четвъртък, 28 юни 2012 г.

За тъй жадуваното "Богатство"


„Из разказа за пътуванията на свети апостол Тома

Великият апостол Тома беше продаден заради Господа на търговеца Амван като роб, изкусен в строителството, и отиде заедно с него в Индия. И когато го въведоха при царя и го попитаха за знанията му, той потвърди, че е изкусен в строителството, и говори много по този въпрос. Тогава тези, които слушаха, останаха с впечатлението, че той и на дело е също толкова добър в тази област, колкото на думи, и царят му повери много пари, за да му построи някъде дворец. А Тома, щом получи грамадната сума, раздаде всичко на сиромасите. След известно време царя прати свои хора да видят постройката. Но като узна от пратените, че Тома дори не е започвал да строи, а е раздал всички пари на сиромасите, силно се разгневи и заповяда незабавно да го хванат и да го доведат вързан при него. Апостолът начаса беше заведен при царя и царят му казва:

-         Построи ли ми дворец?

-         Да – отговори той, -  и то твърде красив.

-         Хайде да идем да го видя – казва царят.

-         През този живот – отговори апостолът, - няма да можеш да го видиш, но след заминаването ти оттук ще го видиш и ще му се радваш и наслаждаваш.

            Цар Гундатор (именно така се казваше) счете това за подигравка. Но щом узна за скромния и беден живот на Тома, разбра, че няма да си върне парите. Тогава му измисли смърт според мярата на гнева си – след като го одере жив, да го хвърли в огъня.

            Но Този, Който върши и преобразява всичко според светата Си воля, порази със смърт Гад, брата на цар Гундатор. Този Гад се беше разярил още повече от брат си заради случката с двореца и в ненавистта си към мнимия измамник подстрекаваше брат си да го накаже. Но внезапно почина и смъртта му стана спасение за апостола. Защото поради важността на едния в двореца забравиха другия и се заеха с погребението на починалия.

            И какво чудо извършва тук Бог, Който желае не смъртта на грешника, а живота и обръщането му! Ангели взеха душата на Гад и й показаха вечните обители на оня свят за спасените. Измежду всички обители душата на Гад беше привлечена най-силно от една, поради особената й красота, големина и великолепие. Тогава душата помоли съпровождащите я да й позволят да живее там, пък ако ще и да е в най-малката стаичка. Но ангелите й отказаха, като казаха, че тази обител принадлежи на Гундатор, а му я е построил чужденецът Тома. Щом чу това, Гад започна горещо да моли да му позволят да се върне обратно и да купи имота от брат си.

            И какво последва? На Този, на Чиято заповед се покорява всичко, Му беше угодно отново да върне човешката душа в тялото, та чрез възкресението му не само да избави от смърт апостола, но да дари спасение на много души. И когато вече повиваха тялото на Гад в погребални савани, погребващите внезапно видяха, че в бездиханното тяло отново има живот. Ужасени, изтичаха и съобщиха на цар Гундатор за случилото се. А той, смаян, веднага се спусна към брат си. А брат му – о, чудо! – сякаш току-що събудил се, отвори уста, които бяха затворени от смъртта, и започна да го умолява:

-         Братко, моля те, продай ми небесния си дворец – онзи, който християнинът Тома ти построи!

            А царят, като чу думите му и разбра, че Тома е Божий пратеник и възвестява Самия Бог на истината и човеколюбието, и сам беше осенен от светлината на вярата и отговори на брат си:

-         Не мога, братко, да ти дам този дворец, защото не е тъй просто да бъде купен, а пък и самия мен скоро ще вземат оттук. Но ти оставям строителя му. По Божий промисъл той още е жив и ще ти построи също такъв дворец редом до моя.

            И веднага доведоха Тома, да го освободят от затвора и да свалят оковите му. Помолиха го да им прости оскърблението, което му бяха нанесли поради незнание, и да им разкаже за непознатия Бог и за Неговите заповеди- та занапред да живеят според заповедите Му и да придобият невидимите и вечни блага, чиито образи Гад беше удостоен да види.

            Като чу това, апостолът беше поразен от дълбините на Промисъла и, както беше и редно, благодари на Бога. След това, след молитва и запознаване с вярата, ги кръсти в името на Отца и Сина, и Светия Дух, кръсти и безчислено множество други индийци, които бяха повярвали след чудото.”

Из „Евергетинос” Том 1, част 1

Издава Манастир „Свети Вмчк Георги Зограф” Света Гора, Атон

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Какви са особеностите на нашето време

“...Колкото повече пазим духа на вярата си, толкова по-чужди ще сме на този свят, толкова повечe ненавиждани, презирани, нелепи ще изглеждаме за него, немощни, дори безблагодатни. Ако днес светът отчасти е привлечен от православните и проявява любопитство към тяхната вяра, това не е повод да изобрязяваме в угода на света някаква тайнствена помпозност, лъжлива духовност. Бедната правда е по-добра от натруфената лъжа. На нас повече, отколкото на християните от предишните времена прилягат думите на псалома: "Спаси ме, Господи, защото не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки"(Пс.11:1). Ние сме нищи духом и да видим това ясно, да го осъзнаем, в смирение и покаяние да го понесем - това сигурно е единственото достъпно за нас днес. Ясното съзнание за духа на времето, за нашето духовно състояние, за мярата на нашите възможности ще ни предпази  от  неправилни търсения, от напразното пропиляване на онези жалки сили, които имаме, от банкрута на делата ни, от неосъществимите мечтателни начинания и несъответстващи на нашето състояние подвизи.
"Понастоящем сме достигнали такъв период от живота на човечеството, когато спасението се постига изключително само чрез безропотно понасяне на скърбите, с вяра в Бога и надеждата на Неговото милосърдие. Да се спасява по друг начин вече не умее никой. За нашето време остана само един-единствен път: понасянето на скърбите...
В последното време поради услилата се гордост, хората ще се спасяват само с понасяне на скърбите и болестите, а подвизите ще им бъдат отнети"(16, с.70,116)"
"Скърбите са особена участ на нашето време, на което не са дадени нито подвигът на мъченичеството, нито подвигът на монашеството. На нас, християните от последното време е даден делът на скърбитe, очевидно дребни, нищожни. Везните са у Бога!"(9,т.4, с.462)“
"За тайните недъзи на душата" Арх.Лазар, изд.Тавор