петък, 7 март 2014 г.

Инструкция за безсмъртни Част I



Свещеник Даниил Сисоев

(C) Благотворительный фонд «Миссионерский центр имени иерея Даниила Сысоева»
Какво да правите ако все пак умрете? За съжаление, повечето хора се стараят да избегнат страната на въпроса за смъртта. Но, искате или не искате, умирането все едно ще дойде. Съгласно Божието Откровение и опита на Църквата, отец Даниил разкрива пълната логична картина, свързана с преминаването на човешката личност от временния живот към вечността. Авторът дава съвети как правилно да встъпим в най-важния момент за човешката душа, как да не се изплашим, как да преминем през митарствата, разказва за това, какво ни очаква на прага на смъртта, подробно разкрива учението на Църквата за ада и рая. Това издание е допълнено с нова, втора част, разказваща за посмъртната участ на душите. Книгата би била полезна за всеки, който се колебае и съмнява в безсмъртието на душата, дори и за тези, които просто се се интересуват от въпросите за задгробната участ.

ББК 86.372
УДК 271.22

© Юлия Сысоева, 2011
© Благотворительный фонд «Миссионерский центр имени иерея Даниила Сысоева», 2011

ISBN 978-5-4279-0002-7



Въведение


Темата, какво разбирате е актуална абсолютно за всеки, защото искате или не, умирането, все едно ще ви застигне. От времето на Адам и Ева, за съжаление, смъртта е станала участ на всички хора. Макар и печална         макар и ненормална, противоестествена и не съответстваща на Божия замисъл за човека, тя е станала някак си наша втора природа, която Господ победи със Своето Възкресение. Но Бог не ни е дал безсмъртие в този живот, в това тленно тяло, това би било жестокост, а ни е дарувал възкресение в безсмъртно тяло, в нашето тяло, но безсмъртно. Можем ли да разберем защо Господ не ни е дал безсмъртен живот сега: представете си, че вие сте бабичка, бихте ли искали вие никога да не умирате и в същото време все повече и повече да боледувате?
-Не.
– Представете си, хората говорят, че искат вечно да живеят на земята, не мислейки затова, че да живееш винаги е добре, но много е желателно да живееш безболезнено. Съгласете се така ли е? И разбира се, ние с вас започвайки разговор за смъртта, предварително трябва да поясним някои въпроси, свързани с известни събития от Свещената история и като следствие от това с устройството на Вселената, така че да разберем какво се случва с нас в живота.

