Инструкция за безсмъртни Част I

Свещеник Даниил Сисоев

(C) Благотворительный фонд «Миссионерский центр имени иерея Даниила Сысоева»

Какво да правите ако все пак умрете? За съжаление, повечето хора се стараят да избегнат страната на въпроса за смъртта. Но, искате или не искате, умирането все едно ще дойде. Съгласно Божието Откровение и опита на Църквата, отец Даниил разкрива пълната логична картина, свързана с преминаването на човешката личност от временния живот към вечността. Авторът дава съвети как правилно да встъпим в най-важния момент за човешката душа, как да не се изплашим, как да преминем през митарствата, разказва за това, какво ни очаква на прага на смъртта, подробно разкрива учението на Църквата за ада и рая. Това издание е допълнено с нова, втора част, разказваща за посмъртната участ на душите. Книгата би била полезна за всеки, който се колебае и съмнява в безсмъртието на душата, дори и за тези, които просто се се интересуват от въпросите за задгробната участ.

ББК 86.372
УДК 271.22

© Юлия Сысоева, 2011
© Благотворительный фонд «Миссионерский центр имени иерея Даниила Сысоева», 2011

ISBN 978-5-4279-0002-7

Въведение

Темата, какво разбирате е актуална абсолютно за всеки, защото искате или не, умирането, все едно ще ви застигне. От времето на Адам и Ева, за съжаление, смъртта е станала участ на всички хора. Макар и печална         макар и ненормална, противоестествена и не съответстваща на Божия замисъл за човека, тя е станала някак си наша втора природа, която Господ победи със Своето Възкресение. Но Бог не ни е дал безсмъртие в този живот, в това тленно тяло, това би било жестокост, а ни е дарувал възкресение в безсмъртно тяло, в нашето тяло, но безсмъртно. Можем ли да разберем защо Господ не ни е дал безсмъртен живот сега: представете си, че вие сте бабичка, бихте ли искали вие никога да не умирате и в същото време все повече и повече да боледувате?

-Не.
– Представете си, хората говорят, че искат вечно да живеят на земята, не мислейки затова, че да живееш винаги е добре, но много е желателно да живееш безболезнено. Съгласете се така ли е? И разбира се, ние с вас започвайки разговор за смъртта, предварително трябва да поясним някои въпроси, свързани с известни събития от Свещената история и като следствие от това с устройството на Вселената, така че да разберем какво се случва с нас в живота.

История на грехопадението и възникване на ада

Ние сме длъжни да знаем, че устройството на Вселената се е изменило радикално, поради събитията, които са се случили в духовния мир на ангелите, а оттам и на хората.
Първоначално Вселена не е имало, а е бил само Господ Бог. Господ сътворил два свята: две взаимосвързани вселени – невидим и видим свят. За това ние слушаме всеки ден на вечерното Богослужение при четенето на 103 Псалом. Невидимия и видимия светове, вследствие на грехопадението се разединили: първия  – чрез падането на Денница и последвалите го ангели, втория – чрез грехопадението на първите хора Адам и Ева. Заедно с греха във видимия свят дошли болестите, тлението и смъртта. Господ казал на Адам: «Земя си, и в земята ще отидеш » (Бит. 3, 19), подразбирайки, че чрез смъртта човек не само с тялото си ще се върне в земята, от която е бил взет, но и човешката душа ще го последва в подземните бездни на ада. И така е продължавало до изкупителното възкресение на Сина Божий.
Библията достатъчно ясно и подробно описва устройството на ада. Адът, съгласно словото Божие е някакво огромно подземно място, «дълбините на преизподнята» (Ис. 14, 15), но разбира се, не в пряк смисъл на тези думи, макар много да се заблуждават и да възприемат словата от Библията буквално и да търсят ада в недрата на земята.
Например пет-седем години назад се разпространяваха публикации от сондьори, които уж намерили ада под земята. Еднакво интересен е и факта, че хората препечатваха тази статия и не обръщаха внимание на датата, на която е била пусната във вестника, с който се сложи началото на този слух, а вестника е от първи април.
В действителност, подземието е в някакъв смисъл свързано с ада. Затова се говори в житията на някои светии и други източници на Църковното Предание. Но връзката не е географска. Адът се намира «долу», но в друго измерение. Освен трите измерения на пространството и времето, нашия свят има и още едно измерение, и всеки от нас разбира това, защото ние можем да предугаждаме събитията, можем да осъзнаваме времето като такова. След като ние живеем само в три измерения, то очевидно няма как това да го разберем, да го осъзнаем. И действително, нашата душа принадлежи още и към невидимия свят, който се отнася към видимия като някакво допълнително измерение.
И ето, съгласно словото Божие, адът се е появил в резултат на неподчинението на първите хора - ето тъмница за душите, както казва апостол Петър. Своеобразна камера на предварително заточение, но не място на мъчения, не място за наказания, място където душите се намират във вековечен сън, както казва Библията.
В какъв смисъл? Тук ние сме длъжни ясно да разберем, в какво не са прави свидетелите на Йехова, които считат, че душата след физическата смърт заспива. За свидетелите на Йехова, смъртта е сън без съновидения. Може и свидетелите на Йехова да сънуват и да не виждат, но ние с вас знаем, че съня – това не е коматозно състояние. В съня нашето съзнание работи, но в някакво особено положение, така че и душата осъзнава себе си, но не може да повлияе на самия сън. Разбирате ли, каква е работата? Аз виждам нещо, но да му повлияя не мога. Аз чувствам нещо, нещо усещам, а да променя каквото и да е, е невъзможно. И в този смисъл, сравнението на състоянието на душата след смъртта, със съня е точно. Човека, отиващ в подземното жилище на душата, очаква именно такава участ.
По-нататък няколко думи за ада. Адът – някакво подземие, в което попадат хората след грехопадението, и където до момента попадат некръстените, всички без изключения.
Адът– това е място, имащо определена структура. В зависимост от размера на злото, което човек е вършил, той попада на една или друга дълбочина на ада, по-високо или по-ниско.
До пришествието на Господ в ада е съществувало специално място за праведниците. То е било отделено от ада с някаква пропаст, но се е намирало, при все това в ада. Наричало се е лоно Аврамово. Спомняте си в притчата за богаташа и Лазаря, че съвършено ясно се описва някакъв ад, т.е. «невидимо място», а собствено ад и означава «подземно място». Ето в този ад, било обособено място отделено за праведниците, които се надявали на Христа, на пришествието на Бог, на намесата на Бога в историята; които са се срещали с Бог Христос приживе. И ето това очакване и среща с Христос, правил техния живот насъщен, надеждата правела живота им по-плътен, ако щете, спрямо живота на останалите обитатели в ада.
Но сега праведници в ада няма, защото когато нашия Господ Исус Христос слязъл в ада, какво направил Той? Той освободил всички праведници, даже Христос освободи и тези грешници, които приживе са се разкаяли за своите грехове, служили са на единия Бог и са се старали да отидат при Него, Господ взел и тях също, защото те повярвали в Него и дошли при Него.
След като Господ разрушил вратата на ада, се появила възможност да се излезе от него и от тази възможност се възползвали хората, които искали да се освободят от ада. А поискали само тези, които през живота си търсили Бога, защото ако човек през живота си не търси Бога, то няма и за какво да иска да напусне ада: след смъртта няма покаяние.
Възможността за излизане от ада се запазва за тези хора, които са приели Свето Кръщение. На това е построен например удивителния и тайнствен чин, който се извършва всяка Петдесетница, когато по времето на втората молитва, обръщайки се към Христос Спасител, ние просим за намиращите се в ада души, които се надяват да им бъде оказана милост и помощ за да се облекчи тяхното състояние. 

Адът е бил разгромен и сатана се лишил от власт, сега той се намира в ада, но до Христовото възкресение, сатана в ада не е имало. Вие трябва да знаете, че до Христовото възкресение, сатаната ходил в ада за да се погаври със затворниците, но в никакъв случай не е пребивавал там постоянно. Властта на сатаната е във въздуха, затова и той се нарича княз на въздушната област. Да се знае това е много важно. Защо? Защото представата, че бесовете живеят в ада е крайно опасна от практическа гледна точка.
Съгласно книгата на пророк Иезекил, адът е бил устроен така, че душите на хората намиращи се там, да са заедно с душите на своите предци по плът, до праотеца на определения народ. Така всички предци на първите на народи лежали както в гроба – разумни души, обладаващи съзнание, но не можещи нищо да променят. Те лежали в гроба и около тях лежали техните потомци. Оттук между другото и възниква култа към предците, като представа за това, че този свят е много важно, къде и с кого ще те погребат. Именно оттук възниква отношението към гробищата, което го има при руския и други народи на нашата планета, като някакво особено място, което някак си се свърза със задгробната участ. Те действително били свързани, но това е било преди.
Сега за душата на човека е абсолютно безразлично, къде ще бъде неговото тяло. Даже, ако човешкото тяло бъде изгорено и ако самия човек това не го e желал, той няма вина, грях за това няма и последствия за тялото и душата му също. Когато светите мъченици ги изгаряли нима това по някакъв начин им е навреждало? Не. Разбирате ли? Затова е много важно да се помни това, понеже много хора не го разбират правилно.
Земята, на която ние с вас живеем за много от нас се явява, място на сърдечна привързаност. Както Господ е казал: «Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви» (Мат. 6, 21).
И човека е тясно свързан със земята: ето човека обича земята, обича земните неща, обича телесните вещи. Цялата човешка привързаност има огромно значение за душата. Колкото човек повече обича земята, толкова повече той се привързва към нея, и толкова по-тежко ще се раздели с нея.
Ние ще говорим за съдбата, за природата на умирането на душата, за това какво се случва, когато човек умира.
Къде първоначално попадаме, когато излезем от тялото си? Излезем ли от тялото си, ние не попадаме в ада, ние попадаме във въздуха. И тук възниква въпроса: кой живее във въздуха?... Ето това трябва ясно да разберем.

Надземие

Над земята се намира царството на сатаната – областта на поднебесните духове, мястото, където властва дявола, за това се говори в Свещеното писание. Сатаната така и се нарича: «Дух на поднебесната злоба» (Еф. 6, 12), княза на въздушната област, той властва и в околоземното царство. Това с какво е свързано? Според древното писание, основано на четенето на пророк Иезекил, първоначално херувим на име Луцифер бил поставен за ангел-хранител на планетата Земя, когато той още бил верен на Бог (Иез. 28, 13–16).
По замисъла на Бог, Земята – това е сърцевината на света. Луцифер е сътворен като първи измежду ангелите, затова на него като на високопоставен ангел било доверено да властва над сърцевината на материалната Вселена. Но когато метежния херувим се възбунтувал против Бог, и в този заговор го поддържал човека, Луцифер успял да създаде в поднебесието-надземието – свое собствено тъмно царство. Тъмно в този смисъл, че в него нямало Божествена светлина. Най-нечистото място на земята се явява оазис на чистота в сравнение с нечистото надземно царство, това място често е запълнено с фалшива светлина, защото както казва апостол Павел, «самия сатана приема вид на Ангел на светлината» (2 Кор. 11, 14).
Дявола може да се явява на хората в други образи, както в маски, които той си слага за да скрие самия себе си; той свети с някаква собствена светлина - луциферска. Именно тази светлина виждат окултистите, чародеите и маговете, те много точно назовават мястото, където живее дявола: астрал – от гръцката дума «астер», звезда. Това е и поднебесното пространство или казано по друг начин космоса. Има се предвид не материалния космос, защото космоса е подчинен на Твореца, а тази съвкупност от хора и ангели, които живеят по закона на злото. И ето над тях властва сатаната. Затова когато се споменава космическя разум, то иде реч за сатаната. Ако ви предлагат да пообщувате с космическия разум, то вие трябва да разберете, че ви предлагат да се свържете лично с Луцифер, но в никакъв случай не и с Бог.
Небесата са подчинени на Бога, те са населени с блажени духове.

Структурата на Вселената

Библията отброява три небеса. Във второто послание до Коринтяни апостол Павел пише: «Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе.
И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае),че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори.
С такъв човек ще се похваля; но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи.» (2 Кор. 12, 2–5). Апостол Павел говори в този откъс за себе си, но в трето лице.
И така, първото небе се явява атмосферата, второто небе се явява космическото пространство, а третото небе се явява невидимия свят. В границите на невидимия свят, апостол Павел бил удивен, там той съзерцавал Бог. Така той бил възхитен от рая, който се явява най - високата част на земята, отделен от нея с огнен меч. Но при все това, се говори за най-височайшата и най-прекрасна част от земята. Според словата на преподобния Ефрем Сирин, тя е дори достижима и за хората в плът. Но този рай е предварителното местонахождение на душата. Светител Иоан Златоуст говори, че ние сме получили повече, отколкото сме загубили: загубили сме рая, а ни е обещано Царството Божие. Но Царството Божие все още не достъпно, и в Новия Иерусалим няма нито един жител. Той е създаден от Бог, но все още не е заселен, а ще бъде населен, тогава, когато Господ дойде с небесен огън на Земята, в деня при свършека на света. И най-накрая над всички светове царува Бог в Своето безкрайно Царство, Който изпълва, удържа, ръководи, Който прониква във всичко и Който е повече от всичко. Той сам се явява място за всичко и самия Той е място за Себе си. Бог е навсякъде. А Бог има ли го в ада? В Библията е точно казано, че Бог е и в ада: «Възляза ли на небето - Ти си там; казва цар Давид,- сляза ли в преизподнята - и там си Ти.»(Пс.138,8). Божията власт изпълва абсолютно всичко, и всичко съществува по волята на Бог. Такава е структурата на Вселената, в която ние живеем.

За душата

Сега, що се касае до нашите души. Какво е това душа? Много считат, че вътре в нас живее някакъв определен човек, и те самите да повярват в съществуването на душата не желаят. Но помнете, че душата – това е ума, обладаващ волята и чувствата. Очевидно е, че ако някой не вярва, че у него има ум, той се нарича безумен, това е логично. С такъв човек не може да се разговаря за нищо, защото как да разговаряш с безумен и безволев човек? Всъщност душа – това е ума, обладаващ волята и чувствата, която при това обладава някаква жизнеспособност, оживляваща тялото.
Преподобния Иоан Дамаскин различава в нашата душа разумна и неразумна част. Разумната част – това е, както казах, висшата част на душата. Висш в душата се явява ума, който още се назовава дух, защото именно в него влиза Светия Дух. Чрез ума Светия Дух освещава човека, затова човек идва в Църквата по вяра, която първоначално преобразява ума, а после покорява волята и чувствата.
Неразумната част на нашата душа се дели на подвластна на разума и неподвластна. Подвластната част на разума това е например гнева. Той е създаден от Бог и вложен в нас поради това, че ние с негова помощ да отклоняваме от себе си греховете. А има способности, неподвластни на нашия разум, но те също се отнасят към нашата душа. Например, тази сила, която ни дава възможност да растем и да се развиваме, която поддържа живота в нашите тела, тази сила не е подвластна на тялото, и тя е проявление на нашата душа, обладаваща чувствата и волята. Представата, съгласно която душата – отделния човек, вътре в нас, частично има здрав смисъл, защото душата има някакъв различен, духовен механизъм за управление на тялото. Съществува такова понятие: фантомни болки. Например, отрежат на някого крака, а той не престава да го «боли», това чувство произхожда от там, че нисшата част на душата, неподвластна на разума, продължава да «търси» недостигащия ѝ орган. Както казва Григорий Низийски, душата носи отпечатък върху себе си на обичащато нейно тяло, така както на човек му е противоестествено да бъде безтелесно същество. Именно затова ние вярваме във възкресението на плътта, а не просто във възкресението на душата. Онзи човек, който вярва в безсмъртието на душата, но счита, че след смъртта незабавно попада в Царството Небесно и получава пълно блаженство, не е християнин. Смъртта, както казахме по-рано, не се явява нормално състояние, но смъртта на християнина принципно се отличава от смъртта на некръстения човек. След смъртта личността на християнина не се разрушава, а на некръстения се разрушава, защото личността на човека – това не е само една душа, но душа и тяло. «Аз боледувам», – казва човек, макар да го боли тялото, а душата му да е напълно здрава. При некръстения, когато той умира, става разделяне на душата и тялото и свързващата ги сила се изгубва. Тялото остава да лежи в гроба, а душата отива в подземната бездна в очакване на Съдния ден.
При християнина връзката между душата и тялото се съхранява, защото Бог е Вездесъщ, а тялото и душата са запечатани от Бог при Кръщението, когато човек получава печат при Миропомазанието – печатът на Светия Дух. Този печат се слага на тялото, при което се освещава и душата. Когато християнина приема Тялото и Кръвта на Господ, той става сътелесник с Христа, в неговите жили в прекия смисъл тече кръвта на Христос, и плътта на човека става плът на Христос, затова и ние се наричаме членове на Тялото Христово. В такъв случай, връзката на тялото на християнина с душата, не може да се разруши. Смъртта разделя душата и тялото, но чрез Бог връзката между тях се съхранява, затова ние се молим пред мощите на светците, тъй като при праведниците тази връзка е цяла. До изкупителния подвиг на Спасителя, посмъртната връзка между душата и тялото била разрушена, по тази причина не е имало и молитви за телата на починалите праведници.

Причини за смъртта.
Праведници, грешници и «средни хора»

И така, сега за умирането. Много важно е да се знае, че смъртта се намира в ръцете на Бог. Бог казва « Аз умъртвявам и оживявам, Аз поразявам и Аз изцелявам, и никой не може да се избави от Моите ръце» (Втор. 32, 39), и Христос в Апокалипсис казва: «Имам в ръцете си ключа на ада и на смъртта» (Откр. 1, 18).
Ключовете в ръцете на Спасителя на иконата «Слизане в ада» се явява символ на това, че Господ властва безразделно над ада и смъртта. Забележете, че ключовете от рая не са у Него. Те се съхраняват от Апостолите и техните приемници, т.е. от свещениците, които опрощават греховете на хората.
По какви причини в този или в онзи момент Бог призовава човек? Обичайно ние не знаем всичко за Божиите съдби, но съществуват някакви представи, общи понятия, за които се налагат специални разяснения. Често човек умира тогава, когато той е съзрял за вечността. Както е казано в Евангелието: «Царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. » (Мк. 4, 26– 29).
Царството Божие се развива в човека. Когато човек доузрее за вечността, той незабавно се взема, при което скоростта на съзряване не е свързана с характерно време (от живота на човека-б.пр.). Ето как за това се повествува в книгата Премъдрост на цар Соломон: «А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му» (Прем. 3, 1–9).
По-нататък Господ казва: «А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му. Праведникът, умирайки, ще осъди живите нечестивци, и бързо стигналата до съвършенство младост - дълговечната старост на неправедника » (Прем. 4, 7–16).
Виждате ли, какво представлява самия въпрос за зрелостта в очите на Бог? Става така, че Господ оставя вече съзрелия праведник известно време на земята. Това се прави, за тези хора за да се свидетелства за вечността пред очите им. Праведника вече е съзрял, той живее във вечния живот тук, на земята, но Господ го съхранява, така, че чрез него да привлече и други към Себе си, Господ действа по Своята воля. Сега, що се отнася до грешниците. Господ взема грешниците, когато те достигнат до предела на злото. Това на нас също ни е известно. Човек безобразничил, и Господ го взел, когато този съзрял за злото, макар и тук да има изключения. Например, фараона, царя на Египет, дошъл до предела на злото, но Господ допуснал той да остане на земята. Защо? Затова защото, за да яви над тях силата и славата Си, понеже името на Бог било страшно пред всички народи. Бог нагледно показал, как не трябва да се действа, и какво ще се случи с тези, които лошо проповядват.  Господ специално казал, че в Неговите очи, фараона е вече мъртъв човек, но той бил оставен за да се покаже на всички Божественото могъщество: нещо като нагледен билборд, ако щете. Именно с това са свързани случаите, когато крайните беззаконници са оставени на земята. Господ специално тях оставя, така че да покаже Своята слава и да напомни на хората, че не бива да се привързваме към земята. Земята – това не е Царството Божие, в този смисъл, че не е това мястото, в което хората ще живеят вечно.  Блажени Августин в своите творения повдига въпроса: защо праведните народи получават винаги зли правителства? Ние знаем, че правителствата ги съставя не човек, а Бог. Той поставя и низвергва царете, както Той прецени. А Бог прави, така че хората да не привикват, да не смятат, че всяка тяхна надежда задължително е свързана със страната на земните успехи. Затова Той и поставя зли правителства, за да се отвлече човек от светската суета и да търси Божественото Царство, което е нетленно. Аз мисля, че при такова правителство, каквото например при Борис Николаевич Елцин, не се привързваш силно към земята. В такъв случай, Господ върши своето дело. 

Но да се върнем към нашата тема. Има освен всичко, така наречените «средни хора», които Господ взема защото знае, че ще дойде време и човека може да изпадне в тежък грях, тогава Бог го взема по-рано. Ето основните състояния, в които пребивават хората, когато идва смъртта. Естествено срока на нас не ни е известен. Има случаи, когато Господ открива времето на смъртта, но това става рядко. Защо? Защото иначе, човек би казал: «Моето умиране още не наближава, ето, сега ще се позабавлявам от душа, а после ще се покая». Обаче, да се покаеш няма да се получи, защото греха има свойството да се установи като втора природа, и човек губи възможността да влезе във вечността. Господ скрива времето на смъртта, така че ние винаги да я помним.
Иоан Лествичник има гениално правило, което той споделил с един свещеник, пастир: «Никога не пропускай случай да напомниш, че човек ще умре». В съвременното общество се е утвърдила обратната култура. У нас през цялото време твърдят: «Ние се стараем да не говорим за смъртта».  По примера, как по-рано носили надгробния камък? На село уважавания човек носели надгробния му камък на ръце. Да? После започнали да качват на автомобил, като през целия град минавали с оркестър. А сега в пазвата го укриха, щорите спуснаха, тъй че никой да не види и потеглят.
Аз не рядко, по дълга на службата си, съм имал работа с умиращи хора. Интересно, как често хората се стараят да се отделят от умиращите близки! Това е свързано с факта, че човек се бои да мисли за смъртта – съвършено неправилен подход! Нормалния християнин е длъжен да се стреми, както казва цар Соломон, често «По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува» (Еккл. 7, 2). Много е полезно да се ходи на гробищата. Когато аз учих в семинарията, семинаристите от различни курсове много обичаха да ходят в моргата. Аз си спомням също ходих. Много отрезвяващо усещане, бързо идваш на себе си. При някои светци в килиите им са държали черепи, гробове и други напомнящи за смъртта вещи, много от тях още приживе са си изкопавали гроба.

–  Защо умират младенци?

