неделя, 23 октомври 2011 г.

За Мислите ни и мислите на родителите

За тайните мисли

Всичко произтича от мислите - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И до този ден виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса, е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схваща­ме това. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божественият живот и че с мислите си много въздействаме на другите. Можем да причиняваме голямо добро или голя­мо зло; всичко зависи от нашите мисли и желания.

 Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семейството, и в държава­та, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тиши­ната и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занима­ваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се и в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или злото. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разоряват нашия мир. Тогава нямаме покой.

Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.

Нашият човешки род със своите мисли разрушава по­рядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е също­то - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи тряб­ва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобра­зи, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.

Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се тру­дим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем лю­бовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.

Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражня­ваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена мо­литва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом.



За властта на родителите над децата

Вижте онези, които живеят в брак. Всички, които са пристъпили към него без благословение или са били принуде­ни, нямат мир и е напразна тяхната любов. Голяма е властта на телесните и духовните родители. Много пъти съм чувал да казват неща, които по-късно се сбъдват на децата им.

Веднъж се удивих, как едни вярващи родители, погуби­ха сина си със своите мисли. Единственият им син беше вяр­ващо дете, възпитано още от малко в този дух, просто ангел, с невероятна доброта. При него отишла една девойка и го помолила за помощ. Тя забременяла от някакъв човек и молела младежа да се ожени за нея, защото родителите и братята и били строги и, ако забележели, че е бременна, не и оставало нищо друго, освен да се убие. Той се съгласил да подпише брачен договор и когато детето поотрасне, всеки да поеме отново по своя път. Тъй като те били от малко градче, всичко бързо се разчуло и майка му не могла да по­несе това. Баща му разбирал, че това си е неговият живот, но майката не искала и да чуе. „Не искам жив да го виждам" - говорела тя. Така и станало. Веднъж младежът с друг свой приятел се возили на мотор и катастрофирали. След това майката дойде при мене с голяма тъга и жалост. Аз и казах: „Ти си убила своя син. Виждаш ли колко са силни твоите мисли. Казала си, че не искаш да го видиш жив и ето това се случи". Ние, децата, трябва да слушаме родителите, за да имаме благословение. 


 За жалост малко са тези хора, които почитат родители­те си като светиня. Аз много пострадах, задето често осъж­дах баща си. Мислейки, че той прекарва малко време с децата си. Тези мои мисли предначертаха живота ми, заради тях пост­радах много. По време на окупацията два пъти бях осъждан на смърт. Преди не осъзнавах защо се случи това, но като разсъдих, видях, че аз съм този, който е планирал живота си.

Също така е очевидно, че онези, които имат неизказана любов, отварят всяка врата. Дори във войната, където няма живот, Господ пази по чуден начин онези, които имат любов спрямо родителите. Ако бяхме такива, състоянието на земята нямаше да е същото. Сега всички трябва да се молим да ни даде Господ сила и помощ.

Из "Стареца Тадей Витовнишки - МИР И РАДОСТ В СВЕТИЯ ДУХ"

Няма коментари:

Публикуване на коментар