История на грехопадението и възникване на ада

Ние сме длъжни да знаем, че устройството на Вселената се е изменило радикално, поради събитията, които са се случили в духовния мир на ангелите, а оттам и на хората.
Първоначално Вселена не е имало, а е бил само Господ Бог. Господ сътворил два свята: две взаимосвързани вселени – невидим и видим свят. За това ние слушаме всеки ден на вечерното Богослужение при четенето на 103 Псалом. Невидимия и видимия светове, вследствие на грехопадението се разединили: първия  – чрез падането на Денница и последвалите го ангели, втория – чрез грехопадението на първите хора Адам и Ева. Заедно с греха във видимия свят дошли болестите, тлението и смъртта. Господ казал на Адам: «Земя си, и в земята ще отидеш » (Бит. 3, 19), подразбирайки, че чрез смъртта човек не само с тялото си ще се върне в земята, от която е бил взет, но и човешката душа ще го последва в подземните бездни на ада. И така е продължавало до изкупителното възкресение на Сина Божий.
Библията достатъчно ясно и подробно описва устройството на ада. Адът, съгласно словото Божие е някакво огромно подземно място, «дълбините на преизподнята» (Ис. 14, 15), но разбира се, не в пряк смисъл на тези думи, макар много да се заблуждават и да възприемат словата от Библията буквално и да търсят ада в недрата на земята.
Например пет-седем години назад се разпространяваха публикации от сондьори, които уж намерили ада под земята. Еднакво интересен е и факта, че хората препечатваха тази статия и не обръщаха внимание на датата, на която е била пусната във вестника, с който се сложи началото на този слух, а вестника е от първи април.
В действителност, подземието е в някакъв смисъл свързано с ада. Затова се говори в житията на някои светии и други източници на Църковното Предание. Но връзката не е географска. Адът се намира «долу», но в друго измерение. Освен трите измерения на пространството и времето, нашия свят има и още едно измерение, и всеки от нас разбира това, защото ние можем да предугаждаме събитията, можем да осъзнаваме времето като такова. След като ние живеем само в три измерения, то очевидно няма как това да го разберем, да го осъзнаем. И действително, нашата душа принадлежи още и към невидимия свят, който се отнася към видимия като някакво допълнително измерение.
И ето, съгласно словото Божие, адът се е появил в резултат на неподчинението на първите хора - ето тъмница за душите, както казва апостол Петър. Своеобразна камера на предварително заточение, но не място на мъчения, не място за наказания, място където душите се намират във вековечен сън, както казва Библията.
В какъв смисъл? Тук ние сме длъжни ясно да разберем, в какво не са прави свидетелите на Йехова, които считат, че душата след физическата смърт заспива. За свидетелите на Йехова, смъртта е сън без съновидения. Може и свидетелите на Йехова да сънуват и да не виждат, но ние с вас знаем, че съня – това не е коматозно състояние. В съня нашето съзнание работи, но в някакво особено положение, така че и душата осъзнава себе си, но не може да повлияе на самия сън. Разбирате ли, каква е работата? Аз виждам нещо, но да му повлияя не мога. Аз чувствам нещо, нещо усещам, а да променя каквото и да е, е невъзможно. И в този смисъл, сравнението на състоянието на душата след смъртта, със съня е точно. Човека, отиващ в подземното жилище на душата, очаква именно такава участ.
По-нататък няколко думи за ада. Адът – някакво подземие, в което попадат хората след грехопадението, и където до момента попадат некръстените, всички без изключения.
Адът– това е място, имащо определена структура. В зависимост от размера на злото, което човек е вършил, той попада на една или друга дълбочина на ада, по-високо или по-ниско.
До пришествието на Господ в ада е съществувало специално място за праведниците. То е било отделено от ада с някаква пропаст, но се е намирало, при все това в ада. Наричало се е лоно Аврамово. Спомняте си в притчата за богаташа и Лазаря, че съвършено ясно се описва някакъв ад, т.е. «невидимо място», а собствено ад и означава «подземно място». Ето в този ад, било обособено място отделено за праведниците, които се надявали на Христа, на пришествието на Бог, на намесата на Бога в историята; които са се срещали с Бог Христос приживе. И ето това очакване и среща с Христос, правил техния живот насъщен, надеждата правела живота им по-плътен, ако щете, спрямо живота на останалите обитатели в ада.
Но сега праведници в ада няма, защото когато нашия Господ Исус Христос слязъл в ада, какво направил Той? Той освободил всички праведници, даже Христос освободи и тези грешници, които приживе са се разкаяли за своите грехове, служили са на единия Бог и са се старали да отидат при Него, Господ взел и тях също, защото те повярвали в Него и дошли при Него.
След като Господ разрушил вратата на ада, се появила възможност да се излезе от него и от тази възможност се възползвали хората, които искали да се освободят от ада. А поискали само тези, които през живота си търсили Бога, защото ако човек през живота си не търси Бога, то няма и за какво да иска да напусне ада: след смъртта няма покаяние.
Възможността за излизане от ада се запазва за тези хора, които са приели Свето Кръщение. На това е построен например удивителния и тайнствен чин, който се извършва всяка Петдесетница, когато по времето на втората молитва, обръщайки се към Христос Спасител, ние просим за намиращите се в ада души, които се надяват да им бъде оказана милост и помощ за да се облекчи тяхното състояние. 
Адът е бил разгромен и сатана се лишил от власт, сега той се намира в ада, но до Христовото възкресение, сатана в ада не е имало. Вие трябва да знаете, че до Христовото възкресение, сатаната ходил в ада за да се погаври със затворниците, но в никакъв случай не е пребивавал там постоянно. Властта на сатаната е във въздуха, затова и той се нарича княз на въздушната област. Да се знае това е много важно. Защо? Защото представата, че бесовете живеят в ада е крайно опасна от практическа гледна точка.
Съгласно книгата на пророк Иезекил, адът е бил устроен така, че душите на хората намиращи се там, да са заедно с душите на своите предци по плът, до праотеца на определения народ. Така всички предци на първите на народи лежали както в гроба – разумни души, обладаващи съзнание, но не можещи нищо да променят. Те лежали в гроба и около тях лежали техните потомци. Оттук между другото и възниква култа към предците, като представа за това, че този свят е много важно, къде и с кого ще те погребат. Именно оттук възниква отношението към гробищата, което го има при руския и други народи на нашата планета, като някакво особено място, което някак си се свърза със задгробната участ. Те действително били свързани, но това е било преди.
Сега за душата на човека е абсолютно безразлично, къде ще бъде неговото тяло. Даже, ако човешкото тяло бъде изгорено и ако самия човек това не го e желал, той няма вина, грях за това няма и последствия за тялото и душата му също. Когато светите мъченици ги изгаряли нима това по някакъв начин им е навреждало? Не. Разбирате ли? Затова е много важно да се помни това, понеже много хора не го разбират правилно.
Земята, на която ние с вас живеем за много от нас се явява, място на сърдечна привързаност. Както Господ е казал: «Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви» (Мат. 6, 21).
И човека е тясно свързан със земята: ето човека обича земята, обича земните неща, обича телесните вещи. Цялата човешка привързаност има огромно значение за душата. Колкото човек повече обича земята, толкова повече той се привързва към нея, и толкова по-тежко ще се раздели с нея.
Ние ще говорим за съдбата, за природата на умирането на душата, за това какво се случва, когато човек умира.
Къде първоначално попадаме, когато излезем от тялото си? Излезем ли от тялото си, ние не попадаме в ада, ние попадаме във въздуха. И тук възниква въпроса: кой живее във въздуха?... Ето това трябва ясно да разберем.