– Именно по тази причина. Господ вижда, ако младенеца е кръстен, той още сега може да попадне в Царството Божие, а оставен да живее на земята може да стане разбойник.
Ето една известна история: Ангел отнел живота на младенец. Един монах поискал да узнае Божията съдба и на него му било открито, че този младенец като възрастен щял да стане главатар на разбойници, но сега е попаднал в Царството Божие. Смъртта на младенците се обяснява още с това, че така човек много бързо може да достигне висотата на праведноста. Ето, Кирик. На колко години е бил Кирик? На три години е бил мъченик Кирик – велик праведник на Небесата. А Витлеемските младенци? Господ знае пътя на човека. Господ умее, както се казва да пресметне. Бог вижда свободната воля, макар и да не я определя. Той използва свободната воля и на убиеца, и на други хора, затова да изпълни Свое решение. Убиеца съгрешава, нарушава Божия заповед, но волята Божия да наруши, той не може. Разбрахте ли? Защото, ако Господ не му е угодно някое убийство, Той не го и допуска, създава пречка, разбива взривното устройство, примери предостатъчно. Да си дойдем на думата, от новините в Индия имало терористичен акт, загинали 65 човека, при това две взривни устройства не сработили. На Господ му било угодно, едни хора да загинат, а други - не. Статистиката показва, че на разбиващ се самолет отпадат или се издават една трета повече билети на пасажери, отколкото е обичайно. Разбирате ми, всичко по Божията воля се случва, въпреки че злото не може да се оправдае. Злата воля на човека се използва за съвършено благата воля на Господ, но да се оправдава злото никак не може. Това е всичко.

Идеалната смърт. Страшната смърт

Така, каква смърт е най-добре? Най-добрата смърт за християнина, разбира се, това е мъченическата за Христа Спасителя. Ето наистина най-добрата възможна смърт за човек, по принцип. Много  хора изпратили съболезнования в Оптинската пустиня, след убийството на тримата монаси, но за християнина мъченичеството – това е величайша радост. В древната Църква никога не изпращали съболезнования, всички църкви незабавно изпращали поздравления. Поздравявали ги с това, че се е появил нов защитник на  Небесата! Мъченическата смърт измива греховете, освен ереста и разкола. Всички останали грехове – блуд, убийство, прелюбодейство – се измиват. Ерес – това е издаване на учението на Църквата не по незнание, а съзнателно, което идва против волята Божия. Така ли е? А разкола – това е организиран бунт против Църквата. Помните мъченик Бонифаций!
Навремето славяните превели гръцкото слово  «свидетел» като «мъченик», оттогава ние не съвсем правилно разбираме тази дума. Въобще, думата «мъченик» не трябва да се възприема като значение «този, който се мъчи». Мъченик - това е свидетел. Ето при арабите – шахид, само при тях, свидетел за това, че дух-Аллах е зъл, а при нас свидетел, за това, че Христос е благ и победител на смъртта. Затова мъченик – това е този, който при своята кончина засвидетелства, че Христос е победител на смъртта, че Той е възкръснал от мъртвите. Ето в какво се състои мъченичеството – в засвидетелстването, но не в самото мъчение.
В Православието има мъченици, които въобще са умрели със своя смърт. Например, първомъченица Текла, която умряла със своя смърт, или, мъченица Голиндуха, или света Шушаник. Известно е, че те макар и да са претърпели мъчения, издевателства, но са умрели от собствената си смърт, при това те са мъченици, защото са засвидетелствали Словото Божие през своя живот и със своята смърт.
Аз считам, че всеки от нас с искрено сърце се осенява с кръстното знамение и прави поклон, когато се молим за «християнска кончина на нашия живот, безболезнен, непосрамен, мирен, и добър отговор на Страшния Христов съд просим». Надявам се, че всеки от нас това искрено го желае. Ако говорим за кончината на живота, интересното е, че от всички естествени завършеци на живота, най – добрата е тази, за настъпването на която се досещаш, затова и се счита, че раковите заболявания – това са милост Божия, защото човек знае, че след няколко месеца ще умре. Той може да се подготви, той може да се помири с хората, той може, така да се каже, да изправи себе си, да се подготви за вечността. А най – ужасната смърт, която е възможна за християнина, това е внезапната смърт, защото такъв човек отива във вечността несъбран.

– А какво да се лекуваме, не трябва ли?
– Да се лекуваме трябва. Кой казва, че не трябва да се лекуваме? По днешното законодателство лекар, който укрива диагноза, се явява престъпник и подлежи на наказание, според мен, до три години лишение от свобода, и това е справедливо. Лекарят е обвързан да каже не на близките, а на самия болен за възможния изход. Тази мярка е била въведен, струва ми се, през 1995 г по пример от Запад.
– Какво да правим, ако близките премълчават диагнозата?
– Те са престъпници. Ако някой знае за приближаването на смъртта на човек и укрива това, то той е престъпник, страшен човек. Да се лъже е лошо, а още повече в този случай.
СПИН – това е наказание Божие, което може да обърне човека към изправянето му. Какво се явява за причина на СПИН-а в 90% от случаите? Наркотици, хомосексуализъм. Инфектираните деца остават да съставляват около 3% от случаите, които са се заразил със СПИН; 90 %, а според някои източници 95% - това е наркоманията и разврата, тук очевидно има Божия намеса. Но да се върнем към темата.

Подготовка за смъртта, изкушения и добродетели

Как трябва да се готвим за смъртта? Какво трябва да се прави при болест?
«Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.
15. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят» (Иак. 5, 14–15).
Ние прибягваме към Маслосвета във време на болести, но и досега съществува мит, изхождащ от римо-католическото учение, според което Маслосвета – това е последното помазание. Това е грешка. Маслосвета се дава веднъж за изцеление, но и много често се установява като лечебно, лекуващо Тайнство. Пред очите ми са ставали множество изцеления. Аз познавам свещеници, които сами са засвидетелствали за стотици, хиляди изцеления след Маслосвет. Защо? Защото Господ изцелява болния човек, и така му показва, че тялото ще бъде възкресено. Разбирате ли, защо се дава излекуването? За да се убедим ние във възкресението на тялото, защото ако тялото няма никаква стойност, ако то изгнива в гроба, то да се лекува то, няма никакъв смисъл, затова при всяка болест е необходимо да се прибягва към Тайнството Маслосвет(Елеосвещение). Ако вие имате диагноза, която може да доведе до смърт (онкология или друга смъртоносна болест), е необходимо да се готвите за следващия си път.  И най-напред трябва да сведете до минимум всички свои светски дела, необходимо е да се разплатите със земните си дела, следва да си разчистите дълговете, така че да не ги унаследяват други хора. Задължително трябва да се помирите с всички ваши близки, трябва да направите така, че да ви остане много свободно време. Дяволът ни води към динамичен живот, той се опитва да ни упъти към суетата, така че да не можем да си вземем въздух, затова още в Библията е казано. Когато Моисей отишъл при фараона и казал: «Пусни Моя народ» (Исх. 5, 1). Какво отговорил фараона? «Празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу» (Исх. 5, 17).Именно така дявола и до сега и действа (затова и го наричат духовен фараон), заставя хората да се суетят и да забравят за главното.
Ако вие сте узнали за неутешителна диагноза, нужно е да се постараете да получите повече свободно време. Забележете, у нас в обществото съветват обратното. Хората като разберат за болестта си, се опитват повече да се натоварят с работа, така че да не мислят за смъртта. Това е глупаво. За смъртта трябва да мислиш, нужно е да погледнеш в своята душа и да търсиш, какво там не е както трябва, бързо да извършиш добри дела, каквито е възможно.
Същественото е в това, че от вашите предсмъртни дела зависи, по каква траектория вие ще отидете във вечността. Сравнението е такова: колкото повече самолета набира скорост, толкова по-бързо се издига към върха, т.е. колкото повече се стремите към божествения живот преди смъртта, толкова по-нависоко се издигате в Божието Царство. Помнете, че нашата задача не е просто да попаднем в раят, а да попаднем колкото е възможно по-високо, колкото е възможно повече дарове да получим. Бог желае за Своите деца, така че те да искат повече, а не по-малко. 
Изкушенията, които биват преди смъртта – това е изкушението униние. Човек го наляга страшна мъка, и той си казва: «Как, ама защо аз сега умирам?»
Този въпрос няма смисъл. Нужно е да си поставим въпроса по друг начин: «Какво сега трябва да сторя?» Помнете, че това е мъка безсловесна; тя не е от Бога. Христос се нарича Бог Слово. «В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог» (Ин. 1, 1). Нашият Бог – Христос, Той е Логос, затова християнина в своята пълнота е логичен, и всяко безсловесно желание идва от Божия враг. Кой иска да ни лиши от разум? Само врагът Божий. Всяко униние, тегота не е от Бога. А как те се лекуват? С надежда. Отчаянието се лекува с очакване. Когато човек вижда, че за него има смъртна заплаха, какво е длъжен той да очаква?
В Символа на Вярата това е казано: «Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век». Ето това е най-доброто лекарство срещу мъката и унинието. Времето е малко, нужно е да поблагодарим на Господа за това, че Той ни е открил приближаващата ни кончина, следователно, трябва да си опаковаме куфарите. Глупавите хора казват: «Преди смъртта си ще се отровя». И за какво? По-добре е да си опаковаш багажа. Например, купили сте си билет и сте отишли на почивка в друга страна, на курорт. Необходимо ще е да си закупите някои неща за там, и да си обмените валута в долари или в евро. Точно така трябва да постъпите и на този свят, необходимо да си смените колкото е възможно по-голяма сума, така че да имате възможност да живеете там. Милостинята, в прекия смисъл, отива в небесната съкровищница и ние така си събираме имущество. Господ казва: «Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.» (Лк. 12, 33–34).
Каква е тогава нашата задача? Бързо да съберем за себе си, колкото е възможно повече капитал. Но ако аз отивам в друга страна с добър капитал, но гол, това ще е неприятно, може да се започнат проблеми, така ли е? Затова е необходимо да си проверя дрехата, дали не е изпокъсана? Така че, да не се опозоря пред чужденците.
Точно така е и когато ние си отиваме от този свят, нужно е да се огледаме, каква дреха носи нашата душа. На Лаодикийската църква Господ казва: «Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш.» (Откр. 3, 17–18). Ето и нашата задача – да видим какво е състоянието на душата ни, и на нейната дреха. А в какво е длъжна да се облече душата ни? В добродетел.

Нужно е да разберем какво у нас е сгрешено, за да се поправим.
Помнете, че всяка страст, с която вие не сте борили, ще ви погуби, защото след смъртта, всички страсти излизат наяве. Забележете, това не означава задължително да я заличите. Това, разбира се е много здравословно – да я изправите и да бъдете безстрастни.
Каква е най-хубавата смърт? Когато Светия Дух направо ти каже, че ти си вече спасен. Има такова понятие, като «уверение» – особено състояние, достигащо висота в духовния живот, когато Дух Свети Сам казва на човека: ти ще отидеш в Царството Небесно. Ето например апостол Павел по този повод е казал: «С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.» (2 Тим. 4, 7–8).
Апостол Павел твърдо е знаел, че той ще бъде спасен. Точно така и например и Антоний Велики е ликувал преди смъртта, защото той бил уверен, че Господ ще го спаси, тъй като Самият Той му го е съобщил. Помните и свети Серафим Саровски е казал: «Идвайте при мене на гроба, аз за вас ще моля на Бог». И блажената Матрона, така също е казвала. Защо? Защо те били такива самоуверени? Не, защото те от Светия Дух получили уверение, че ще бъдат спасени. Сами това те не могат да го направят, това е решение на Бог, както Той каже, но към това е нужно да се стремиш,  и така най-доброто удостоверение, че ти си спасен – това е словото Божие.
– А може ли да те измами бесът?
–  Не. Бесът не може да те измами. Когато Бог казва, това с нищо не можеш да го сбъркаш. Ако има съмнение, то по-скоро, думата не е от Бог. Божието Слово непосредствено се проявява така: отначало идват плодовете на Духа, а после Бог говори с човека. В Посланието до Галатяни е казано: «А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.» (Гал. 5, 22–23).                               

