“...Колкото повече пазим духа на вярата си, толкова по-чужди ще сме на този свят, толкова повечe ненавиждани, презирани, нелепи ще изглеждаме за него, немощни, дори безблагодатни. Ако днес светът отчасти е привлечен от православните и проявява любопитство към тяхната вяра, това не е повод да изобрязяваме в угода на света някаква тайнствена помпозност, лъжлива духовност. Бедната правда е по-добра от натруфената лъжа. На нас повече, отколкото на християните от предишните времена прилягат думите на псалома: "Спаси ме, Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки"(Пс.11:1). Ние сме нищи духом и да видим това ясно, да го осъзнаем, в смирение и покаяние да го понесем - това сигурно е единственото достъпно за нас днес. Ясното съзнание за духа на времето, за нашето духовно състояние, за мярата на нашите възможности ще ни предпази от неправилни търсения, от напразното пропиляване на онези жалки сили, които имаме, от банкрута на делата ни, от неосъществимите мечтателни начинания и несъответстващи на нашето състояние подвизи.
"Понастоящем сме достигнали такъв период от живота на човечеството, когато спасението се постига изключително само чрез безропотно понасяне на скърбите, с вяра в Бога и надеждата на Неговото милосърдие. Да се спасява по друг начин вече не умее никой. За нашето време остана само един-единствен път: понасянето на скърбите...
В последното време поради услилата се гордост, хората ще се спасяват само с понасяне на скърбите и болестите, а подвизите ще им бъдат отнети"(16, с.70,116)"
"Скърбите са особена участ на нашето време, на което не са дадени нито подвигът на мъченичеството, нито подвигът на монашеството. На нас, християните от последното време е даден делът на скърбитe, очевидно дребни, нищожни. Везните са у Бога!"(9,т.4, с.462)“"За тайните недъзи на душата" Арх.Лазар, изд.Тавор