Надземие


Над земята се намира царството на сатаната – областта на поднебесните духове, мястото, където властва дявола, за това се говори в Свещеното писание. Сатаната така и се нарича: «Дух на поднебесната злоба» (Еф. 6, 12), княза на въздушната област, той властва и в околоземното царство. Това с какво е свързано? Според древното писание, основано на четенето на пророк Иезекил, първоначално херувим на име Луцифер бил поставен за ангел-хранител на планетата Земя, когато той още бил верен на Бог (Иез. 28, 13–16).
По замисъла на Бог, Земята – това е сърцевината на света. Луцифер е сътворен като първи измежду ангелите, затова на него като на високопоставен ангел било доверено да властва над сърцевината на материалната Вселена. Но когато метежния херувим се възбунтувал против Бог, и в този заговор го поддържал човека, Луцифер успял да създаде в поднебесието-надземието – свое собствено тъмно царство. Тъмно в този смисъл, че в него нямало Божествена светлина. Най-нечистото място на земята се явява оазис на чистота в сравнение с нечистото надземно царство, това място често е запълнено с фалшива светлина, защото както казва апостол Павел, «самия сатана приема вид на Ангел на светлината» (2 Кор. 11, 14).
Дявола може да се явява на хората в други образи, както в маски, които той си слага за да скрие самия себе си; той свети с някаква собствена светлина - луциферска. Именно тази светлина виждат окултистите, чародеите и маговете, те много точно назовават мястото, където живее дявола: астрал – от гръцката дума «астер», звезда. Това е и поднебесното пространство или казано по друг начин космоса. Има се предвид не материалния космос, защото космоса е подчинен на Твореца, а тази съвкупност от хора и ангели, които живеят по закона на злото. И ето над тях властва сатаната. Затова когато се споменава космическя разум, то иде реч за сатаната. Ако ви предлагат да пообщувате с космическия разум, то вие трябва да разберете, че ви предлагат да се свържете лично с Луцифер, но в никакъв случай не и с Бог.
Небесата са подчинени на Бога, те са населени с блажени духове.

Структурата на Вселената

Библията отброява три небеса. Във второто послание до Коринтяни апостол Павел пише: «Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.» (2 Кор. 12, 2–5). Апостол Павел говори в този откъс за себе си, но в трето лице.
И така, първото небе се явява атмосферата, второто небе се явява космическото пространство, а третото небе се явява невидимия свят. В границите на невидимия свят, апостол Павел бил удивен, там той съзерцавал Бог. Така той бил възхитен от рая, който се явява най - високата част на земята, отделен от нея с огнен меч. Но при все това, се говори за най-височайшата и най-прекрасна част от земята. Според словата на преподобния Ефрем Сирин, тя е дори достижима и за хората в плът. Но този рай е предварителното местонахождение на душата. Светител Иоан Златоуст говори, че ние сме получили повече, отколкото сме загубили: загубили сме рая, а ни е обещано Царството Божие. Но Царството Божие все още не достъпно, и в Новия Иерусалим няма нито един жител. Той е създаден от Бог, но все още не е заселен, а ще бъде населен, тогава, когато Господ дойде с небесен огън на Земята, в деня при свършека на света. И най-накрая над всички светове царува Бог в Своето безкрайно Царство, Който изпълва, удържа, ръководи, Който прониква във всичко и Който е повече от всичко. Той сам се явява място за всичко и самия Той е място за Себе си. Бог е навсякъде. А Бог има ли го в ада? В Библията е точно казано, че Бог е и в ада: «Възляза ли на небето - Ти си там; казва цар Давид,- сляза ли в преизподнята - и там си Ти.»(Пс.138,8). Божията власт изпълва абсолютно всичко, и всичко съществува по волята на Бог. Такава е структурата на Вселената, в която ние живеем.

