За тайните мисли
Всичко произтича от мислите - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И до този ден виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса, е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божественият живот и че с мислите си много въздействаме на другите. Можем да причиняваме голямо добро или голямо зло; всичко зависи от нашите мисли и желания.
Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семейството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се и в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или злото. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разоряват нашия мир. Тогава нямаме покой.
Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.
Нашият човешки род със своите мисли разрушава порядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е същото - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи трябва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобрази, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.
Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се трудим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем любовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.
Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражняваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена молитва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом.
За властта на родителите над децата
Вижте онези, които живеят в брак. Всички, които са пристъпили към него без благословение или са били принудени, нямат мир и е напразна тяхната любов. Голяма е властта на телесните и духовните родители. Много пъти съм чувал да казват неща, които по-късно се сбъдват на децата им.
Веднъж се удивих, как едни вярващи родители, погубиха сина си със своите мисли. Единственият им син беше вярващо дете, възпитано още от малко в този дух, просто ангел, с невероятна доброта. При него отишла една девойка и го помолила за помощ. Тя забременяла от някакъв човек и молела младежа да се ожени за нея, защото родителите и братята и били строги и, ако забележели, че е бременна, не и оставало нищо друго, освен да се убие. Той се съгласил да подпише брачен договор и когато детето поотрасне, всеки да поеме отново по своя път. Тъй като те били от малко градче, всичко бързо се разчуло и майка му не могла да понесе това. Баща му разбирал, че това си е неговият живот, но майката не искала и да чуе. „Не искам жив да го виждам" - говорела тя. Така и станало. Веднъж младежът с друг свой приятел се возили на мотор и катастрофирали. След това майката дойде при мене с голяма тъга и жалост. Аз и казах: „Ти си убила своя син. Виждаш ли колко са силни твоите мисли. Казала си, че не искаш да го видиш жив и ето това се случи". Ние, децата, трябва да слушаме родителите, за да имаме благословение.
За жалост малко са тези хора, които почитат родителите си като светиня. Аз много пострадах, задето често осъждах баща си. Мислейки, че той прекарва малко време с децата си. Тези мои мисли предначертаха живота ми, заради тях пострадах много. По време на окупацията два пъти бях осъждан на смърт. Преди не осъзнавах защо се случи това, но като разсъдих, видях, че аз съм този, който е планирал живота си.
Също така е очевидно, че онези, които имат неизказана любов, отварят всяка врата. Дори във войната, където няма живот, Господ пази по чуден начин онези, които имат любов спрямо родителите. Ако бяхме такива, състоянието на земята нямаше да е същото. Сега всички трябва да се молим да ни даде Господ сила и помощ.
Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"
Всичко произтича от мислите - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И до този ден виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса, е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божественият живот и че с мислите си много въздействаме на другите. Можем да причиняваме голямо добро или голямо зло; всичко зависи от нашите мисли и желания.
Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семейството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се и в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или злото. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разоряват нашия мир. Тогава нямаме покой.
Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.
Нашият човешки род със своите мисли разрушава порядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е същото - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи трябва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобрази, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.
Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се трудим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем любовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.
Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражняваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена молитва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом.
За властта на родителите над децата
Вижте онези, които живеят в брак. Всички, които са пристъпили към него без благословение или са били принудени, нямат мир и е напразна тяхната любов. Голяма е властта на телесните и духовните родители. Много пъти съм чувал да казват неща, които по-късно се сбъдват на децата им.
Веднъж се удивих, как едни вярващи родители, погубиха сина си със своите мисли. Единственият им син беше вярващо дете, възпитано още от малко в този дух, просто ангел, с невероятна доброта. При него отишла една девойка и го помолила за помощ. Тя забременяла от някакъв човек и молела младежа да се ожени за нея, защото родителите и братята и били строги и, ако забележели, че е бременна, не и оставало нищо друго, освен да се убие. Той се съгласил да подпише брачен договор и когато детето поотрасне, всеки да поеме отново по своя път. Тъй като те били от малко градче, всичко бързо се разчуло и майка му не могла да понесе това. Баща му разбирал, че това си е неговият живот, но майката не искала и да чуе. „Не искам жив да го виждам" - говорела тя. Така и станало. Веднъж младежът с друг свой приятел се возили на мотор и катастрофирали. След това майката дойде при мене с голяма тъга и жалост. Аз и казах: „Ти си убила своя син. Виждаш ли колко са силни твоите мисли. Казала си, че не искаш да го видиш жив и ето това се случи". Ние, децата, трябва да слушаме родителите, за да имаме благословение.
За жалост малко са тези хора, които почитат родителите си като светиня. Аз много пострадах, задето често осъждах баща си. Мислейки, че той прекарва малко време с децата си. Тези мои мисли предначертаха живота ми, заради тях пострадах много. По време на окупацията два пъти бях осъждан на смърт. Преди не осъзнавах защо се случи това, но като разсъдих, видях, че аз съм този, който е планирал живота си.
Също така е очевидно, че онези, които имат неизказана любов, отварят всяка врата. Дори във войната, където няма живот, Господ пази по чуден начин онези, които имат любов спрямо родителите. Ако бяхме такива, състоянието на земята нямаше да е същото. Сега всички трябва да се молим да ни даде Господ сила и помощ.
Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар