За сърцето на вярващия

"Господ гледа в дълбината на сърцето кое е това, което то желае, и за какво копнее. И ако душата не може веднага да дойде на себе си, Господ в свое време ще я очисти и отново ще я привлече към центъра, за да се отрезви, и да се смири. Ако обаче в дълбината на душата има нещо, което не е очистено, нещо, което я притиска и привързва към този свят, тогава нашето лутане ще бъде дълготрайно и ще имаме неволи и мъки. Повече беди ще имаме ние, които сме вярващи, от онези, които не са, защото те нямат тази вътрешна болка, не размишляват за вечността, за тях всичко е от този свят, да се преживява, да се яде, да се пие...Това е тяхната грижа, а ние сме раздвоени - искаме да сме с Господа, а не сме разчистили своите земни сметки, с които нашето сърце има още много връзки, все още е в плен. Затова и много страдаме.
И така страданието на вярващите е повече от това на невярващите. Сърцето трябва да се отдели от тези свои вътрешни желания. Нужно е да разберем, че това са само земни планове и приземен живот - всички тези отношения с ближните, с роднините, всичко това така ни свързва, сърцето ни така прилепва към това, че е по-добре да отхвърлим и баща си и майка си, и брат си, и сестра си - всичко е напразно, ако разорява в нас Божия мир. Като е така, по-добре да отхвърлим всичко и да се съединим с Господа, да търсим помощ от Него, да се смирим и тогава ще установим правилни отношения спрямо всички. Първо трябва да се съединим с Господ и тогава Той ще научи, как да обичаме ближния, защото ние не знаем това, а нашата любов веднага се превръща в нещо материално, защото не е очистена отвътре."

Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"