За душата

Сега, що се касае до нашите души. Какво е това душа? Много считат, че вътре в нас живее някакъв определен човек, и те самите да повярват в съществуването на душата не желаят. Но помнете, че душата – това е ума, обладаващ волята и чувствата. Очевидно е, че ако някой не вярва, че у него има ум, той се нарича безумен, това е логично. С такъв човек не може да се разговаря за нищо, защото как да разговаряш с безумен и безволев човек? Всъщност душа – това е ума, обладаващ волята и чувствата, която при това обладава някаква жизнеспособност, оживляваща тялото.
Преподобния Иоан Дамаскин различава в нашата душа разумна и неразумна част. Разумната част – това е, както казах, висшата част на душата. Висш в душата се явява ума, който още се назовава дух, защото именно в него влиза Светия Дух. Чрез ума Светия Дух освещава човека, затова човек идва в Църквата по вяра, която първоначално преобразява ума, а после покорява волята и чувствата.
Неразумната част на нашата душа се дели на подвластна на разума и неподвластна. Подвластната част на разума това е например гнева. Той е създаден от Бог и вложен в нас поради това, че ние с негова помощ да отклоняваме от себе си греховете. А има способности, неподвластни на нашия разум, но те също се отнасят към нашата душа. Например, тази сила, която ни дава възможност да растем и да се развиваме, която поддържа живота в нашите тела, тази сила не е подвластна на тялото, и тя е проявление на нашата душа, обладаваща чувствата и волята. Представата, съгласно която душата – отделния човек, вътре в нас, частично има здрав смисъл, защото душата има някакъв различен, духовен механизъм за управление на тялото. Съществува такова понятие: фантомни болки. Например, отрежат на някого крака, а той не престава да го «боли», това чувство произхожда от там, че нисшата част на душата, неподвластна на разума, продължава да «търси» недостигащия ѝ орган. Както казва Григорий Низийски, душата носи отпечатък върху себе си на обичащато нейно тяло, така както на човек му е противоестествено да бъде безтелесно същество. Именно затова ние вярваме във възкресението на плътта, а не просто във възкресението на душата. Онзи човек, който вярва в безсмъртието на душата, но счита, че след смъртта незабавно попада в Царството Небесно и получава пълно блаженство, не е християнин. Смъртта, както казахме по-рано, не се явява нормално състояние, но смъртта на християнина принципно се отличава от смъртта на некръстения човек. След смъртта личността на християнина не се разрушава, а на некръстения се разрушава, защото личността на човека – това не е само една душа, но душа и тяло. «Аз боледувам», – казва човек, макар да го боли тялото, а душата му да е напълно здрава. При некръстения, когато той умира, става разделяне на душата и тялото и свързващата ги сила се изгубва. Тялото остава да лежи в гроба, а душата отива в подземната бездна в очакване на Съдния ден.
При християнина връзката между душата и тялото се съхранява, защото Бог е Вездесъщ, а тялото и душата са запечатани от Бог при Кръщението, когато човек получава печат при Миропомазанието – печатът на Светия Дух. Този печат се слага на тялото, при което се освещава и душата. Когато християнина приема Тялото и Кръвта на Господ, той става сътелесник с Христа, в неговите жили в прекия смисъл тече кръвта на Христос, и плътта на човека става плът на Христос, затова и ние се наричаме членове на Тялото Христово. В такъв случай, връзката на тялото на християнина с душата, не може да се разруши. Смъртта разделя душата и тялото, но чрез Бог връзката между тях се съхранява, затова ние се молим пред мощите на светците, тъй като при праведниците тази връзка е цяла. До изкупителния подвиг на Спасителя, посмъртната връзка между душата и тялото била разрушена, по тази причина не е имало и молитви за телата на починалите праведници.

Причини за смъртта.
Праведници, грешници и «средни хора»

