Искам да съобщя на посетителите на този Православен блог следното:
http://patriarch.ge/rus/news/id/1351#
СЛАВА БОГУ!!!
" Отец Гавриил, в света Ургебадзе Гордези Василиевич, се е родил на 26 август 1929 година в Тбилиси, на улица Тетрицкаройска 11, недалече от църквата Света Великомъченица Варвара. Баща му починал рано и роднините на момчето го наричали с името на бащата - Васико. Майката, станала по-късно монахиня Анна, починала а 26 април 2000 година през Страстната седмица. Тя е погребана също там, където и синът ѝ, старецът Гавриил - в Самтаврийския женски манастир. Отец Гавриил имал брат и две сестри. Съседката му, Женя Кобелашвили, си спомня: " Ние заедно ходихме в детската градина. Не помня нкякой да му е правил забележка. Той постоянно седеше в ъгъла и строеше църкви от кибритени клечки. За него това беше любимо занятие. Не си спомням през кои дни точно не ядеше млечна каша. Беше глад и всички се удивяваха, че се отказва от храна. Въобще той малко ядеше, по-често дори не се докосваше до храната."
....
Още през детството му интересът към духовния живот преобладавал у отец Гавриил над всичко останало. Той обичал да се уединява. В двора на къщата им си направил килия, толкова малка, че там можел да се побере само един човек. Скоро се преместил да живее там. Майка му го жалела и веднъж, когато го нямало в килията, му занесла възглавница. Когато Васико се върнал и видял възглавницата, той я разсякъл с брадвата, на майка си казал строго : "Защо си ми донесла възглавница? Нашия Господ Иисус Христос е бил толкова беден, че нямал място, където глава да подслони. Вземи си възглавницата и не ми носи нищо без мое разрешение".
На дванадесет години отец Гавриил вече добре знаел Евангилието. На тази възраст той за първи път дошъл в Самтаврийския манастир. Монахините го нахранили, но не му позволили да нощува там. Но той не си отишъл вкъщи, а останал пред портите и цяла нощ усърдно се молил, като просел от Божията Майка да го остави в манастира. Очевидно Пресвета Богородица чула молитвата му: отец Гавриил прекарал последните дни от живота си в Самтаврийския манастир. Той живял и проповядвал в манастирската кула - по благословията на Божията майка, както често сам казвал.
Избран от майчината си утроба да бъде съсъд на Божията благодат, отец Гавриил не се грижел за живота си извън църквата. Службата си в армията изкарал в Батуми. Веднъж влязъл в една църква и се помолил да има повече време да ходи в храма. И веднага получил молитвена помощ: на втория ден му съобщили, че е назначен за разносвач. Щом свършвал поръчвана работа, веднага бързал за храма. Там той изучавал старогрузинската писменост, вземал за четене скритите в мазето църковни книги. Свещеникът тайно го причастявал в олтара. Всяка сряда и петък и петък се преструвал, че го боли коремът, и не ядял месо. Така и служил в армията, като половината от времето прекарвал в църквата. След военната служба роднините му искали да го оженят, даже му довели красива девойка. Но той, без да я погледне и без да ѝ каже нито дума, станал и излязъл. За да избегне обясненията с роднитите, доброволно се явил в психиатрична болница, като се надявал, че сега вече те сами ще се откажат от намерението си да го оженят. Лекарите се удивлявали: там доброволно никой не отива, а той отишъл. Отец Гавриил вече започнал да проповядва за Господа, и тогава, през богоборческите години, веднага го сметнали за душевноболен. Но скоро го пуснали вкъщи под надзор на майка му.
През това време той сам започнал да строи църква в двора си. Отец Гавриил често казвал: " На когото църквата не му е Майка, на него Бог не му е Отец". Богоборческото правителство унищожавало църквите, манастирите, изтребвало духовенството. Старали се оскърбят и строителя на новата църква, искали той да разруши храма. Но имало много хора, които съчувствали на стареца. Понякога те даже разрушавали някоя част от построената от него църква, след това тайно отново жертвали средства за нейното възстановяване.
Веднъж при отец Гавриил дошли няколко човека от правителството. Той веднага разбрал защо са дошли и без да им даде да кажат нито дума, твърдо произнесъл :" Аз няма да разруша храма. Ако искате, разрушавайте го сами". Те се смутили, отишли си и повече не се върнали.
Старецът Гавриил, стъпил от детството си на Божия път, на 25 декември 1954 година се обърнал към Кутаиско - Гаенатския епископ Гавриил (Чачанидзе): "Моля да ме приемете за служител във Вашия катедрален храм, тъй като в това е смисъла на живота ми". Епископът удовлетворил молбата му и на 1 януари 1955 година го назначил за трапезар и дневен пазач. Преди това отец Гавриил две години служил в Сионския Успенски катедрален храм, за което свидетелства написаното от нега писмо " Най-смирена молба":
"От детството си имам твърдото намерение да бъда служител на нашата Свята Майка Църквата, затова Ви моля да ме назначите за извънщатен (тъй като съм инвалид втора група)дякон на Вашия катедрален хран. Също така довеждам до Ваше сведение, че под надзора на Негово Светейшество две години служих като олтарник и пазач в храма, помагах по време на богослуженията." Тази молба е с дата 25 януари 1955 година. След няколко дена е издаден указ за ръкоположение на отец Гавриил в сан дякон.
