неделя, 20 януари 2013 г.

Свети Гавриил - Част 3

    Много изпитания и гонения по затворите преживял през онези години и отец Гавриил. На 1 май 1965 година той подпалил дванадесетметровия портрет на Ленин, закачен на зданието на Върховния Съвет в Тбилиси, и бил арестуван от следственото отделение на КГБ по член 71-ви, част І, "за антисъветска пропаганда". На 12 май същата година го затворили в изолатор №1. За съжаление, на 20 октомври 1978 година личното му дело било унищожено. Потвърждаващ документ е издаден на 14 май 2001 година от спецотдела на 5-и затвор.
    На разпита отец Гавриил казал: "Направих това, защото не трябва са се боготвори човек. Там, на мястото на портрета на Ленин, трябва да виси Христовото Рязпятие. Защо пишете: "Слава на Ленин", когато славата не е нужна на човека? Трябва да се напише: "Слава на Господа Иисуса Христа".
    След тези думи по решение на Върховния Съд от 3 август 1965 година го закарали в психиатричната болница за експертиза, където той се намирал до 12 октомври същата година.
    Привеждаме част от историята на заболяването му:
    "Диагноза: психопатична личност със склонност към възникване на шизофренно-подобни състояния. Разговаря сам със себе си, нещо тихо си шепне. Вярва в Бога, в Ангелите. Постоянно повтаря думите: "Всичко е от Бога". Със заобикалящите не общува. Когато се обръщат към него, говори за Бога, Ангелите, иконите..."
    Именно тази "диагноза" спасила отец Гавриил от разстрел. Господ запазил своя избраник, за да не остави грузинския народ без назидание.
    Отец Гавриил безстрашно изповядвал Православието. Из спомените на Гия Кобачишвили: "Ние живеехме в съседство с отец Гавриил. Той често разговаряше с момчетата, подаряваше им кръстчета, обикаляше с тях около църквата "Света великомъченица Варвара". Веднъж старецът ме погледна  в очите и каза: "Винаги помни - има Бог!". Като каза тези думи, отец Гавриил падна и като си удари главата в земята, започна да размахва ръце. Той се държеше като умопобъркан, но това не беше така.
     Старецът подари на семейството ми икона на Иисус Христос в кивот. Това беше чудотворна икона: в навечерието на някаква беда кивотът се отваряше от само себе си - по такъв начин Господ ни предупреждаваше за нещастието. Като заставаме на колене, ние често се молим пред тази икона, благодарим на Господа и на отец Гавриил, който подари тази икона на семейството ни".
     Като истински поборник на Православието, отец Гавриил търпял от безбожниците много хули и унижения, но независимо от това, той никога не осъждал даже онези, които жестоко го били, след като подпалил портрета на Ленин.
     Ето какво пише в спомените си настоятелката на Самтаврийския манастир игумения Кетеван (Копилиани):
     " Отец Гавриил категорично ни забраняваше да осъждаме когото и да било и ни казваше така:
     "Ако видиш убиец или блудница, или пияница, който се валя на земята, не осъждай никого, защото Бог е отпуснал юздата му, а твоята юзда държи в ръцете Си. Ако отпусне и твоята, ще се окажеш в още по-лошо положение: можеш да паднеш в греха, за който осъждаш другия, и да погинеш".