И така, сега за умирането. Много важно е да се знае, че смъртта се намира в ръцете на Бог. Бог казва « Аз умъртвявам и оживявам, Аз поразявам и Аз изцелявам, и никой не може да се избави от Моите ръце» (Втор. 32, 39), и Христос в Апокалипсис казва: «Имам в ръцете си ключа на ада и на смъртта» (Откр. 1, 18).
Ключовете в ръцете на Спасителя на иконата «Слизане в ада» се явява символ на това, че Господ властва безразделно над ада и смъртта. Забележете, че ключовете от рая не са у Него. Те се съхраняват от Апостолите и техните приемници, т.е. от свещениците, които опрощават греховете на хората.
По какви причини в този или в онзи момент Бог призовава човек? Обичайно ние не знаем всичко за Божиите съдби, но съществуват някакви представи, общи понятия, за които се налагат специални разяснения. Често човек умира тогава, когато той е съзрял за вечността. Както е казано в Евангелието: «Царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. » (Мк. 4, 26– 29).
Царството Божие се развива в човека. Когато човек доузрее за вечността, той незабавно се взема, при което скоростта на съзряване не е свързана с характерно време (от живота на човека-б.пр.). Ето как за това се повествува в книгата Премъдрост на цар Соломон: «А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му» (Прем. 3, 1–9).
По-нататък Господ казва: «А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му. Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост - дълговечната старост на неправедника » (Прем. 4, 7–16).
Виждате ли, какво представлява самия въпрос за зрелостта в очите на Бог? Става така, че Господ оставя вече съзрелия праведник известно време на земята. Това се прави, за тези хора за да се свидетелства за вечността пред очите им. Праведника вече е съзрял, той живее във вечния живот тук, на земята, но Господ го съхранява, така, че чрез него да привлече и други към Себе си, Господ действа по Своята воля. Сега, що се отнася до грешниците. Господ взема грешниците, когато те достигнат до предела на злото. Това на нас също ни е известно. Човек безобразничил, и Господ го взел, когато този съзрял за злото, макар и тук да има изключения. Например, фараона, царя на Египет, дошъл до предела на злото, но Господ допуснал той да остане на земята. Защо? Затова защото, за да яви над тях силата и славата Си, понеже името на Бог било страшно пред всички народи. Бог нагледно показал, как не трябва да се действа, и какво ще се случи с тези, които лошо проповядват.  Господ специално казал, че в Неговите очи, фараона е вече мъртъв човек, но той бил оставен за да се покаже на всички Божественото могъщество: нещо като нагледен билборд, ако щете. Именно с това са свързани случаите, когато крайните беззаконници са оставени на земята. Господ специално тях оставя, така че да покаже Своята слава и да напомни на хората, че не бива да се привързваме към земята. Земята – това не е Царството Божие, в този смисъл, че не е това мястото, в което хората ще живеят вечно.  Блажени Августин в своите творения повдига въпроса: защо праведните народи получават винаги зли правителства? Ние знаем, че правителствата ги съставя не човек, а Бог. Той поставя и низвергва царете, както Той прецени. А Бог прави, така че хората да не привикват, да не смятат, че всяка тяхна надежда задължително е свързана със страната на земните успехи. Затова Той и поставя зли правителства, за да се отвлече човек от светската суета и да търси Божественото Царство, което е нетленно. Аз мисля, че при такова правителство, каквото например при Борис Николаевич Елцин, не се привързваш силно към земята. В такъв случай, Господ върши своето дело. 
Но да се върнем към нашата тема. Има освен всичко, така наречените «средни хора», които Господ взема защото знае, че ще дойде време и човека може да изпадне в тежък грях, тогава Бог го взема по-рано. Ето основните състояния, в които пребивават хората, когато идва смъртта. Естествено срока на нас не ни е известен. Има случаи, когато Господ открива времето на смъртта, но това става рядко. Защо? Защото иначе, човек би казал: «Моето умиране още не наближава, ето, сега ще се позабавлявам от душа, а после ще се покая». Обаче, да се покаеш няма да се получи, защото греха има свойството да се установи като втора природа, и човек губи възможността да влезе във вечността. Господ скрива времето на смъртта, така че ние винаги да я помним.
Иоан Лествичник има гениално правило, което той споделил с един свещеник, пастир: «Никога не пропускай случай да напомниш, че човек ще умре». В съвременното общество се е утвърдила обратната култура. У нас през цялото време твърдят: «Ние се стараем да не говорим за смъртта».  По примера, как по-рано носили надгробния камък? На село уважавания човек носели надгробния му камък на ръце. Да? После започнали да качват на автомобил, като през целия град минавали с оркестър. А сега в пазвата го укриха, щорите спуснаха, тъй че никой да не види и потеглят.
Аз не рядко, по дълга на службата си, съм имал работа с умиращи хора. Интересно, как често хората се стараят да се отделят от умиращите близки! Това е свързано с факта, че човек се бои да мисли за смъртта – съвършено неправилен подход! Нормалния християнин е длъжен да се стреми, както казва цар Соломон, често «По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува» (Еккл. 7, 2). Много е полезно да се ходи на гробищата. Когато аз учих в семинарията, семинаристите от различни курсове много обичаха да ходят в моргата. Аз си спомням също ходих. Много отрезвяващо усещане, бързо идваш на себе си. При някои светци в килиите им са държали черепи, гробове и други напомнящи за смъртта вещи, много от тях още приживе са си изкопавали гроба.
  Защо умират младенци?
– Именно по тази причина. Господ вижда, ако младенеца е кръстен, той още сега може да попадне в Царството Божие, а оставен да живее на земята може да стане разбойник.
Ето една известна история: Ангел отнел живота на младенец. Един монах поискал да узнае Божията съдба и на него му било открито, че този младенец като възрастен щял да стане главатар на разбойници, но сега е попаднал в Царството Божие. Смъртта на младенците се обяснява още с това, че така човек много бързо може да достигне висотата на праведноста. Ето, Кирик. На колко години е бил Кирик? На три години е бил мъченик Кирик – велик праведник на Небесата. А Витлеемските младенци? Господ знае пътя на човека. Господ умее, както се казва да пресметне. Бог вижда свободната воля, макар и да не я определя. Той използва свободната воля и на убиеца, и на други хора, затова да изпълни Свое решение. Убиеца съгрешава, нарушава Божия заповед, но волята Божия да наруши, той не може. Разбрахте ли? Защото, ако Господ не му е угодно някое убийство, Той не го и допуска, създава пречка, разбива взривното устройство, примери предостатъчно. Да си дойдем на думата, от новините в Индия имало терористичен акт, загинали 65 човека, при това две взривни устройства не сработили. На Господ му било угодно, едни хора да загинат, а други - не. Статистиката показва, че на разбиващ се самолет отпадат или се издават една трета повече билети на пасажери, отколкото е обичайно. Разбирате ми, всичко по Божията воля се случва, въпреки че злото не може да се оправдае. Злата воля на човека се използва за съвършено благата воля на Господ, но да се оправдава злото никак не може. Това е всичко.


