ, а също - Божията Майка и Апостолите. Мала Азия е пълна със светии, оттам е свети Григорий Богослов. Нима те не са силни да измолят Мала Азия за християните, както е било някога. Но Господ е допуснал това."

Из "Стареца Тадей Витовнишки МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

Богопознанието

           „Ние сме тайна за самите себе си. Удивляваме се как функционира нашия организъм без нашето участие, защото няма нито една организация на света, която така съвестно да си върши делото, както нашето тяло.

            Бог е тайна за цялото творение. Господ е в нас и затова сме тайна за самите себе си. Той се открива само на кротката и смирена душа. Въпреки че присъства навсякъде, Бог е тайна. Разбираме по нещо за Него, природата ни открива нещо, но сме обкръжени от тайни.”

Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”

Послушанието

             „Заради непослушанието сме изхвърлени от Рая. Било ни е дадено да се усъвършенстваме в любовта. Господ ни е казал „Не се докосвайте до това дърво!”. Значи от това е трябвало да се развива любовта – от послушанието. И сега то е влизане в Рая. Когато словото на нашите родители е светлина за нас, тогава имаме Божието благословение. Но за съжаление, ние сме нарушители.”

Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”

За Божията и човешката любов

            „Нашия Господ Бог Исус Христос е съвършен Бог и съвършен Човек. Той като съвършен Бог обхваща всичко с безграничната си любов. И като съвършен Човек милва всяка душа, която пристъпва към Него. На нас винаги ни изглежда, че тази Божия любов е далеко, че самия Бог е много далече от нас. В действителност ние се отдалечаваме от Бога. А Господ не може да се отдели от нас, защото Той е животът. Той целия е любов. Ех, ако и ние имахме такава любов спрямо него и пристъпвахме към Него като към свой искрен приятел! Но ние винаги се обръщаме към Него някак хладно, някак си официално; и когато се молим и искаме нещо добро, винаги е твърде официално. А той иска от нас да бъдем естествени.

                                                                       ***

            Често с нас се случват много беди и нещастия тук на земята. А всичко е поради това, че още не сме се смирили. Когато душата се смири и се покори на Божията воля, тогава свършват нашите страдания и мъчения. Защото самите страдания стават някакси мили на нашето сърце и душа. Съвсем друго разбиране за живота се появява в нас. Не мъдруваме по светски, както мъдрува този свят. Ние всичко схващаме различно; където и да погледнем всичко е някак умилително, всичко е блестящо. Всичко е добро, защото е мило на Бога. Ние сме Негови творения и всичко сътворено е Негово, той е създал това заради Себе си, за да бъдем участници в Неговата божествена любов, божествения мир и радост.”

Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”
                                                                         ***

      

   "Нито едно мислено движение на душата не трябва да има за свой център някакъв земен предмет. Мисления център на любовта е Господ и с Него обичаме всички. Чрез него е всичко и всичко е в Него. Не трябва да се привързваме към земни предмети.

             Ангелските чинове не се пленяват от творението. Те го виждат, но мислено са свободни от него, защото техния мислен център е пленен само от Божествената сила, чрез която обичат всичко. А ние когато видим някакъв привлекателен предмет, веднага се прилепваме към него. Това е убийствено и страшно, защото, ако това състояние остане дълго , този предмет става наш идол, и одушевен или не, той заема мястото на Бога в нашето сърце.

            Божествената любов не търпи егоизма. А човекът след грехопадението се е повредил и няма никой по-близък от самия себе си, от собствената си личност. Той се обръща към себе си и се пази; не позволява на никого да го обиди, иска му се за него всички да мислят добро, но при това не обръща внимание, какъв живот живее, какво прави и как го прави. Не забелязва, че целия е концентриран върху своята личност.

            Ние трябва да презрем себе си заради Божията любов, а този „господин Аз” не просто да го изгоним, а да го убием. Ако той не умре, ние не можем да се съединим с Господа: винаги ще се показва този „ господин Аз”, той е велик и не може да склони глава, защото е винаги на високо. Затова ни е потребно смирение, да се смирим и принизим.

            Господ ни е показал какви трябва да бъдем: смирени, кротки, покорни на Божията воля. Обаче ние искаме да устроим всичко по нашето мислене, мъчим се, терзаем се и нищо не става! Искаме всичко да става според нашето умуване. Мъчим себе си, терзаем се и накрая нищо не става! Този свят не се съобразява с нашето мислене. И „господин Аз” много се сърди, че не всичко става така, както си мисли. И ето, че ние сами се измъчваме и сами сме си виовни за това. Не съм се смирил, не съм се съединил с Господа, когато и да погледна в сърцето си, виждам все този „господин Аз”. А когато отнякъде дойде изкушение, ни пробожда като с нож  и раната е голяма... Виждаш колко трява да се лекуваме, колко трябва да се смирим, как трябва да се обръщаме към Господа, така в простота.”

.
Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”

За отношението към нашите родители

           “Нашите земни родители, очакват да им върнем любовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме. Трябва да търсим Господа от сърце. Като се упражняваме в това, да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена молитва и любов към родителите и близките, и Господ редом.”

Из "Стареца Тадей Витовнишки МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

За работата

„Всяко дело тук на земята и във Вселената е дело Божие. А ние всичко вършим хладно, неискрено. Това никой не би го понесъл, не само Бог. Знаем, че Вселената е Божия, че планетата е Божия; всичко е Негово, без значение какво дело ни е поръчано – всичко принадлежи Нему.

            Добър ли е човек или лош, вярващ или невярващ, съвестен или не към задълженията си, той ще отговаря за това. Ние не трябва да обръщаме внимание на това, кой ни заповядва, кой ни дава заданието, а да знаем, че всяка работа тук на земята и във Вселената е Божия работа и трябва да я вършим от сърце, без резерви. Когато работим така, ние се освобождаваме от вътрешното съпротивление. Тогава всяка наша постъпка, допринася полза за всички...”

            „Всяка работа е едновременно и молитва. Ако мислите ни са съсредоточени върху работата, ако я вършим от цялото си сърце, значи се трудим за Бога. Ако мислим, че работим заради хората, това е погрешно.”

Из "Стареца Тадей Витовнишки МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"