 Ние знаем, че човек след излизане от тялото бива принуден да попадне отначало в доста неблагоприятна за себе си обстановка, т.е. длъжен е да се срещне със злите духове. А с тези духове отношенията са ни лоши, надявам се ( изобщо не би ми се искало да са добри), затова и при срещата със злите духове трябва да се сражаваме. За това е необходимо не само да се провери дрехата, която трябва да бъде на нас, но още и снаряжението, необходимо за сражението.
А какво трябва да бъде това снаряжение? Апостол Павел в Послание към Ефесяни в шеста глава подробно описва технологията на подготовка за този страшен ден. «Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни,
защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите» (Еф. 6, 11–13). Лютия ден – това е деня на смъртта, деня на срещата с княза на тъмнината, затова е необходимо да вземем всичкото си оръжие и да проверим неговото състояние.

Какво трябва да бъде «цялото ни оръжие»?
«И така, станете и опашете вашите чресла с истина», – продължава апостол Павел. Чреслото на ума трябва да бъде препасано с истина. Първо – на първо трябва да бъдем с чисто тяло, без блуд, разврат и подобни вещи. Умът трябва да е потънал в съзерцание на Божиите догмати. Необходимо е преди смъртта да проверите себе си по догматическо богословие, защото човека, който влиза в рая го питат за парола. Знаете ли? Без парола не пускат. Символа на Вярата – това е паролата за Царството Божие, без него не може. А самото слово «символ» и означава парола.
– А не можели да го забравим?
– Ако не сте го научили, то разбира се, вие ще го забравите, а ако той ви е бил интересен, няма да го забравите. И така най-напред проверете себе си по съдържанието на вашата вяра. После е необходимо да се облечете «в бронята на праведноста», нужно е да проверите, всички ли заповеди ние изпълняваме или не. По – нататък – да обуете «краката си в готовност да благовествуват мир», т. е. нужно да си обуем краката, но в какво? В готовност да ходят по Евангелието към Божия свят. Вие винаги ли сте готови да «ходите» по евангелски? В този момент трябва да се проверите.
«Освен всичко вземете щита на вярата, чрез който можете да угасите всички разпалени стрели на лукавия». Вижте, доколко се доверявате на Бога. Направете си проверка на унинието и отчаянието, как се справяте с тях. И ако не ви е леко, молете от Бог умножение на вярата.  По-нататък. «И шлема на спасението вземете». Шлема на спасението – твърдата надежда в спасението от Бога. «И мечът духовен, който е словото Божие». Преди всичко, четете словото Божие. Аз смятам, че ако човек се разболее тежко, което боледуване може да го доведе до смъртта, той е длъжен изцяло да препрочете от начало до край, Свещеното Писание или пък да започне да го чете. Помнете, моля ви, че словото Божие, се използва от нас не толкова като текст, но като висша форма на молитва. Ето в какво се отличава православната молитва от сектантската? Сектантите се молят със свой думи, а православните се молят по Библията. Затова когато казват, че православното – не е библейско, това са глупости. Ето сектантите не са библейски. Те изваждали отделни части от Библията и ги скривали за да не се ползват, защото не ги разбират. Аз самия лично съм водил диспути с протестанти. Библията те изобщо не я знаят. Показваш им някое конкретно място, а те казват: «А, ама ние това не сме го знаели». Те заучават цитати, а Библията като нещо цялостно не възприемат. Ние сме християни, молим се със словото Божие, ние с него живеем. Забелязали ли сте колко четене има от Библията в службите? Да, почти на всяка служба. Например, канона на Андрей Критски целия е съставен от Библията. Затова в словото Божие ние внимаваме и се молим с него (със словото). Разбирате ли? Приучаваме себе си безспирно да се молим. Заповедта Божия ни призовава да се молим непрекъснато: «И така бъдете бодри по всяко време и се молете» (Лк. 21, 36), – и ние сме длъжни да се проверяваме непрестанно, молим ли се или не. Особено добре се повлиява нашата молитвеност, когато напират пристъпите на страха. Зад това стои княза на тъмнината, и ни откъсва от молитвата, а ние затова не сме готови. Какво е нужно да се направи? Нужно е да се отключат всички мисли. Да приучаваме себе си към това и обезателно запомнете. Отключете мислите си и цялото си внимание съсредоточете само в думите на молитвата: «Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния. Пресвета Владичице Богородице, помогни. Господи, със силата на Честния Кръст защити ме. Слава Отцу и Сину и Святому Духу, и нине, и присно, и во веки веков. Амин».
Всички причини отхвърлете, понеже ще нахлуят съвсем убедителни мисли, но тези мисли са от сатаната, които искат от вас да се отчаете и да се погубите.
Това е проверовъчна атака, и най-силна ще бъде тя веднага след смъртта, затова е необходимо човек да се подготви.
Сега що се отнася до сражението. Помнете, че на вас ви е дадено оръжие за битката:  шлем – надежда за спасение, меч – слово Божие, така че с тях да се сражавате с бесовете, и молитва, за да ги изгонвате вън. Необходимо е твърдо знание на догматите, за да може никой бяс да не ви обърка, и за да бъде всичко готова за праведноста.
Могат ли на нас да ни помогнат нашите близки? Ние сме длъжни да ги молим, ако сами не можем да отидем храм Божий, то тогава колкото по-често те трябва да викат в дома ни свещеник. И особено важно е да се постараем да се причастим в самия ден на смъртта, защото според древните предания, потвърдени на практика, човек, който се е причастил с Тялото и Кръвта Господни, след смъртта не е достъпен за нападение от сатаната. В такъв човек е Христос. Както е казал апостол Павел, причастяващия с Господ става единен с духа на Господ(1 Кор. 10, 16–17). Разбирате ли? Затова дявола си има много големи проблеми с такива християни. Много добре е да се молим на света Варвара, за да не ни се сполети внезапна смърт. Не забравяйте за св. Варвара.

Инструкция за безсмъртни, или какво да правим, ако все пак умрем Част II

Приближаването на смъртта.

Момента смъртта

А сега за смъртта. Какви са етапите ѝ? Като узнае диагнозата си, човек отначало не вярва, после се възмущава, протестира, успокоява се и започва едно такова «смирение». Така става с маловерните хора.
При вярващите започва времето на събирането, за този, който срочно трябва да довърши своите дела. Разбирате ли, че на вас ви остава малко време? Слава Богу, че вие знаете, че времето е ограничено, затова и можете да се подготвите. За дълговете вече казах, за словото Божие също казах, за добродетелите, какво трябва да се свърши, каква проверка е необходимо да си проведете, също казах. Постарайте се, ако можете да ходите и да стоите в храма Божий, може дори и да не е в богослужебно време. Можете да четете книга: словото Божие, светите отци. Настройвайте своя разум така че, колкото се може повече мислете за Бог. Старайте се колкото се може по-малко да гледате телевизия. Това ви развлича и не ви е нужно. Особено в такъв момент развлечението ви е съвършено ненужно. Пообщувайте със своите роднини, поговорете с тях, обезателно дайте завещание на своите деца. Какво завещание? Не само финансово, но и духовно; насочете ги Божията светлина, защото вие отговаряте за тях. Нашите предци не са се бояли от смъртта, по-рано князете са писали големи завещания, където описвали финансите, земите и главното – духовното завещание те давали: какво да правят, какво да не правят. И паника при тях не е имало, това в днешно време се е развило като истерия.
– Истерии не е имало, но от смъртта винаги всички са се страхували.
–  Не е вярно! Не всички са се страхували от смъртта. Християните от смъртта не се боят. Тези хора, които сериозно подхождат към вярата, те не се страхуват от смъртта.
Ето, започва да приближава смъртта. Как се определя това? Най – напред трябва да помним, че при раковите заболявания често в деня преди смъртта болката се преустановява, защото организма се предава, - това е последната велика милост Божия. Както ви говорих, нужно е да се причастите с Тялото и Кръвта Господни. Необходимо е, разбира се, да съберете своите роднини, близки, за да си поговорите с тях, а после да останете сам, за да пребивавате в молитва, да бъдете с Бог. При това близките ви могат да постоят с вас, да помълчат. Може да помолите някого, който да ви чете светото Евангелие, което има мощна сила. Четенето и душата във времето на смъртта настройва на съответните вълни. Затова постарайте се да не оставате близките си в хосписи, това няма да ги облекчи, по-добре е да умрат вкъщи. Слава Богу, има много православни болници, но все пак по-добре не правете така.
Често преди смъртта духовните очи на човека започват постепенно да се отварят. И той започва да вижда другия свят. Идват починали роднини, идват ангели Божии, или обратно, зли духове. За това ние трябва да сме готови, защото на човек постепенно започва да му изтънява покривалото, лежащо на очите на всички хора от момента на грехопадението, и на човек му се открива друга реалност. Тук е нужно да припомним, че сатаната – измамник. У него има много по-малко сили, отколкото се представя. Както е казано в Писанията, «У врага съвсем не стигна оръжие» (Пс. 9, 7), т. е. На врагът съвсем се е лишил от оръжие, от момента на разпятието на Исус Христос. Затова, ако ви се появят някакви там призраци, бесове, не забравяйте, че тяхната задача е да ви изплашат. Те няма реално сила.
Помните ли, аз ви говорих веднъж, как при Антоний Велики дошъл бяс? Огромен демон, великан до облаците с червени очи, един такъв черен. Антоний просто му се присмял: – Е, какво т си дошъл при мен, – казал Антоний Велики. – Ако ти искаш мен – ето ме, Антоний, ако ще правиш нещо с мен и си получил от Бога власт – давай. А ако не, защо си дошъл при мене? Ето аз ще те прекръстя и ти си отиваш оттук.
Антоний го прекръстил и бесът изчезнал.
Ангелът Божий, когато го изпратил Бог да убие асирийците, не устроил пред тях никакви демонстрации, той дошъл, убил ги и си отишъл. Когато Бог изпратил ангели да погубят първенците египетски, те какво, осъществявали някакъв сложен план? Не, те просто дошли, извършили делото и си отишли. Разбирате ли, без уговорки. Така и светците се отнасяли към волята Божия, затова и ние така трябва да се отнасяте към това. Ясно ли е? Кръстно знамение, молитвено обръщение към Бог, но само без гордост. Помнете, че с нас е Кръстната сила, но при условие че се молим на Бог. Затова и ние казваме: «Огради нас, Господи, със силата на честния и животворящия Твой Кръст и ни запази от всяко зло». Прекръстваме се. При тези думи, както е казал Иоан Златоуст, никаква сила на сатаната не може да ни навреди.
Ако видим, че се приближава смъртта, необходимо е да четем, разбира се, 118 псалом «Блажени непорочните» и да се помолим някой свещеник, ако има такъв наблизо, или наш близък да прочете канон на изхода на душата от тялото. По-добре е да го прочете свещеник, така както трябва със специалните свещенически молитви, които много силно помагат. Ако се започне тежка агония, се чете отделна молитва; когато човек дълго страда, все пак е нужно да се обадим на свещеник, дори ако не може да дойде, той може да прочети молитвите вкъщи. Господ ще чуе тези молитви.
Веднъж аз бях извикан при една умираща. Аз я бях изповядах примерно, преди месец и половина, когато служех в Ясенево. Аз отидох при нея в девет вечерта, а вие знаете, че човек преди смъртта се причастява независимо от това, ял ли е или не, това изобщо не е важно, преди смъртта се причастява при всички случаи. За това говори правилото от Първия Вселенски събор. Ако човек е съхранил православната вяра, трябва да се причасти. Аз отивам и виждам такова зловещо зрелище: тя лежи на кревата, очите ѝ излезли от орбитите в буквалния смисъл, човек въобще не е видно. А тя с ръце отбива някого надясно, наляво и крещи: «Страх ме е, страх ме е, страх ме е». Аз ѝ казвам: «Надежда, искаш ли да се причастиш?» «Искам», – казва, и говора ѝ веднага се изгуби. Това беше последното, което тя каза. Аз я причастих с Тялото и Кръвта Господни, и тя веднага се успокои, усмихна се и почина. Ето това е нападение от митарствата, което е било, - милост Божия. Затова трябва да се молим.
– А ако човек е в безсъзнание?
– Когато човек е в безсъзнание, нужно е за него да се молим, да се прочете канона на изхода на душата от тялото, но тайнства над безсъзнателен човек не се извършват, освен Тайнството на Светото Кръщение, ако човека по-рано е изявявал желание. Нито Причастие, нито Маслосвет над хора в безсъзнание не се извършват. Инсулт не означава загуба на съзнание, може да има загуба на речта, но ако е в съзнание, е възможно да се причасти човека, стига той да изкаже съгласие с очи, или както му е удобно, но все пак, ако се е старал да живее по Бога, както се казва. Той получава чест от Бог, че може да се причасти. Ако човека е живял без задръжки, то Господ обикновено не му дава възможност за Причастие. Една жена била в безсъзнаниe, но свещеника решил да ѝ направи Маслосвет. Започнал Маслосвета. Когато започнали да четат Евангелието, тя излязла от комата и казала: «Разкайвам се», – причастила се и починала на следващия ден. Значи така: по правило на Църквата не бива да му се прави маслосвет на такъв човек. Какво в такива случаи е отредено да се прави? Аз самия какво бих направил. Обикновено се служи молебен за здраве. Има такъв молебен. Ако удобно на Господ, човек идва в съзнание, но Тайнства, освен Кръщение, на хора коматозно състояние не се допускат. Кръщение също не се извършва във всички случаи, а само тогава, когато човек от по-рано е изказвал желание да се покръсти, но по някаква причина не е успял. В такъв случай го кръщават чрез трикратно обливане.