Идеалната смърт. Страшната смърт

Така, каква смърт е най-добре? Най-добрата смърт за християнина, разбира се, това е мъченическата за Христа Спасителя. Ето наистина най-добрата възможна смърт за човек, по принцип. Много  хора изпратили съболезнования в Оптинската пустиня, след убийството на тримата монаси, но за християнина мъченичеството – това е величайша радост. В древната Църква никога не изпращали съболезнования, всички църкви незабавно изпращали поздравления. Поздравявали ги с това, че се е появил нов защитник на  Небесата! Мъченическата смърт измива греховете, освен ереста и разкола. Всички останали грехове – блуд, убийство, прелюбодейство – се измиват. Ерес – това е издаване на учението на Църквата не по незнание, а съзнателно, което идва против волята Божия. Така ли е? А разкола – това е организиран бунт против Църквата. Помните мъченик Бонифаций!
Навремето славяните превели гръцкото слово  «свидетел» като «мъченик», оттогава ние не съвсем правилно разбираме тази дума. Въобще, думата «мъченик» не трябва да се възприема като значение «този, който се мъчи». Мъченик - това е свидетел. Ето при арабите – шахид, само при тях, свидетел за това, че дух-Аллах е зъл, а при нас свидетел, за това, че Христос е благ и победител на смъртта. Затова мъченик – това е този, който при своята кончина засвидетелства, че Христос е победител на смъртта, че Той е възкръснал от мъртвите. Ето в какво се състои мъченичеството – в засвидетелстването, но не в самото мъчение.
В Православието има мъченици, които въобще са умрели със своя смърт. Например, първомъченица Текла, която умряла със своя смърт, или, мъченица Голиндуха, или света Шушаник. Известно е, че те макар и да са претърпели мъчения, издевателства, но са умрели от собствената си смърт, при това те са мъченици, защото са засвидетелствали Словото Божие през своя живот и със своята смърт.
Аз считам, че всеки от нас с искрено сърце се осенява с кръстното знамение и прави поклон, когато се молим за «християнска кончина на нашия живот, безболезнен, непосрамен, мирен, и добър отговор на Страшния Христов съд просим». Надявам се, че всеки от нас това искрено го желае. Ако говорим за кончината на живота, интересното е, че от всички естествени завършеци на живота, най – добрата е тази, за настъпването на която се досещаш, затова и се счита, че раковите заболявания – това са милост Божия, защото човек знае, че след няколко месеца ще умре. Той може да се подготви, той може да се помири с хората, той може, така да се каже, да изправи себе си, да се подготви за вечността. А най – ужасната смърт, която е възможна за християнина, това е внезапната смърт, защото такъв човек отива във вечността несъбран.
– А какво да се лекуваме, не трябва ли?
– Да се лекуваме трябва. Кой казва, че не трябва да се лекуваме? По днешното законодателство лекар, който укрива диагноза, се явява престъпник и подлежи на наказание, според мен, до три години лишение от свобода, и това е справедливо. Лекарят е обвързан да каже не на близките, а на самия болен за възможния изход. Тази мярка е била въведен, струва ми се, през 1995 г по пример от Запад.
– Какво да правим, ако близките премълчават диагнозата?
– Те са престъпници. Ако някой знае за приближаването на смъртта на човек и укрива това, то той е престъпник, страшен човек. Да се лъже е лошо, а още повече в този случай.
СПИН – това е наказание Божие, което може да обърне човека към изправянето му. Какво се явява за причина на СПИН-а в 90% от случаите? Наркотици, хомосексуализъм. Инфектираните деца остават да съставляват около 3% от случаите, които са се заразил със СПИН; 90 %, а според някои източници 95% - това е наркоманията и разврата, тук очевидно има Божия намеса. Но да се върнем към темата.

