„Нашия Господ Бог Исус Христос е съвършен Бог и съвършен Човек. Той като съвършен Бог обхваща всичко с безграничната си любов. И като съвършен Човек милва всяка душа, която пристъпва към Него. На нас винаги ни изглежда, че тази Божия любов е далеко, че самия Бог е много далече от нас. В действителност ние се отдалечаваме от Бога. А Господ не може да се отдели от нас, защото Той е животът. Той целия е любов. Ех, ако и ние имахме такава любов спрямо него и пристъпвахме към Него като към свой искрен приятел! Но ние винаги се обръщаме към Него някак хладно, някак си официално; и когато се молим и искаме нещо добро, винаги е твърде официално. А той иска от нас да бъдем естествени.
***
Често с нас се случват много беди и нещастия тук на земята. А всичко е поради това, че още не сме се смирили. Когато душата се смири и се покори на Божията воля, тогава свършват нашите страдания и мъчения. Защото самите страдания стават някакси мили на нашето сърце и душа. Съвсем друго разбиране за живота се появява в нас. Не мъдруваме по светски, както мъдрува този свят. Ние всичко схващаме различно; където и да погледнем всичко е някак умилително, всичко е блестящо. Всичко е добро, защото е мило на Бога. Ние сме Негови творения и всичко сътворено е Негово, той е създал това заради Себе си, за да бъдем участници в Неговата божествена любов, божествения мир и радост.”
Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”
***
"Нито едно мислено движение на душата не трябва да има за свой център някакъв земен предмет. Мисления център на любовта е Господ и с Него обичаме всички. Чрез него е всичко и всичко е в Него. Не трябва да се привързваме към земни предмети.
Ангелските чинове не се пленяват от творението. Те го виждат, но мислено са свободни от него, защото техния мислен център е пленен само от Божествената сила, чрез която обичат всичко. А ние когато видим някакъв привлекателен предмет, веднага се прилепваме към него. Това е убийствено и страшно, защото, ако това състояние остане дълго , този предмет става наш идол, и одушевен или не, той заема мястото на Бога в нашето сърце.
Божествената любов не търпи егоизма. А човекът след грехопадението се е повредил и няма никой по-близък от самия себе си, от собствената си личност. Той се обръща към себе си и се пази; не позволява на никого да го обиди, иска му се за него всички да мислят добро, но при това не обръща внимание, какъв живот живее, какво прави и как го прави. Не забелязва, че целия е концентриран върху своята личност.
Ние трябва да презрем себе си заради Божията любов, а този „господин Аз” не просто да го изгоним, а да го убием. Ако той не умре, ние не можем да се съединим с Господа: винаги ще се показва този „ господин Аз”, той е велик и не може да склони глава, защото е винаги на високо. Затова ни е потребно смирение, да се смирим и принизим.
Господ ни е показал какви трябва да бъдем: смирени, кротки, покорни на Божията воля. Обаче ние искаме да устроим всичко по нашето мислене, мъчим се, терзаем се и нищо не става! Искаме всичко да става според нашето умуване. Мъчим себе си, терзаем се и накрая нищо не става! Този свят не се съобразява с нашето мислене. И „господин Аз” много се сърди, че не всичко става така, както си мисли. И ето, че ние сами се измъчваме и сами сме си виовни за това. Не съм се смирил, не съм се съединил с Господа, когато и да погледна в сърцето си, виждам все този „господин Аз”. А когато отнякъде дойде изкушение, ни пробожда като с нож и раната е голяма... Виждаш колко трява да се лекуваме, колко трябва да се смирим, как трябва да се обръщаме към Господа, така в простота.”
.Из „Стареца Тадей Витовнишки- МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ”
Няма коментари:
Публикуване на коментар