Сега за момента на смъртта. Когато човек се приближава към смъртта, се разкрива разликата между хората с различно духовно равнище. Както се казва в Писанието, «люта е смъртта на грешника» (Пс. 33, 22).
Господ, спомнете си, говори за безумния богаташ: «Безумнико! Тази нощ ще ти вземат душата. Ако дословно се преведе – ще я изтръгнат с изтезание(говори се за душата б.пр). «На кой ще оставиш това, което си натрупал?» (Лк. 12, 20).
Действително при хората реално идва някакъв дух във вида, в който го изобразяват: във вид на смърт с коса, с други оръдия. Това е някакъв дух – ангелът на смъртта, който взема хората, лишава ги от живот. За какво са нужни тези вещи? За да отрежат привързаността към земята. Ако човек не е привързан към земята, ако той вярва в Христа Спасителя, то тогава той смъртта не я вижда в прекия смисъл на думата. Господ казал: «който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.» (Ин. 5, 24).
Това трябва да се разбира буквално – не косвено, не алегорически. Разбирате ли? Затова и тези хора, които праведно умират, не виждат смъртта. Те виждат ангели Божии, а и самия Христос Спасител. Ето знаете за известната история, когато отишъл едни човек в Александрия, и там умирал един схимник, който хората смятали за подвижник. И дошли при него демони, изтръгнали му душата от тялото с мъчение, и глас Божий казал, че този човек не Му давал да се успокои в себе си нито за миг. Макар че го считали външно за праведник. В същото време умирал заедно с него умирал бездомник. Той лежал в канавката, и Бог изпратил архангел Михаил, за да посрещне неговата душа. Архангел Михаил дошъл, а бездомника казал: «Аз не искам». Тогава архангелът се върнал при Бог и му казал: «Господи, той не иска». Господ отговорил: «Добре», – и извикал Давид: «Иди ти с песен, и нека той дойде». И Давид започнал да пее ангелска песен – така прекрасна, че душата от възторг излязла от тялото и се възнесла към Небесата. Ето за това ние се молим и просим. Затова е казал Господ, помните ли? Той казал «Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери»  (Ин. 10, 9). Да отидем къде? В Църквата. И излиза Христос от този свят, и намира вечно пасбище в рая – точно в онова място, което се нарича злачно. В какъв смисъл злачно? Думата «злачно», означава много зелено, със злак. Затова човек, който правилно се е готвил, той действително не вижда смъртта, и смъртта за него е лека. Затова и такава смърт, даже не се и нарича така. Как се нарича в Писанието? Разрешение. Апостол Павел казва: «Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; но да оставам в плътта е потребно за вас»(Флп. 1, 23–24).
Нашата мечта е ето така да умрем, т. е. за да напуснем този свят чрез Христа, в присъствието на Хриса, за да се изпълни Божията любов в нас в момента на смъртта, за да може молитвата да ни заведе при Бога.
Преди смъртта може да има различни състояния. Ето, преподобния Сисой Велики, когато дошли за него ангелите, той ги помолил да му дадат време още да се покае, макар да му говорили, че той вече е съвършен. Той считал, че още не е запознал да се кае. А после изведнъж засиял и казал: «Ето идва Христос, донесе ми избрания съсъд на пустинята». С тези думи той излязъл от тялото и бил възнесен на ръцете на Христос в Небесата. Други, обратно, радвали се. Един подвижник, Аполоний се веселил и ликувал пред смъртта. Питат го: «Защо се веселиш?» А той отвърнал: «Аз бях кротък, като Моисей, ревностен, както Аарон, мъжествен, както Иисус Навин, благочестив, като Давид, премъдър, като Соломон. Ако Господ Бог ми е дал това, нима няма да ми даде и Небесното Царство?» Много интересно, нали? Може да се каже, че е нескромно така да говориш. Ето това е смирението. Господ дал ето това, Господ всичко е дал, не е ли Той, Който ни дава и Небесното Царство?
Помнете, че нашата надежда (и това е особено важно да не го забравяме в момента на смъртта) е основана не на наших добри дела, а на смъртта и Възкресението на  Господ Иисус Христос. Затова се постарайте да държите ръцете си кръстообразно и да вземете кръст в ръцете си. Помолете да ви сложат пред очите разпятието на Христос Спасителя, за да може мислите ви за Него да ви съпровождат при излизането от този свят, за да излезете този свят и да влезнете в живот. Човек, който правилно се е подготвил, може да разчита на това. Аз зная примери, когато хората така спокойно са си отишли. Телесната болка при това е съвършено неважна. Светител Григорий Палама умрял от рак на червата. Силни болки. Но без да обръща внимание на тези болки, какво казва той? До него стоял бъдещия патриарх Филотей, той чул следните думи: «По горе, по горе към светлината». Той се усмихнал и с усмивка излязъл от тялото си. При това цялата стая се изпълнила с благоухание и светлина, макар че болките му били телесни, но ето – като мъки за мъченик. Тялото на мъченика го изтезават, но него му е все едно. Разбирате ли? Душата е обзета от неземна радост, която съвсем не е свързана с тялото. Това е състояние, което е достъпно за нас и сега: когато християнина е вече толкова обзет от небесното притегляне, че неговите телесни мъчения не са му важни. Ако човек не е подготвен, как умира той? Обикновено постепенно започва живота да «изтича», така полека отпадаш. Смъртта започва от края на палците на ръцете и краката. И след като обхване началото на палците, рязко тръгва към ставите. Знаете за блажена Теодора, какво тя видяла, как смъртта режела става по става от тялото ѝ. Чисто и просто човек вижда ето това. После животът се концентрира някак в две точки: в сърцето и в главата. А по-нататък, ако човек вижда смъртта, то той усеща, че все едно изпива някаква напитка, или че смъртта прерязва последната връзка, или просто се чувства един рязък удар, безболезнен. Биват различни усещанията. Из един миг някои губят съзнание, все едно се свличат, и после много хора виждат тунел.
Какво е това? Това е възвръщане на съзнанието. Случва се понякога, че човек изведнъж не осъзнава, че той е умрял. Това се случва достатъчно често, особено когато човек не се е готвил за смъртта. Затова тук е особено важно да се знае, че след смъртта хората си остават със своите убеждения. Никъде в Писанието не е казано, че хората се променят след смъртта, напротив казано е, че в ада Бог не изповядва: «В смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?» (Пс. 6, 6) – човек още се намира във властта на своите суеверия. Както и преди това ви бях казал, след смъртта страстите, с които не сме се борили излизат наяве.

Усещанията след смъртта

И ето човек се оказва в нов свят. На него в началото му се струва много леко, ако по-рано е боледувал, да даже и да не е боледувал, на него все пак му се струва по-леко. Защо? Защото, както казва Григорий Богослов, нашата душа след грехопадението е станала трупоносна, т.е. носеща труп. Тялото се бърка в работите на душата. И да, това вие, навярно сте го забелязали. Искаш да помислиш, да се помолиш – главата те заболи, корема те пристегне, сърцето ти се разхлопало, да си поспиш ти си прииска. Нали? Колко угодни са такива случаи. Всяка деятелност на душата е свързана с тялото. А тук душата чувства, че тя се намира в някакво по-естествено за нея състояние. Докато тя още не знае, че това е една от най-главните задачи – одушевление на тялото – тя вече не може да го изпълни. После обикновено минават няколко минути, през които човек се опитва да установи контакт със заобикалящия го свят, докато не се убеди, че той е умрял. Но, ако човек се е готвил, за него е естествено, той е чакал този момент. Какво да правим тогава? В този момент не е нужно да се опитваме да се тръшкаме на различни страни, а е необходимо да умираме с молитва на уста. Каква молитва?
«В Твоите ръце, Господи, предавам моя дух», – както е казал Господ на Кръста. Ние така казваме и преди сън, и така трябва, излизайки от това тяло, да прославяме Света Троица, за да се продължи това прославяне и послесмъртно. Помните ли, как умирала блажена Макрина? Затова аз много обичам да разказвам. Тя боледувала тежко преди смъртта си и накрая вече така отслабнала, че мислели, че тя умира. Настъпила вече, внесли лампа,  заиграли светлините в стаята. Тя както всеки нормален християнин... А какво се прави вечер, когато се внесе светлина в стаята? Тя започнала да пее «Тиха светлина», и тя тихо запяла. Запяла вечерния химн така : «Тиха светлина свята слава, Безсмъртния Отец Небесен, Свят, Блажен, Иисус Христос: засядащото на запад слънце, вижда вечерна светлина, да пеем на Отец и Син и Свети Дух, Бог. Достоен си по всяко време да ти пеем гласно, Преподобни». И с тези думи тя напуснала тялото и после продължила по-нататък: «Сине Божи, дай ми живот, затова целия свят Те слави». Ето това е красива смърт. Така ли е? наистина благородна смърт. Затова е добре преди смъртта да започнете да пеете песнопения на Бог, песен на благодарност, затова че Бог ни извежда от телата, за да ни оживи после отново.
Спомнете си преди смъртта, че с тялото си ние отново се стремим към деня на Възкресението. Именно с тези тела, които ще бъдат очистени от Бог. И човек, който възлиза с благодарност към Бог, обикновено веднага ще се опита да се изкачи при Него. Както е казано в Книгата на Еклесиаста «духът човешки отива при Бога, Който го е дал» (Еккл. 12, 7).
Човек, който е живял обикновен живот, ние знаем по разпространеното предание, че ходи три по земята. Той може да отиде на тези места, на които са му били най-близки. Аз ви препоръчвам да отидете на Гроба Господен. Според православното учение, за душите на починалите разстояние не съществуват. Има многократни случаи, когато в момента на смъртта, хора са се явявали на роднини, съобщавали са за смъртта, идвали са да се сбогуват.
Аз ви препоръчвам да отидете на Гроба Господен или на най-близката Божествена Литургия.
Помнете, че ние можем да участваме в общата молитва, понеже жертва се принася и за живи и за мъртви. Затова и е казано «ние молим Тебе, Господи, тази жертва, която ти принасяме и за починалите, да бъде за тях изкупление и очищение, тъй че с Твоята Животворяща Кръв да ги наситиш» (молитва на Амвросий Медиолански). Заради това към какво сме длъжни да се стремим? Към живия източник на благодатта Божия – Светите Христови Тайни. За съжаление, много хора се стремят към земни вещи. Всеки прави своя избор, естествено насила хубост не става.
И ето, бягат по земята в течение на първите три дни, но не надалеч, защото надалеч, никой няма им разреши. Където човек е живял преди смъртта, към това място и се стреми, затова е казано: в каквото ви заваря, в това ще ви съдя. Ако в човек има много непреодолими навици към земята, към къде той ще се стреми? Към земята ще се стреми. Разбирате ли?
–  В този момент нужно ли е да се молим?
– Ами ако сте се приучили на това, то молитвата сама идва, а ако не сте се приучили, то тя не идва. Ясно ли е? Врагът незабавно ви взема  - и това е.
– Отче, ами ето онзи монах, за който Бог казал: «Не Ми даде нито ден да се успокоя в себе си», – това как?
– Много просто. Той не дал да се успокой въобще. Неговите подвизи всички били заради тщеславие и гордост. Той се причастявал, а на душата си покой не давал. На Бог не давал да се успокои.
И така, моя съвет е: излизането трябва да е с молитва. Ако вие искате не задълго да постоите на земята, ако вас все пак към нея имате притегляне, то отидете в храма.
Помнете, че за вас се появява великолепна възможност: вие можете да попаднете във всеки храм на планетата Земя, да попаднете на всяко свето място. И християнина, ако желае може да попадне или на Голгота или на Гроба Господен, за да се поклони там, без да се отчита разстоянието на земята. Но три дни – това е достатъчно условен срок. При това вече често напада врагът, а врагът действа по различни начини: той може да плаши, а може и да съблазнява.