Подготовка за смъртта, изкушения и добродетели


Как трябва да се готвим за смъртта? Какво трябва да се прави при болест?
«Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.
15. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят» (Иак. 5, 14–15).
Ние прибягваме към Маслосвета във време на болести, но и досега съществува мит, изхождащ от римо-католическото учение, според което Маслосвета – това е последното помазание. Това е грешка. Маслосвета се дава веднъж за изцеление, но и много често се установява като лечебно, лекуващо Тайнство. Пред очите ми са ставали множество изцеления. Аз познавам свещеници, които сами са засвидетелствали за стотици, хиляди изцеления след Маслосвет. Защо? Защото Господ изцелява болния човек, и така му показва, че тялото ще бъде възкресено. Разбирате ли, защо се дава излекуването? За да се убедим ние във възкресението на тялото, защото ако тялото няма никаква стойност, ако то изгнива в гроба, то да се лекува то, няма никакъв смисъл, затова при всяка болест е необходимо да се прибягва към Тайнството Маслосвет(Елеосвещение). Ако вие имате диагноза, която може да доведе до смърт (онкология или друга смъртоносна болест), е необходимо да се готвите за следващия си път.  И най-напред трябва да сведете до минимум всички свои светски дела, необходимо е да се разплатите със земните си дела, следва да си разчистите дълговете, така че да не ги унаследяват други хора. Задължително трябва да се помирите с всички ваши близки, трябва да направите така, че да ви остане много свободно време. Дяволът ни води към динамичен живот, той се опитва да ни упъти към суетата, така че да не можем да си вземем въздух, затова още в Библията е казано. Когато Моисей отишъл при фараона и казал: «Пусни Моя народ» (Исх. 5, 1). Какво отговорил фараона? «Празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу» (Исх. 5, 17).Именно така дявола и до сега и действа (затова и го наричат духовен фараон), заставя хората да се суетят и да забравят за главното.
Ако вие сте узнали за неутешителна диагноза, нужно е да се постараете да получите повече свободно време. Забележете, у нас в обществото съветват обратното. Хората като разберат за болестта си, се опитват повече да се натоварят с работа, така че да не мислят за смъртта. Това е глупаво. За смъртта трябва да мислиш, нужно е да погледнеш в своята душа и да търсиш, какво там не е както трябва, бързо да извършиш добри дела, каквито е възможно.
Същественото е в това, че от вашите предсмъртни дела зависи, по каква траектория вие ще отидете във вечността. Сравнението е такова: колкото повече самолета набира скорост, толкова по-бързо се издига към върха, т.е. колкото повече се стремите към божествения живот преди смъртта, толкова по-нависоко се издигате в Божието Царство. Помнете, че нашата задача не е просто да попаднем в раят, а да попаднем колкото е възможно по-високо, колкото е възможно повече дарове да получим. Бог желае за Своите деца, така че те да искат повече, а не по-малко. 
Изкушенията, които биват преди смъртта – това е изкушението униние. Човек го наляга страшна мъка, и той си казва: «Как, ама защо аз сега умирам?»
Този въпрос няма смисъл. Нужно е да си поставим въпроса по друг начин: «Какво сега трябва да сторя?» Помнете, че това е мъка безсловесна; тя не е от Бога. Христос се нарича Бог Слово. «В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог» (Ин. 1, 1). Нашият Бог – Христос, Той е Логос, затова християнина в своята пълнота е логичен, и всяко безсловесно желание идва от Божия враг. Кой иска да ни лиши от разум? Само врагът Божий. Всяко униние, тегота не е от Бога. А как те се лекуват? С надежда. Отчаянието се лекува с очакване. Когато човек вижда, че за него има смъртна заплаха, какво е длъжен той да очаква?
В Символа на Вярата това е казано: «Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век». Ето това е най-доброто лекарство срещу мъката и унинието. Времето е малко, нужно е да поблагодарим на Господа за това, че Той ни е открил приближаващата ни кончина, следователно, трябва да си опаковаме куфарите. Глупавите хора казват: «Преди смъртта си ще се отровя». И за какво? По-добре е да си опаковаш багажа. Например, купили сте си билет и сте отишли на почивка в друга страна, на курорт. Необходимо ще е да си закупите някои неща за там, и да си обмените валута в долари или в евро. Точно така трябва да постъпите и на този свят, необходимо да си смените колкото е възможно по-голяма сума, така че да имате възможност да живеете там. Милостинята, в прекия смисъл, отива в небесната съкровищница и ние така си събираме имущество. Господ казва: «Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.» (Лк. 12, 33–34).
Каква е тогава нашата задача? Бързо да съберем за себе си, колкото е възможно повече капитал. Но ако аз отивам в друга страна с добър капитал, но гол, това ще е неприятно, може да се започнат проблеми, така ли е? Затова е необходимо да си проверя дрехата, дали не е изпокъсана? Така че, да не се опозоря пред чужденците.
Точно така е и когато ние си отиваме от този свят, нужно е да се огледаме, каква дреха носи нашата душа. На Лаодикийската църква Господ казва: «Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш.» (Откр. 3, 17–18). Ето и нашата задача – да видим какво е състоянието на душата ни, и на нейната дреха. А в какво е длъжна да се облече душата ни? В добродетел.
Нужно е да разберем какво у нас е сгрешено, за да се поправим.
Помнете, че всяка страст, с която вие не сте борили, ще ви погуби, защото след смъртта, всички страсти излизат наяве. Забележете, това не означава задължително да я заличите. Това, разбира се е много здравословно – да я изправите и да бъдете безстрастни.
Каква е най-хубавата смърт? Когато Светия Дух направо ти каже, че ти си вече спасен. Има такова понятие, като «уверение» – особено състояние, достигащо висота в духовния живот, когато Дух Свети Сам казва на човека: ти ще отидеш в Царството Небесно. Ето например апостол Павел по този повод е казал: «С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.» (2 Тим. 4, 7–8).
Апостол Павел твърдо е знаел, че той ще бъде спасен. Точно така и например и Антоний Велики е ликувал преди смъртта, защото той бил уверен, че Господ ще го спаси, тъй като Самият Той му го е съобщил. Помните и свети Серафим Саровски е казал: «Идвайте при мене на гроба, аз за вас ще моля на Бог». И блажената Матрона, така също е казвала. Защо? Защо те били такива самоуверени? Не, защото те от Светия Дух получили уверение, че ще бъдат спасени. Сами това те не могат да го направят, това е решение на Бог, както Той каже, но към това е нужно да се стремиш,  и така най-доброто удостоверение, че ти си спасен – това е словото Божие.
