През този ден ръкоположили Божия раб Гордези за дякон, и той дал клетва. Скоро дякон Гордези се обръща с още една "Най-смирена молба" към Кутаиско - Гаенатския епископ Гавриил:
" От детството си имам впечатление към монашеството, затова смирено Ви моля да ме подстрижете в малка схима и да ме наречете с името Гавриил Атонски. Послушник на Ваше Преосвещенство".
В отговор на молбата му епископ Гавриил се обърнал към архимандрит Георгий:
"Благословете схима, изповядайте дякона и му дайте по негова молба, името на преподобния Гавриил Атонски".
На 27 февруари 1955 в Моцаметския манастир от Кутаиско - Гаенатския епископ е постриган в монашество Гордези Ургебадзе и, по своя молба, е наречен с името Гавриил. Подстрижението е извършено при участието на архимандрит Георгий (Дадиани). (През 1964 година той бил убит в Шио-Мгвинския манастир и погребан в Самтаврийския манастир.)
Няколко дена след подстрижението, по благословение на епископ Гавриил, бил издаден указ за назначаването на иеромонах Гавриил за втори свещеник.
На 17 март 1955 година за това било съобщено писмено на Светейшия Патриарх Мелхиседек. Предизвиква удивление по-късната добавка към съобщението, отправено към Патриарха:
"Иеромонах Гавриил (Гордези Ургебадзе) през януари 1956 година остави монашеството и отиде в света.
Секретар на Грузинската Патриаршия П.Гагошидзе".
Върху заявлението на отец Гавриил за оставянето на църковната служба, епископ Гавриил добавя следното: "Отец Гавриил проявяваше в служението си усърдие, послушание и смирение, старателност и безкористност. Но проявилите се признаци на болест- шизофрения - са пречка за служение на света литургия...Предвид това, че отец Гавриил отново се намира в Тбилиси, при Сионския катедрален храм, делото му се предава в секретариата на Патриаршията".
На 29 август 1956 година епископ Гавриил получава от Патриаршията в отговор писмо:
"Връщаме в епархиалната канцелария за съхранение документите на бившия иеромонах Гавриил(Гордези Ургебадзе), тъй като пострижението и ръкоположението са извършени във Вашата епархия.
Секретар на Грузинската Патриаршия П.Гагошидзе"
Така започнало пътешествието на личното дело на отец Гавриил от Западна Грузия в Източна и обратно.
Предизвиква голямо учудване заявлението на отец Гавриил за оставянето от него на свещенослужението: " Моля да ме освободите от служба...", тъй като по-нататък следват заявления с противоположно съдържание: "Не ме оставяйте на улицата..", "Моля да ме назначите, иеромонаха останал без място..", "Моля монашеско служение в Светицховели.." и т.н.
На 2 октомври 1956 година Патриархът на цяла Грузия Мелхиседек изпраща на Кутаиско - Гаенатския епископ Гавриил писмо със следното съдържание:
"Ваше Преосвещенство, благословете...
Вие, разбира се познавате Гордези Ургебадзе, който донесе това писмо. Наложи сте му забрана за свещенодействие. Моля да снемете тази забрана: мисля, че той не е заслужил да остане завинаги под забрана. Моля Ви непременно да снемете забраната.
С любов, Патриарх Мелхиседек.
Моля Ви да изпратите документ, удостоверяващ снемането на забраната."
В това писмо Патриархът три пъти подчертава молбата си за снемане на забраната, което безспорно, свидетелства за доброжелателното му, топло отношение към отец Гавриил.
И епископ Гавриил благоволи към монаха, което се вижда добре от неговото писмо - отговор:
"Светейший и Блажнейший Владико, нека се изпълни доброто и бащинско желание на Ваше Светейшество. Нека от днешния ден да пристъпи към свещенослужение. Митрополит Гавриил".
Петдесетте-шестдесетте години са време на управляване на противниците на Православието. През тези години обичайно явление било затварянето и разрушаването на църквите, гоненията срещу свещенослужители.
Към този период де отнасят и спомените на монахиня Нино (Пеикришвили):
"Отидох при отец Гавриил в храма. Той стоеше на колене пред иконата на Спасителя и плачеше. Неочаквано старецът се обърна към мен и каза: "Знай, че който разрушава, ще бъде жестоко наказан."
По време на атеизма и богоборчеството в Грузия имаше страшни гонения срещу Църквата. Ето какво разказва един от монасите на Бетанийския манастир за това страшно време:
"Дойдоха в манастира хора във военна униформа и ни заповядаха да отидем Мцхета. Веднага разбрахме какво означава това. Като ни отведоха недалече от манастира, започнаха да стрелят по нас в гръб. Като решиха, че всички сме мъртви, военните повече не си хабиха патроните. Така ни спаси Господ - останахме живи. След няколко дена при нас в църквата пак дойдоха някакви хора. Те ни ругаеха, крещяха ни. Понеже се стараеха особено да ни оскърбят и унизят, подигравателно стрижеха монасите. Но в тези изпитания ни укрепяваше и поддържаше съчуствието и уважението към нас на обикновените хора, които независимо от развихрянето на атеизма, никога не губеха любовта си към Бога".
Следва продължение...
Из "Диадемата на Стареца. Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил"
"...Когато започвам да считам себе си за по-добър от другите, тогава си слагам на главата диадемата си и излизам бос на улицата. Хората ме гледат и се смеят, а аз виждам какво нищожество съм."
Няма коментари:
Публикуване на коментар