Молитва за починали, опело, четиридесетница

Кога обичайно човек за последен път идва на земята? Когато го погребват. Затова е погребалното опяване, а поставянето на вещи е нелогично. Разбирате ли? Човек трябва тялото му, осветено от Светите Тайнства, да отиде в храма Божий, за да може за последен път да се помоли. По – добре да се донесе тялото на Литургия, за да може душата на починалия да постои на последна Литургия, да послуша, как се прощават с прощават с него, защото той всичко чува. Прощаването е нужно точно затова, защото човека реално чува. Разбирате ли?
Ние, целуваме тялото, а редом до него стои душата и тя е длъжна да прости.
Помнете, че ако до смъртта не простите ли, пътя е направо към ада, без уговорки, затова се приучете да простите приживе. Непрощаващия и след смъртта не прощава, а къде ще отиде тогава, вече е ясно.
– А ние на покойника също освен прошка, трябва ли да му простим?
– Длъжни сте, при това искрено. Това е последния момент, когато можете с него да се помирите, затова безобразно постъпват тези, които се опитват тялото да го погребат, без да го опяват. Обезателно помолете да се извърши опело. Задочното опело е приемливо само, ако няма възможност за погребване: потънал човека в морето, загинал във време на война, неизвестно къде е. За останалите това е просто ненормално явление. Много е важно това. Погрижете се докато сте живи, да уточните къде ще ви опеят, така че да не се съкращава службата. Не се притеснявайте да отидете при свещеника, и ако вие сами говорите с него, смело мога да заявя, че никой свещеник няма да съкрати службата, само в екстремална ситуация – например, ако опелото се прави в Страстния Петък (Разпети Петък б.пр.).
– На кой ден трябва да трябва да ни опеят?
– На третия ден. Как вие не знаете ли, че чина на опяването е различен за младенци, монаси, миряни, свещеници, епископи, дякони. А има и специален чин за опяване на Пасха, когато за упокой почти нищо не се прави, само ектения, това е Пасхална служба.
– Къде трябва да се намира човека три дни?
– На различни места, както вече ви казах.
– Тялото къде се оставя?
– Където разрешат.
– В дома може ли?
– Разбира се.
На християнина, близките му са длъжни да го умият. По този начин близките оказват своята почест на покойника. Миряните се умиват, свещениците се обтриват със светено масло, а монасите се обтриват с гъба, ръцете и нозете. Монасите не ги мият.
Помните ли, че почестите оказани на покойника, се явяват добродетели за християнина, за което получава награда на Небесата. А за великата награда, която се дава за погребение на хората, особено на тези, които някому погребват се говори в книгата на Давид. Това е действително велика награда, която Господ дава, когато тялото бъде възкресено в последния ден.
Какво да правят живите след смъртта на близките си? Незабавно да започнат да подават колкото е възможно повече четиридесетници, така че възможно най-много места да молят хората за тях. Много добре е да се изпрати запис до Света Гора Атон в Атонското подворие. Трябва да се подаде още на първия ден. Може и в светия град Иерусалим в Иерусалимското подворие. Много е просто: отидете до Иерусалимското подворие и подайте, за да ги споменават на Гроба Господен. Чрез Москва е много удобно. Има Иерусалимско подворие, храм Възкресение на Славещия (апостол Филип) на Арбат. Родствениците е нужно да просят, така че в продължение на 40 дни да четат обезателно Псалтира наред, както е по катизми. Ако имате близки приятели, помолете ги и те да се молят за вас всеки ден. Има случаи, когато специално се наемат хора, които четат Псалтира денонощно. Това е също има огромна полза, защото Псалтира, защитава от нападенията на демоните. Тази молитва окуражава човека.
Защо е необходимо опело? За да може човек в третия ден, когато се въздига към Небесата, да бъде защитен, обгърнат от молитвата на Църквата, затова в този ден се отслужва Литургия, ако разрешава Устава (например, преди пост не се разрешава).

Задгробния свят, митарствата, примера на светците

Ангелът-хранител разбира се, посреща човека след смъртта. Християнинът се среща с два ангела: ангела-хранител и ангела-проводник. Те водят човека по задгробните места. Така също го срещат и като минимум и два зли духа: ангела-изкусител и ангела-проводник-надолу. Това се случва обикновено на третия ден или в самия първи ден, ако човек много иска да попадне на Небесата. Ето например, светците обикновено не са се задържали, нищо не чакали, те веднага отивали на Небесата и това е. «Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви » (Мат. 6, 21).
Ако човек има голямо имущество на Небесата, какво и кого да чака? Той може да поиска колкото се може по-бързо да влезе във владение. А ако там е и възлюбения жених, какво да прави на земята?
Когато човек се издига във въздуха, той се среща със засадите на княза на тъмнината, които се наричат обикновено митарства. Дори Божията Майка, когато отивала при Своя Син, преди Успението си Го молила, Той да я защити от въздушните митарства. И светия мъченик Евстратий, чиято молитва четем в събота на полунощницата, също молил Бог да го удостои да премине през засадата на митарствата бързо. И затова ние също сме длъжни да се молим на Бог, така че Той да ни защити нас.

Митарствата – това е последния опит за изкушение на човека. Митарствата – това е последния опит да се съблазни и да се погуби човека. Митарствата за хората са неизбежни, защото да се премине през тази въздушна област се полага на всеки. Въпрос : колко са неизбежни? Както вече ви казах, който се е причастявал, изведнъж се издига към небесата, и преминава митарствата – бесовете даже се разбягват на всички страни. Прочетете «Окрилени от Троица» от отец Тихон Агриков – препоръчвам ви я, великолепна книга за съвременните подвижници. Отец Тихон Агриков, схиархимандрит Пантелеймон, бил известно време духовник на Лаврата, после кавказки старец, после по време на чеченската война, живял в Карпатите, после отново в Кавказ и завършил живота си в Господа в Мапаховка. Ето известен старец в наши дни! Аз дори го познавах лично. Той беше действително подвижник Божий, споменавайте го в своите записки: схиархимандрит Пантелеймон. Негова книжка е вече в продажба. А неговия племенник сега е викарий на Патриарха в Москва, Александър, епископ Дмитровски, който служи в Черкизов.
Имало един известен йеродякон в Троицко-Сергеевската Лавра, той почина през 1960 година. Отец Тихон разказваше, че този йеродякон отслужил Литургия и се причастил, потребил Светите Дарове и отишъл в килията си да си почине. Заспал и не се събудил. И тогава, направо в неговата килия, отец Тихон се молел на Бог, да му се открие задгробната участ на починалия. И ето той му се явил на 40тия ден щастлив, сияещ от радост. Отец Тихон го пита: «Как премина през митарствата?» А той му отвръща: «Да знаеш, че аз от силата на Светото Причастие пролетях от раз», бесовете се разбягали на различни страни, защото той се причастил с Тялото и Кръвта на Господ. Разбирате ли? Това е най-добрата защита.
И в това време горещата молитва отблъсква атаките на демоните. Подвижници , които водят духовен живот, постоянно са подложени на нападките на демоните. А тези, които не водят духовен живот, - тях не ги закачат. Ако не искате и вас демоните да ви плашат на митарствата, водете лош живот, тогава те просто ще ви измамят. 
Както казва светител Теофан Затворник, човек, който е привикнал към чревоугодието, бесовете ще го измамят: ако душата е излязла от тялото, а човека е свикнал да живее за стомаха си, какво ще види тя? Теофан Затворник казва, че тя ще види разкошна маса, а там – черен хайвер, червен хайвер, риба, торти, вина и т.н. Какво ще направи душата? Къде ще отиде? И хоп ето вземат я, - сам си паднал в капана, разбирате ли? Оттук всички тези разкази за астралния мир, астралните блажени обитатели – това е и описанието на самите клопки на сатаната, който застава на задгробния път. Това, което сега се описва – това е добре организирана реалност. Реалността на капаните, направени за лов на хора. И освен това аз съм напълно убеден в това, че даже мюсюлмански рай, мюсюлманите виждат. Ясно е, нали? После да, наистина, те съвсем не са радостни, че тук са попаднали. Хората обезателно попадат в тези клопки, всички, освен тези, които са се изповядали. В митарствата на блажена Теодора са описани двадесет митарства, в други източници, са посочени друго количество. Същността на митарствата е следната: да се проверят всички грехове. В какъв смисъл? Злите духове в този момент припомнят, изваждат всички свои записки, които са у тях, и се опитват на основание на тези грехове, които човек е направил, да погубят душата, по точно да я вземат със себе си.
Но помнете, че нито един неизповядан грях в своите записки, те не мога да намерят. Те може да го помнят, но веществени доказателства у тях няма, затова е нужно колко се може по-често да се изповядваме.