       Монах Симеон (Абрамишвили) казва за отец Гавриил: "Архимандрит Гавриил - това са всички монаси, взети заедно".
       Старецът скривал духовните си дарования, но заобикалящите все пак чувствали в него благодатта дарувана му от Бога, макар че не всичко разбирали и приемали.
                                                       .......
        Последния ден на земния му живот бил 2 ноември 1995 година. Било сряда. От сутринта в килията на стареца се събрали близките му роднини и монахините на Самтаврийския манастир. Отец Сава (Кучава) - духовникът на манастира (през последните четири години той причастявал отец Гавриил) - отслужил молебен.
       Настоятелят на Шио-Мгвимския манастир архимандрит Михаил (Габричидзе) си спомня:
       "Бяхме в Патриаршията, когато научихме, че отец Гавриил не се чувства добре. Патриархът Илия ІІ, благослови владиката Данаил, митрополита на Цхум-Абхазка епархия, да замине при отец Гавриил за четене на Канона при разделяне на душата от тялото, и ние веднага тръгнахме за Мцхета. По пътя се счупи колата ни, ние много се притеснявахме, че ще закъснеем, и аз попитах владиката: "Да не би да не го заварим жив?". А той отговори, че Господ няма да вземе душата на Своя угодник, докато при него не пристигне архиерей. И наистина, когато пристигнахме, старецът още беше жив. Веднага щом владиката свърши да чете Канона при разделянето на душата от тялото, отец Гавриил предаде душата си на Бога".
      Владиката Даниил и лекарят Зураб Варазашвили облекли стареца и пренесли тялото му в църквата "Свето Преображение".
      Монахините от Самтаврийския манастир обичали отец Гавриил и тежко преживявали болестта и смъртта на стареца. Но в деня на преставянето на стареца настроението на всички било някак необикновено светло, и всички разбрали, че това е подкрепата и утешението на отец Гавриил.
      На втория ден пристигнал Патриархът на цяла Грузия Илия ІІ, и отслужил панихида. По завещанието на отец Гавриил, завили го с рогозка и внимателно го спуснали в гроба. Но никой не се решавал да хвърли пръст. Решили така: натрупаната пръст внимателно насипвали по краищата на гроба, и постепенно тя покрила покойния, сякаш сама приела Божия угодник.
     Господ дарувал на отец Гавриил дар за изцеляване на страдащите и болните и след смъртта му. Много хора, които идват на гроба му и се помазват с елей от неугасимото кандило, получават изцеление. Гробът на стареца се намира на онова свято място, където четиринадесет години се подвизавала света Нина. Къпиновият храст до отпечатъка от стъпалото на равноапостолната просветителка на Грузия бил любимото място на отец Гавриил приживе. Сега това е мястото на неговото упокояване.
      Не само от Грузия - отвсякъде пристигат поклонници на гроба на стареца и получават от него помощ и утешение. В знак на любов към него те изпълняват църковни песнопения на грузински език.

