За тъй жадуваното "Богатство"

„Из разказа за пътуванията на свети апостол Тома

Великият апостол Тома беше продаден заради Господа на търговеца Амван като роб, изкусен в строителството, и отиде заедно с него в Индия. И когато го въведоха при царя и го попитаха за знанията му, той потвърди, че е изкусен в строителството, и говори много по този въпрос. Тогава тези, които слушаха, останаха с впечатлението, че той и на дело е също толкова добър в тази област, колкото на думи, и царят му повери много пари, за да му построи някъде дворец. А Тома, щом получи грамадната сума, раздаде всичко на сиромасите. След известно време царя прати свои хора да видят постройката. Но като узна от пратените, че Тома дори не е започвал да строи, а е раздал всички пари на сиромасите, силно се разгневи и заповяда незабавно да го хванат и да го доведат вързан при него. Апостолът начаса беше заведен при царя и царят му казва:

-         Построи ли ми дворец?

-         Да – отговори той, -  и то твърде красив.

-         Хайде да идем да го видя – казва царят.

-         През този живот – отговори апостолът, - няма да можеш да го видиш, но след заминаването ти оттук ще го видиш и ще му се радваш и наслаждаваш.

            Цар Гундатор (именно така се казваше) счете това за подигравка. Но щом узна за скромния и беден живот на Тома, разбра, че няма да си върне парите. Тогава му измисли смърт според мярата на гнева си – след като го одере жив, да го хвърли в огъня.

            Но Този, Който върши и преобразява всичко според светата Си воля, порази със смърт Гад, брата на цар Гундатор. Този Гад се беше разярил още повече от брат си заради случката с двореца и в ненавистта си към мнимия измамник подстрекаваше брат си да го накаже. Но внезапно почина и смъртта му стана спасение за апостола. Защото поради важността на едния в двореца забравиха другия и се заеха с погребението на починалия.

            И какво чудо извършва тук Бог, Който желае не смъртта на грешника, а живота и обръщането му! Ангели взеха душата на Гад и й показаха вечните обители на оня свят за спасените. Измежду всички обители душата на Гад беше привлечена най-силно от една, поради особената й красота, големина и великолепие. Тогава душата помоли съпровождащите я да й позволят да живее там, пък ако ще и да е в най-малката стаичка. Но ангелите й отказаха, като казаха, че тази обител принадлежи на Гундатор, а му я е построил чужденецът Тома. Щом чу това, Гад започна горещо да моли да му позволят да се върне обратно и да купи имота от брат си.

            И какво последва? На Този, на Чиято заповед се покорява всичко, Му беше угодно отново да върне човешката душа в тялото, та чрез възкресението му не само да избави от смърт апостола, но да дари спасение на много души. И когато вече повиваха тялото на Гад в погребални савани, погребващите внезапно видяха, че в бездиханното тяло отново има живот. Ужасени, изтичаха и съобщиха на цар Гундатор за случилото се. А той, смаян, веднага се спусна към брат си. А брат му – о, чудо! – сякаш току-що събудил се, отвори уста, които бяха затворени от смъртта, и започна да го умолява:

-         Братко, моля те, продай ми небесния си дворец – онзи, който християнинът Тома ти построи!

            А царят, като чу думите му и разбра, че Тома е Божий пратеник и възвестява Самия Бог на истината и човеколюбието, и сам беше осенен от светлината на вярата и отговори на брат си:

-         Не мога, братко, да ти дам този дворец, защото не е тъй просто да бъде купен, а пък и самия мен скоро ще вземат оттук. Но ти оставям строителя му. По Божий промисъл той още е жив и ще ти построи също такъв дворец редом до моя.

            И веднага доведоха Тома, да го освободят от затвора и да свалят оковите му. Помолиха го да им прости оскърблението, което му бяха нанесли поради незнание, и да им разкаже за непознатия Бог и за Неговите заповеди- та занапред да живеят според заповедите Му и да придобият невидимите и вечни блага, чиито образи Гад беше удостоен да види.

            Като чу това, апостолът беше поразен от дълбините на Промисъла и, както беше и редно, благодари на Бога. След това, след молитва и запознаване с вярата, ги кръсти в името на Отца и Сина, и Светия Дух, кръсти и безчислено множество други индийци, които бяха повярвали след чудото.”

Из „Евергетинос” Том 1, част 1

Издава Манастир „Свети Вмчк Георги Зограф” Света Гора, Атон