Значение на Тайнствата

Аз ви препоръчвам да се изповядвате два-три пъти в седмицата. Не е нужно да се готвите за това. Просто го правете, да не дава Бог, грях някакъв сте сторили – отивате, покайвате се. Ето това е, много лесно се живее в такъв случай. Ето аз сега се измъчвам, тъй като няма втори свещеник, рядко се изповядвам, това ми е неприятно. Когато служих на други места, там беше добре, а сега не мога да отида някъде, дори само веднъж.
От седмата година се изповядват греховете. Молете се на Маслосвета, така че Господ да възстанови разума, случва се, така че след Маслосвет често си спомнят забравени грехове. Въпреки, че в молитвите при Маслосвета нищо не е казано за опрощаване на забравени грехове, нека не се заблуждаваме.  
– Тогава защо е нужен Маслосвета?
– За изцеление на тялото.
– А с какво Маслосвета се отличава от Изповедта и Причастието?
– На Изповед се прощават греховете, а при Евхаристията се съединяваме с Христос. А специално за изцеление на тялото и за изцеление на душевни заболявания например, депресии, свързани с нарушения на телесната деятелност, е даден Маслосвета, затова да се маслосветим трябва задължително.
Отворете Свещеното Писание, послание на апостол Иаков – там нищо не е казано за прощение на забравени грехове. В какъв смисъл греховете се отпускат? Последствията от греховете – това са болестите. Последствие, наказание за грях се снема с Маслосвета, но самият грях се отнема само с покаяние. В Свещеното Писание и в словото на отците от Църквата няма нито дума за прощаване на греховете чрез Маслосвет. Аз си спомням още в семинариите взех специално, не ме домързя, прегледах всички отци на Църквата, който и да е писал за Маслосвета, - при никой от тях, никъде нито дума не е казано за прощаване на забравени грехове. Последствията от греховете се очистват, а за самото прощение на забравени грехове нищо не се казва. А че греховете се припомнят, това е известно. Навярно от опит вие знаете, че след Маслосвет изведнъж отдавна-отдавна забравен грях и хоп – припомняте си го. Ето как действа Маслосвета: прави реставрация на разума за този човек, който може да се разкае за греха си, може да поскърби за него, - и Господ го очиства. Ако вие помните житието на блажена Теодора, вие знаете, че тя  се е намирала в задгробния свят и видяла някакво злато, което било за нея молитвите. На нея ѝ помогнали молитвите на нейния духовен отец, преподобния Василий Нови. Нужно е да помним, че молитвите много помагат – и на праведниците и на обикновените хора. Защо ние собствено, просим молитви? Молитвата помага да се очисти човек. Същността на молитвата, е най-вече в това, че тя очиства навика към греха, но по-добре, разбира се, да се стараем да не грешим въобще, а ако съгрешим, незабавно да очистим своето сърце. Приучавайте се колкото е възможно по-често да се изповядате. Ако вие сте направили някакъв грях, незабавно молете Бог да ви прости и не оправдавайте греха си. Помнете, че Господ може да прости греха без изповед, само в случай, че нямате сгодна възможност. Ние знаем такива примери, когато Господ Сам е очиствал човека. Той не Се е лишил от правото да прощава греховете? Така ли е?
Ето, пример мога да ви дам, един човек блудствал и винаги след това ходел в храма да се разкайва. Веднъж той пак съгрешил, отивал в храма за да се кае и по пътя умрял. Дявола трябвало да го вземе със себе си, но Господ казал «Времето на смъртта е в моя власт, а на разкаянието – е в негова. Той отиваше да се разкая пред Мен, затова Аз него ще го приема». Това е казано затова, не за да оправдаем блудния живот, а затова, че е нужно да приучим себе си към разкаяние за греховете си. Отстъпил си – незабавно търси прощение. За това Църквата е установила изповядването на греховете вечер. Но това не бива да бъде едно обикновено изброяване, както някой казват, «съгреших с вещомания», имайки предвид «събиране на излишни вещи» (вещомания – това трупане на излишни вещи), а да се изповядат тези грехове, реалните, които ти си извършил в този ден.
Човек се издига в Небесата с различна скорост, няма някакви общи правила.  Например, Макарий Велики се издигал в небето в течение на няколко минути, при това в този момент бесовете крещели: «Макарий, ти ни победи», – желаейки да предизвикат у него тщеславие. Макарий отговорил: «Все още не», – и се издигнал по-високо. Бесовете отново крещели: «Ти ни победи, погледни, колко си силен». Той отново отвърнал : «Все още не». А после, когато стоял пред вратата на рая, той казал: «Да, победих ви със силата на Иисус Христос».
Какво трябва да правим случай,  че вие умирате, а до вас няма свещеник? Вие трябва да си запишете вашите грехове на хартия и да помолите някого да предаде тези грехове на свещеник, той обезателно да прочете разрешителна молитва и да прости греховете, защото ключа на властта се пази в него. Точно така, както свещениците съхраняват своята власт и след смъртта си остават свещеници. Знаете ли? Затова е много важно да знаете, как да действате, ако нямате близо до вас свещеник. Но в същото време и сами трябва да молите Бог да прости греховете ви.

Пътят към Небето

И така, издигате се към небесата, молите се на Бог непрестанно. Старайте се с бесовете да не разговаряте, оставете вашия Ангел-хранител да разговаря, а вие молете за прошка. Виждате някакъв грях, молите за прошка. Помнете, че не всички грехове, които те назовават
са ваши. Не забравяйте, че бесовете са лъжци. Те ще се опитват да ви вменят чужди грехове. В този момент паметта се реставрира, и трябва да молим Бог,  Той да я обнови и да казваме: «Господи, прости ми, аз се надявах на Тебе, на Твоята кръв се надявам, Господи, на Твоята надежда, се надявам Господи». Защото надеждата на милосърдието помага. Още е добре да споменем Една Дева, Която се нарича Нерушима Стена. Знаете, как Я наричат? Божията Майка Дева Мария.
Помнете, че Пресвета Богородица е действително, Стена Нерушима, Която защитава хората.
Има великолепна книга «Невероятно за мнозина, но истина». Може би някои са я чели. Някой си Икскул К. умрял и 36 часа бил на онзи свят, него го защитила Божията Майка и го върнала обратно. Затова тук на земята, не бива да забравяме да се обръщаме към Бог и Пречистата Божия Майка, Ангела-хранител и да живеем заедно с Ангела-хранител.
Помнете, че сега между вас трябва да се установят добри отношения с Ангела-хранител. Надявам се, че вече са наложени такива. Не забравяйте да му благодарите, и да го поздравите в деня на неговия празник. А кога е деня на празника на ангела-пазител? 21 ноември. «Благодаря ти, Ангелю-пазител, благодаря ти много, че ми помагаш».
– А молебен можем ли да подаваме само за Господ Иисус Христос?
– Защо, може и за ангела - пазител.
Молебени могат да бъдат и за светци, например пише се така: «Молебен на Ксения Петербургска», и това е. Благодарствени молебени само на Бог се отслужват, а ако вие искате на някой светия да поблагодарите просто, поръчвате молебен на светията.
И по-нататък какво да правим? Ето вие се издигате във въздуха. Какво се случва с човек, който не преминава през митарствата? Хващат го за ръчичка и направо в ада, който аз ви описах като страната на вечните сенки. Там човек не се мъчи в онзи смисъл, че той не получава огнено възмездие, той се намира в очакване на наказание. А мъка той има, но мъка не от бъдещото наказание, а мъка от неудовлетворено желание. Спомняте си притчата за богаташа и Лазаря, богаташа от какво се е измъчвал? Кой член у него най-много е страдал? Езика. А защо? Той е свикнал да получава своето наслаждение от езика, затова и езика му го измъчва. Разбирате ли? Ето и хората от какво се мъчат? От неудовлетворените си желания. Страстите изгарят хората, в това се заключава и същността на адските мъчения: хората се погубват от страстите си.
Помнете, че ада – това е предначинание на наказанието, а не самото наказание. Този огън, който хората виждат в ада – това е отблясък на бъдещия пламък, който ще бъде в огнения ден след свършека на света, защото в ада все още няма възмездие, както и в рая все още пълна награда.                                                                                         

Ако човек е преминал митарствата, той стига до вратата на рая. Посреща го апостол Петър, разбира се, у който се намират ключовете за рая. (Мт. 16, 19). Той е обещал в своите послания, че ще бъде и после, след смъртта си, загрижен за нас, така че ние не трябва да забравяме неговото учение: «Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това» (2 Пет. 1, 15). Ето той е и изпълнил своето обещание, ще ви попита дали знаете вие неговото учение.
Така се проверяват хората, които влизат в рая? Приличат ли те на Христос, или не. Както казва Симеон Богослов, ако човек прилича на Христос със своята душа, то той попада в рая. Рая – това е прекрасна градина, място зелено, вечна пролет. Това е настояща градина физически, в която всяка тревичка е изпълнена със смисъл. Може да се каже, че рая е по-реален, дори от земята. Той е по-плътен от земята. Ако адът е по-малко плътно пространство от земята, по-нереално, то рая е най-реален. Рая – това е място на очакване и израстване на душата.                                        

Така сега ще ви кажа за митарствата последно. Често се случва, хора се издигат през митарствата, а сатаната се опитва да ги измами. В какъв смисъл? Той се явява във вид на светъл ангел, опитва се да се претвори на добър ангел. Затова, когато видите ангела-хранител преди всичко му кажете: «Хайде, прослави Иисус Христос и се прекръсти». Обезателно помолете, за да не би под вид на ангел, някаква рогата твар да се крие. «Всеки дух, който не изповядва Иисус Христос, идващ в плът, не е от Бога»( Ин. 4, 3).
Веднъж на отец Паисий Светогорец се явила Евфимия Всехвална, а той ѝ казал:        «Хайде прекръсти се, направи земен поклон». Тя се прекръстила и заедно с него направила земен поклон. Той казал: «Добре, радвам се, че ти дойде». Виждате ли, това е правилния подход. Ето вие сте умряли, видяли сте свят ангел, и веднага трябва направо да му кажете: «Ти кой си? Иисус Христос славиш ли?». И така да се случи да попаднете на неправилното място, това е изключително опасна игра, с такива неща шега не бива.
– Колко е дългото самото възнасяне към небесата?
– Не е известно. Марк Фрачески бил задържан един час на тщеславието, но често, ако на митарствата ви задържат, то не е задълго, обикновено тогава те свалят долу.
Ако човек го задържат на митарствата, е необходимо да се моли на Бог, и е важно, да имате хора, които да ви издърпат на Небето.
А как това да го направим? Има един користен начин, за него прямо се говори в забележителната притча на Христа Спасителя, помните ли, най-скандалната притча в Светото Евангелие, от която всички се съблазняват, - за неверния стопанин. И така в притчата е точно казано: «И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.» (Лк. 16, 9), с други думи, подкупвайте хората, така че те да се молят за вас в този момент, когато вие самите нищо не можете да направите. Как да се разпоредите с времето си преди смъртта? Ами раздавате си парите на всички хора, които ще се молят за вас. «Всичко за да се молиш за мен! Разбираш ли? Аз ще идвам при теб, ако не се молиш. Аз ще идвам при теб всяко нощ, ако видя че не се молиш».
Също така, нужно е да правим незаслужени добри дела на другите. На вас някаква гадост са ви направили, а вие – с добро сте им отвърнали. В такъв смисъл, вие си купувате за себе си вечна кръв, буквално казано. Именно за това се говори в притчата: трябва да си набавите хора, които да са ви длъжни. Старайте се, колкото се може повече хора да ви бъдат длъжници, в такъв смисъл, че ще са ви длъжни да се молят за вас. За това и финанси използвайте, и добри дела – каквото ви е угодно. Разбирате ли? Вземайте от всички обещания, че ще се молите, клетви вземайте, не се стеснявайте, защото ще ви е необходима солидна поддръжка.
Спомнете си какво е правил неверния пристойник? Когато обеднееш, какво ще правиш? – «да копая не мога, да прося се срамувам» (Лк. 16, 3) – събирам и заповядвам. Затова и аз лично, защо строя храм? Всъщност и аз имам користен интерес: на всеки велик вход кой се споменава? Строителите на този храм, «блажените и приснопаметни създатели на този свят храм». На всяка ектения се споменават. Ето именно такива користни интереси и у вас трябва да има. Разбирате ли? Постарайте се не просто на книга да го изпълните, а се постарайте направете и тухлите и основите и т.н. Казват, че користолюбието не е необходимо. Не е вярно, то може да се пригоди, само на правилното място, така че то на нас да ни помогне във вечността, и на митарствата между другото, то много помага. Сега за това, какво следва после, как човек се издига при митарствата: той преминава през тях, надявам се, че вие ще преминете благополучно. Ако не е благополучно, помнете: човека попада в ада, може да го измолим, но при условие, че е съхранил вярата в Отца, Сина и Светия Дух. Ако той не е вярвал в Светата Троица, то да го измолим е невъзможно

- А как ще узнаем това?
- Има случаи, когато Господ пуска видения, или при молитвата си чувстваш, че с този човек нещо не е наред, така е защото по време на молитвата нашата душа общува с Христа. Затова и аз смятам, че е много добре да се причастяваш в деня на задушница, когато особено се споменават покойниците.
Само единствено, е нужно да се изповядате по-раничко, не в самия ден, в края на петъчния ден, защото в съботата в храма идват много хора, и изповядването на самия ден е невъзможно.