– А може ли да те измами бесът?
  Не. Бесът не може да те измами. Когато Бог казва, това с нищо не можеш да го сбъркаш. Ако има съмнение, то по-скоро, думата не е от Бог. Божието Слово непосредствено се проявява така: отначало идват плодовете на Духа, а после Бог говори с човека. В Посланието до Галатяни е казано: «А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.» (Гал. 5, 22–23).                               
 Ние знаем, че човек след излизане от тялото бива принуден да попадне отначало в доста неблагоприятна за себе си обстановка, т.е. длъжен е да се срещне със злите духове. А с тези духове отношенията са ни лоши, надявам се ( изобщо не би ми се искало да са добри), затова и при срещата със злите духове трябва да се сражаваме. За това е необходимо не само да се провери дрехата, която трябва да бъде на нас, но още и снаряжението, необходимо за сражението.
А какво трябва да бъде това снаряжение? Апостол Павел в Послание към Ефесяни в шеста глава подробно описва технологията на подготовка за този страшен ден. «Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни,
защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите» (Еф. 6, 11–13). Лютия ден – това е деня на смъртта, деня на срещата с княза на тъмнината, затова е необходимо да вземем всичкото си оръжие и да проверим неговото състояние.
Какво трябва да бъде «цялото ни оръжие»?
«И така, станете и опашете вашите чресла с истина», – продължава апостол Павел. Чреслото на ума трябва да бъде препасано с истина. Първо – на първо трябва да бъдем с чисто тяло, без блуд, разврат и подобни вещи. Умът трябва да е потънал в съзерцание на Божиите догмати. Необходимо е преди смъртта да проверите себе си по догматическо богословие, защото човека, който влиза в рая го питат за парола. Знаете ли? Без парола не пускат. Символа на Вярата – това е паролата за Царството Божие, без него не може. А самото слово «символ» и означава парола.
– А не можели да го забравим?
– Ако не сте го научили, то разбира се, вие ще го забравите, а ако той ви е бил интересен, няма да го забравите. И така най-напред проверете себе си по съдържанието на вашата вяра. После е необходимо да се облечете «в бронята на праведноста», нужно е да проверите, всички ли заповеди ние изпълняваме или не. По – нататък – да обуете «краката си в готовност да благовествуват мир», т. е. нужно да си обуем краката, но в какво? В готовност да ходят по Евангелието към Божия свят. Вие винаги ли сте готови да «ходите» по евангелски? В този момент трябва да се проверите.
«Освен всичко вземете щита на вярата, чрез който можете да угасите всички разпалени стрели на лукавия». Вижте, доколко се доверявате на Бога. Направете си проверка на унинието и отчаянието, как се справяте с тях. И ако не ви е леко, молете от Бог умножение на вярата.  По-нататък. «И шлема на спасението вземете». Шлема на спасението – твърдата надежда в спасението от Бога. «И мечът духовен, който е словото Божие». Преди всичко, четете словото Божие. Аз смятам, че ако човек се разболее тежко, което боледуване може да го доведе до смъртта, той е длъжен изцяло да препрочете от начало до край, Свещеното Писание или пък да започне да го чете. Помнете, моля ви, че словото Божие, се използва от нас не толкова като текст, но като висша форма на молитва. Ето в какво се отличава православната молитва от сектантската? Сектантите се молят със свой думи, а православните се молят по Библията. Затова когато казват, че православното – не е библейско, това са глупости. Ето сектантите не са библейски. Те изваждали отделни части от Библията и ги скривали за да не се ползват, защото не ги разбират. Аз самия лично съм водил диспути с протестанти. Библията те изобщо не я знаят. Показваш им някое конкретно място, а те казват: «А, ама ние това не сме го знаели». Те заучават цитати, а Библията като нещо цялостно не възприемат. Ние сме християни, молим се със словото Божие, ние с него живеем. Забелязали ли сте колко четене има от Библията в службите? Да, почти на всяка служба. Например, канона на Андрей Критски целия е съставен от Библията. Затова в словото Божие ние внимаваме и се молим с него (със словото). Разбирате ли? Приучаваме себе си безспирно да се молим. Заповедта Божия ни призовава да се молим непрекъснато: «И така бъдете бодри по всяко време и се молете» (Лк. 21, 36), – и ние сме длъжни да се проверяваме непрестанно, молим ли се или не. Особено добре се повлиява нашата молитвеност, когато напират пристъпите на страха. Зад това стои княза на тъмнината, и ни откъсва от молитвата, а ние затова не сме готови. Какво е нужно да се направи? Нужно е да се отключат всички мисли. Да приучаваме себе си към това и обезателно запомнете. Отключете мислите си и цялото си внимание съсредоточете само в думите на молитвата: «Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния. Пресвета Владичице Богородице, помогни. Господи, със силата на Честния Кръст защити ме. Слава Отцу и Сину и Святому Духу, и нине, и присно, и во веки веков. Амин».
Всички причини отхвърлете, понеже ще нахлуят съвсем убедителни мисли, но тези мисли са от сатаната, които искат от вас да се отчаете и да се погубите.
Това е проверовъчна атака, и най-силна ще бъде тя веднага след смъртта, затова е необходимо човек да се подготви.
Сега що се отнася до сражението. Помнете, че на вас ви е дадено оръжие за битката:  шлем – надежда за спасение, меч – слово Божие, така че с тях да се сражавате с бесовете, и молитва, за да ги изгонвате вън. Необходимо е твърдо знание на догматите, за да може никой бяс да не ви обърка, и за да бъде всичко готова за праведноста.
Могат ли на нас да ни помогнат нашите близки? Ние сме длъжни да ги молим, ако сами не можем да отидем храм Божий, то тогава колкото по-често те трябва да викат в дома ни свещеник. И особено важно е да се постараем да се причастим в самия ден на смъртта, защото според древните предания, потвърдени на практика, човек, който се е причастил с Тялото и Кръвта Господни, след смъртта не е достъпен за нападение от сатаната. В такъв човек е Христос. Както е казал апостол Павел, причастяващия с Господ става единен с духа на Господ(1 Кор. 10, 16–17). Разбирате ли? Затова дявола си има много големи проблеми с такива християни. Много добре е да се молим на света Варвара, за да не ни се сполети внезапна смърт. Не забравяйте за св. Варвара.

Няма коментари:

Публикуване на коментар