"На 30 януари 1955 година с указ на Патриарха на цяла Грузия - Мелхиседек, Ургебадзе Гордези Василиевич се назначава за извънщатен дякон в Кутаиския храм "Свети апостоли Петър и Павел" и съобщава за себе си следните анкетни сведения:
"1. Роден съм през 1929 година.
2. Учил съм в училище №24 в Тбилиси шест години; изучавал съм Евангелието в Сионския храм.
3. Не съм бил женен.
4. Православно вероизповедание, нямам никакво отношение към богоборците.
5. Не съм осъждан, няма пречка за ръкоположението ми в духовен сан.
Прося благословението Ви да стана дякон, за да се трудя за прослава на Бога и спасение на душата си.
Готов съм да служа на Светата Църква от цялото си сърце, в съответствие с църковния устав и учението на Светите Отци. Задължавам се:
Да извършвам всяко богослужение по каноните на Църквата.
Да не отсъствам в неделните и празнични дни.
Да бъда подготвен, когато участвам в отслужването на Божествената литургия.
Да укрепявам енориашите в православната вяра, с доброто си служение да способствам те да изучават Божието слово и Господните заповеди.
Да се старая да живея така, както подобава на служител в олтара, да не съблазнявам другите с поведението си, да бъда помощник на енориашите, вдовиците и сираците.
В олтара и храма да се държа по подобаващ начин; като давам пример на другите, да им внушавам уважение към светинята.
Да служа с чест, подобаваща на този висок чин, да не унижавам Църквата с недостойното си поведение, да не съблазнявам вярващите.
Записал протоиерей Николоз Берекашвили. Божият раб Ургебадзе Гордези Васиелиевич се изповяда при мен. Пречки за ръкоположението му за дякон няма.
Кутаиси, 30 януари 1955 година."
Следва продължение- Из "Диадемата на стареца - спомени за грузинския подвижник отец Гавриил" изд. Манастир "Свети Вмчк Георги Зограф" Света Гора Атон
http://patriarch.ge/rus/news/id/1351#
СЛАВА БОГУ!!!
" Отец Гавриил, в света Ургебадзе Гордези Василиевич, се е родил на 26 август 1929 година в Тбилиси, на улица Тетрицкаройска 11, недалече от църквата Света Великомъченица Варвара. Баща му починал рано и роднините на момчето го наричали с името на бащата - Васико. Майката, станала по-късно монахиня Анна, починала а 26 април 2000 година през Страстната седмица. Тя е погребана също там, където и синът ѝ, старецът Гавриил - в Самтаврийския женски манастир. Отец Гавриил имал брат и две сестри. Съседката му, Женя Кобелашвили, си спомня: " Ние заедно ходихме в детската градина. Не помня нкякой да му е правил забележка. Той постоянно седеше в ъгъла и строеше църкви от кибритени клечки. За него това беше любимо занятие. Не си спомням през кои дни точно не ядеше млечна каша. Беше глад и всички се удивяваха, че се отказва от храна. Въобще той малко ядеше, по-често дори не се докосваше до храната."
....
Още през детството му интересът към духовния живот преобладавал у отец Гавриил над всичко останало. Той обичал да се уединява. В двора на къщата им си направил килия, толкова малка, че там можел да се побере само един човек. Скоро се преместил да живее там. Майка му го жалела и веднъж, когато го нямало в килията, му занесла възглавница. Когато Васико се върнал и видял възглавницата, той я разсякъл с брадвата, на майка си казал строго : "Защо си ми донесла възглавница? Нашия Господ Иисус Христос е бил толкова беден, че нямал място, където глава да подслони. Вземи си възглавницата и не ми носи нищо без мое разрешение".
На дванадесет години отец Гавриил вече добре знаел Евангилието. На тази възраст той за първи път дошъл в Самтаврийския манастир. Монахините го нахранили, но не му позволили да нощува там. Но той не си отишъл вкъщи, а останал пред портите и цяла нощ усърдно се молил, като просел от Божията Майка да го остави в манастира. Очевидно Пресвета Богородица чула молитвата му: отец Гавриил прекарал последните дни от живота си в Самтаврийския манастир. Той живял и проповядвал в манастирската кула - по благословията на Божията майка, както често сам казвал.