Рай

Вие сте попаднали в рая, но трябва да помните, как се описва пътят до рая през митарствата. Света Перпетуя видяла митарствата в такъв вид: стои златна стълба от земята до небето, но тя е страшна златна стълба от земята до небето, от двете страни на стълбата ножове, а най-долу няма летви за стъпване. Вместо долните летви  там беснее дракон. И тя видяла, че нейния съкилийник Сатир първи дошъл до тази стълба и поставил на дракона тайнствен знак. Какъв? Кръст, разбира се. Драконът веднага се успокоил и замълчал. Сатир се покачил на него и тръгнал по-нагоре по стълбата, но той гледал само към върха. Защо точно ножове? Така, този погледне встрани, се порязва, затова по време на митарствата трябва да гледаш само нагоре към върха. След това тя тръгнала след него, направила тайния знак на дракона, отправила се към върха и така влязла в рая. Там я посрещнал някакъв Велик Пастир, около който летели пламенни духове и Му пеели удивителен химн, - Иисус Христо. Той я целунал и казал: «Приветствам те. Ти си моя дъщеря, накрая си дойде у дома». По този начин, човек идва в рая, и обикновено, до деветия ден той разглежда рая, толкова доколкото, той самия може. Ако вие нямате достатъчно висок разум, то целия рай няма да видите. Постарайте се преди смъртта по-добре да се подготвите, така че по-високо да се издигнете, защото в рая има различни места.
На деветия от 40те дни се показват местата на мъчения в ада, за да се знае, какво ни очаква в ада. И накрая, на четиридесетия ден, човек се представя пред лицето на Бог, покланя му се и получава указание, къде ще се намира до Страшния Съд.
Ако хората не са се борили със страстите си, то в ада страстите продължават да прогресират, хората се разлагат още повече. Но ако у тях е имало воля отправена към борба, макар и непостоянна, Бог може да се склони, Бог може да извади такива хора от ада. В рая хората също продължават да се развиват. Някои си мислят: «А с какво се занимават в рая?» Душата продължава да расте в това място, в което се е оказала. В рая хората отначало се намират в покой. Спомнете си в Апокалипсис, какво прочетохме ние с вас миналия четвъртък: «А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;
и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.» (Откр. 6, 9–11).
На небесата хората растат, те забравят за земята, те знаят, че идват от тук, и техния живот става по-силен от нашия живот. Ето интересно, как се получава: душата на светия е по-реална, от тялото му, по-наситена с реалност. Разбирате ли? В рая реалността е по-плътна, от тази на земята, и неговите жители са много по-наситени с реалност, макар все още да се намират там безтелесно. Но намирайки се там без телата си, те не могат да все още да получат пълното наслаждение. Те получават награда точно в такъв размер, в какъвто могат да получат, намирайки се там без тяло. Хората отморяват, научват за тайните на Бог. В рая има някакви игри. Вие може би за това нещо не знаете? А ето в житието на Перпетуя направо е казано, че има някакви духовни игри, духовни радости. Хората постепенно се приучават към Светлината на Бога. Човек вкусва от райските плодове, постепенно започва да привиква към Божествената Светлина. Рая – да кажем, това е институт. Защо това е част от земята? Ако земята е училище, то в рая попадаш, само ако вземеш изпита. Какво са митарствата? Това е встъпителния изпит за института, когато човек се научава да живее в присъствието на Създателя. В рая има множество различни места. Ето едно интересно описание: Андрей, юродив ради Христа, бил възхитен от рая и видял, че в центъра на рая стои огромен светещ Кръст, на който се покланяли ангелите. Човек се издига, вижда този Кръст, и накрая стига до някаква завеса, зад която се намира Царството на Бога, което се намира на най-високото от всички небеса. Веднъж един човек, ученик на свети Иоан Златоуст, се развълнувал в рая и не намерил там Златоуст. Той ужасно се разтройл. Ангелът го попитал: «Защо така се опечали, никой оттук не си тръгвал в печал ». Този човек на това му отговорил: «Аз мечтаех да видя Иоан, но той не е тук». На това ангелът казал: «А, ти търсиш Иоан, проповедника на словото Божие? Ти не можеш да го види, той е там, където е Бог». Има хора, които толкова добре са се подготвили на земята, че се издигат високо в рая. Например, апостол Павел, той се намира вече при Христос, както и сам е предсказал в своето Послание до Филипяните. В рая в рая в плът се намират свети пророк Илия и Енох. Свети апостол Павел и други светии са се издигнали високо, високо в Небесата. Сега има една свята жена, която вече е получила пълно блаженство. Единствената свята, която е получила пълна награда до Страшния Съд, - Пресвета Богородица. Защо? Защото Тя е възкръснала в плът. Защо Успение е такъв велик празник? Защото в този ден е прославен Втория човек от хората, достигнали вече пълното, абсолютното прославление, което за всеки един от нас ще се състои само на Съдния Ден. Но в рая Тя не е често, хората казват, че не могат там да я задържат, че тя много често се явява на земята. Има едно много древно предание, казващо, че Пресвета Богородица идва на земята по време на пеенето на нейните песни« Величай душо моя, Господа», затова всеки ден в храма се извършва това песнопение, което обозначава невидимото явяване на Божията Майка. Тя идва и гледа, как пеят хората. Тези, които нищо не пеят, тя не обръща внимание, а на тези които пеят, Тя гледа: със сърцето си ли пеят или механично. И така, в зависимост от това Пресвета Богородица дава награда, Тя действително е бърза помощница на всички.

Всеобщото възкресение

И така, постепенно се увеличава човешкия род, той ще се продължава до самия Съден Ден. Когато се завърши числото на спасените, тогава Небесата ще се свият като свитък, и Христос ще дойде на земята заедно със своите ангели и всички светии, адът ще опустее, защото всички хора ще бъдат повикани, и ще настъпи деня на Възкресението. Ние с вас отново ще се върнем в гробовете, те ще отворят и нашите тела ще бъдат възкресени от Бог.
Помните страшния ден на пророк Иезекил, когато той видял кости, свързващи се помежду си, покриващи се с кожа и мускули? А после как в костите влязъл духа (Иез. 37, 7–10). Точно така и ще бъде: нашите гробове ще процъфтят от живот, и ние ще станем от гробовете в плът на възраст 33 години, без очила, без патерици, без генетически недостатъци, и нашите тела ще отразяват в точност състоянието на нашата душа.
– Откъде това е известно, отче, че точно на тридесет и три?
– Апостол Павел казва: до тогава, докато всички не достигнем възрастта Христова(Еф. 4, 13).
Ето тогава ще стане най-страшно, а вие говорите за митарствата! Митарствата – това е само началото.
– Как ще се намери толкова място за всички хора?
– Ще има ново небе, нова земя, нова вселена. Нашата земя ще изгори и ще умре и ще бъде възстановена отново. Е ето, тогава ще настъпи настоящия живот, ще настъпи великия Съден Ден, когато ние ще застанем пред лицето на Бог и ще дадем отговор за своите дела. Съвършено правилно ние с вас споменаваме за този велик отговор, самото Слово Божие не веднъж акцентира вниманието ни на този велик Съден Ден, отколкото на митарствата. Така ли е? И защо? Защото това е най-важното нещо. Митарствата – това са само един встъпителен изпит в института. А Съдния Ден – това е вече решение за абсолютната участ и навеки, без право на обжалване. И ето тогава ще бъде великото разделение: всички грешници след това в плът ще бъдат хвърлени във вечния огън, във външната тъмнина от Бог, и неумиращия червей ще ги яде вечно, и техните мъчения не ще имат край никога. Както казва в Откровението, свети Иоан Богослов «димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем...» (Откр. 14, 11).
праведниците ще влезнат във вечния живот, ще живеят в нова Вселена, в Царството с Христос. Те ще бъдат богове по благодат. Ще бъдат обожени, ще достигнат върха на блаженството.
– Те няма ли да се разстроят за своите близки?
– Родствените връзки се приключват с момента на смъртта, и брачните и въобще всички отношения, се приключват, и плътските. Ако роднинските връзки остават, то не са по родство, а по душевна обвързаност, а ако такава не е имало, то няма и да има. Разбирате ли? «Ще бъдат двама в една постеля: единия ще вземат, а другия ще оставят» (Лк. 17, 34).
Господ е казал, че всеки отговаря само за себе си (ср. Иез. 18 гл). И отново , ако между венчани съпрузи има душевно и духово родство, тогава то си остава, но не както между мъж и жена, а както между две деца Божии, а ако не е имало, то няма и да има.  Хората ще бъдат възкресени именно в това тяло, в което ние сега се намираме. И точно тогава, ще настъпи възмездие за греховете, и тогава ще бъде дадена абсолютно пълната награда, тогава ще настъпи великото Царство, където вече няма има нито смърт, нито тление. Както е казано, вечно веселие ще ги настигне, болката, печала и въздишката ще си отидат.
– А какво ще бъде състоянието на човека в ада до Пришествието?
–  Ами то ще бъде униние и предочакване на бъдещите мъчения. Разбира се, неприятния контакт с бесовете, нищо хубаво в това общение няма. Всякакви разговори за Светата Църква, се наричат басни. Има малко истина в тези басни. Каква? В каквото греши човек, с това и се наказва. В какъв смисъл? Спомнете си, ние говорихме за богаташа: езикът му бил привикнал към наслаждения и затова горял: само в този смисъл, а не в такъв, че в ада съществуват някакви камери на мъченията. А след Съда можете да не се притеснявате: дяволът няма да ви измъчва. Дяволът, както и всички грешници, ще бъде с вързани ръце и крака. Той ще се намира в постоянно вечно усамотение. Да не дава Бог на нас да се окажем там, в това вечно уединение, абсолютно уединение.
Макарий Велики, когато му разказвали за мъченията, чул следното: «За нас е велика радост, че ние виждаме лицето на друг човек» (по време на молитвата на преподобния Макарий за покойниците – бел.ред.), а в ада никого не виждаме в очакване на бъдещите мъчения, геената, изтезанията.
В рая няма неправедни, а праведноста е напълно достъпна, повтарям: светостта, праведноста е достъпна за тези, които вярват в Светата Троица и са кръстени.