Избран от майчината си утроба да бъде съсъд на Божията благодат, отец Гавриил не се грижел за живота си извън църквата. Службата си в армията изкарал в Батуми. Веднъж влязъл в една църква и се помолил да има повече време да ходи в храма. И веднага получил молитвена помощ: на втория ден му съобщили, че е назначен за разносвач. Щом свършвал поръчвана работа, веднага бързал за храма. Там той изучавал старогрузинската писменост, вземал за четене скритите в мазето църковни книги. Свещеникът тайно го причастявал в олтара. Всяка сряда и петък и петък се преструвал, че го боли коремът, и не ядял месо. Така и служил в армията, като половината от времето прекарвал в църквата. След военната служба роднините му искали да го оженят, даже му довели красива девойка. Но той, без да я погледне и без да ѝ каже нито дума, станал и излязъл. За да избегне обясненията с роднитите, доброволно се явил в психиатрична болница, като се надявал, че сега вече те сами ще се откажат от намерението си да го оженят. Лекарите се удивлявали: там доброволно никой не отива, а той отишъл. Отец Гавриил вече започнал да проповядва за Господа, и тогава, през богоборческите години, веднага го сметнали за душевноболен. Но скоро го пуснали вкъщи под надзор на майка му.
През това време той сам започнал да строи църква в двора си. Отец Гавриил често казвал: " На когото църквата не му е Майка, на него Бог не му е Отец". Богоборческото правителство унищожавало църквите, манастирите, изтребвало духовенството. Старали се оскърбят и строителя на новата църква, искали той да разруши храма. Но имало много хора, които съчувствали на стареца. Понякога те даже разрушавали някоя част от построената от него църква, след това тайно отново жертвали средства за нейното възстановяване.
Веднъж при отец Гавриил дошли няколко човека от правителството. Той веднага разбрал защо са дошли и без да им даде да кажат нито дума, твърдо произнесъл :" Аз няма да разруша храма. Ако искате, разрушавайте го сами". Те се смутили, отишли си и повече не се върнали.
Старецът Гавриил, стъпил от детството си на Божия път, на 25 декември 1954 година се обърнал към Кутаиско - Гаенатския епископ Гавриил (Чачанидзе): "Моля да ме приемете за служител във Вашия катедрален храм, тъй като в това е смисъла на живота ми". Епископът удовлетворил молбата му и на 1 януари 1955 година го назначил за трапезар и дневен пазач. Преди това отец Гавриил две години служил в Сионския Успенски катедрален храм, за което свидетелства написаното от нега писмо " Най-смирена молба":
"От детството си имам твърдото намерение да бъда служител на нашата Свята Майка Църквата, затова Ви моля да ме назначите за извънщатен (тъй като съм инвалид втора група)дякон на Вашия катедрален хран. Също така довеждам до Ваше сведение, че под надзора на Негово Светейшество две години служих като олтарник и пазач в храма, помагах по време на богослуженията." Тази молба е с дата 25 януари 1955 година. След няколко дена е издаден указ за ръкоположение на отец Гавриил в сан дякон.
"На 30 януари 1955 година с указ на Патриарха на цяла Грузия - Мелхиседек, Ургебадзе Гордези Василиевич се назначава за извънщатен дякон в Кутаиския храм "Свети апостоли Петър и Павел" и съобщава за себе си следните анкетни сведения:
"1. Роден съм през 1929 година.
2. Учил съм в училище №24 в Тбилиси шест години; изучавал съм Евангелието в Сионския храм.
3. Не съм бил женен.
4. Православно вероизповедание, нямам никакво отношение към богоборците.
5. Не съм осъждан, няма пречка за ръкоположението ми в духовен сан.
Прося благословението Ви да стана дякон, за да се трудя за прослава на Бога и спасение на душата си.
Готов съм да служа на Светата Църква от цялото си сърце, в съответствие с църковния устав и учението на Светите Отци. Задължавам се:
Да извършвам всяко богослужение по каноните на Църквата.
Да не отсъствам в неделните и празнични дни.
Да бъда подготвен, когато участвам в отслужването на Божествената литургия.
Да укрепявам енориашите в православната вяра, с доброто си служение да способствам те да изучават Божието слово и Господните заповеди.
Да се старая да живея така, както подобава на служител в олтара, да не съблазнявам другите с поведението си, да бъда помощник на енориашите, вдовиците и сираците.
В олтара и храма да се държа по подобаващ начин; като давам пример на другите, да им внушавам уважение към светинята.
Да служа с чест, подобаваща на този висок чин, да не унижавам Църквата с недостойното си поведение, да не съблазнявам вярващите.
Записал протоиерей Николоз Берекашвили. Божият раб Ургебадзе Гордези Васиелиевич се изповяда при мен. Пречки за ръкоположението му за дякон няма.
Кутаиси, 30 януари 1955 година."
Следва продължение- Из "Диадемата на стареца - спомени за грузинския подвижник отец Гавриил" изд. Манастир "Свети Вмчк Георги Зограф" Света Гора Атон
Слава Богу! Значи за този светия е книжката "Диадемата на стареца"? :)
ОтговорИзтриванеДа, точно същият той!!!
Изтриване