                 
Из "Диадемата на Стареца. Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил"
Манастир "Свети Вмчк Георги Зограф" Света Гора Атон

"Старецът Гавриил носеше голям подвиг - взе върху себе си тежкия кръст на юродството, беше проповедник на Божието слово и постоянно водеше борба с лукавия - по време, когато в умовете цареше смут."

Канонизиран за светец през декември 2012. Паметта му се отбелязва на 2 ноември.
Старецът Гавриил казва"Който има моята снимка, нека ми каже, и аз ще го чуя"
По молитвите на Свети Гавриил, Господи Исусе Христе помилуй нас! Амин.

петък, 18 януари 2013 г.

Свети Гавриил (Ургебадзе) - Част 2

    През този ден ръкоположили Божия раб Гордези за дякон, и той дал клетва. Скоро дякон Гордези се обръща с още една "Най-смирена молба" към Кутаиско - Гаенатския епископ Гавриил:
     " От детството си имам впечатление към монашеството, затова смирено Ви моля да ме подстрижете в малка схима и да ме наречете с името Гавриил Атонски. Послушник на Ваше Преосвещенство".
      В отговор на молбата му епископ Гавриил се обърнал към архимандрит Георгий:
     "Благословете схима, изповядайте дякона и му дайте по негова молба, името на преподобния Гавриил Атонски".
     На 27 февруари 1955 в Моцаметския манастир от Кутаиско - Гаенатския епископ е постриган в монашество Гордези Ургебадзе и, по своя молба, е наречен с името Гавриил. Подстрижението е извършено при участието на архимандрит Георгий (Дадиани). (През 1964 година той бил убит в Шио-Мгвинския манастир и погребан в Самтаврийския манастир.)
    Няколко дена след подстрижението, по благословение на епископ Гавриил, бил издаден указ за назначаването на иеромонах Гавриил за втори свещеник.
     На 17 март 1955 година за това било съобщено писмено на Светейшия Патриарх Мелхиседек. Предизвиква удивление по-късната добавка към съобщението, отправено към Патриарха:
     "Иеромонах Гавриил (Гордези Ургебадзе) през януари 1956 година остави монашеството и отиде в света.
       Секретар на Грузинската Патриаршия П.Гагошидзе".
       Върху заявлението на отец Гавриил за оставянето на църковната служба, епископ Гавриил добавя следното: "Отец Гавриил проявяваше в служението си усърдие, послушание и смирение, старателност и безкористност. Но проявилите се признаци на болест- шизофрения - са пречка за служение на света литургия...Предвид това, че отец Гавриил отново се намира в Тбилиси, при Сионския катедрален храм, делото му се предава в секретариата на Патриаршията".
      На 29 август 1956 година епископ Гавриил получава от Патриаршията в отговор писмо:
      "Връщаме в епархиалната канцелария за съхранение документите на бившия иеромонах Гавриил(Гордези Ургебадзе), тъй като пострижението и ръкоположението са извършени във Вашата епархия.
       Секретар на Грузинската Патриаршия П.Гагошидзе"
       Така започнало пътешествието на личното дело на отец Гавриил от Западна Грузия в Източна и обратно.
       Предизвиква голямо учудване заявлението на отец Гавриил за оставянето от него на свещенослужението: " Моля да ме освободите от служба...", тъй като по-нататък следват заявления с противоположно съдържание: "Не ме оставяйте на улицата..", "Моля да ме назначите, иеромонаха останал без място..", "Моля монашеско служение в Светицховели.." и т.н.
       На 2 октомври 1956 година Патриархът на цяла Грузия Мелхиседек изпраща на Кутаиско - Гаенатския епископ Гавриил писмо със следното съдържание:
       "Ваше Преосвещенство, благословете...
Вие, разбира се познавате Гордези Ургебадзе, който донесе това писмо. Наложи сте му забрана за свещенодействие. Моля да снемете тази забрана: мисля, че той не е заслужил да остане завинаги под забрана. Моля Ви непременно да снемете забраната.
             С любов, Патриарх Мелхиседек.
        Моля Ви да изпратите документ, удостоверяващ снемането на забраната."
        В това писмо Патриархът три пъти подчертава молбата си за снемане на забраната, което безспорно, свидетелства за доброжелателното му, топло отношение към отец Гавриил.
        И епископ Гавриил благоволи към монаха, което се вижда добре от неговото писмо - отговор:
       "Светейший и Блажнейший Владико, нека се изпълни доброто и бащинско желание на Ваше Светейшество. Нека от днешния ден да пристъпи към свещенослужение. Митрополит Гавриил".
      Петдесетте-шестдесетте години са време на управляване на противниците на Православието. През тези години обичайно явление било затварянето и разрушаването на църквите, гоненията срещу свещенослужители.
     Към този период де отнасят и спомените на монахиня Нино (Пеикришвили):
    "Отидох при отец Гавриил в храма. Той стоеше на колене пред иконата на Спасителя и плачеше. Неочаквано старецът се обърна към мен и каза: "Знай, че който разрушава, ще бъде жестоко наказан."
     По време на атеизма и богоборчеството в Грузия имаше страшни гонения срещу Църквата. Ето какво разказва един от монасите на Бетанийския манастир за това страшно време:
     "Дойдоха в манастира хора във военна униформа и ни заповядаха да отидем Мцхета. Веднага разбрахме какво означава това. Като ни отведоха недалече от манастира, започнаха да стрелят по нас в гръб. Като решиха, че всички сме мъртви, военните повече не си хабиха патроните. Така ни спаси Господ - останахме живи. След няколко дена при нас в църквата пак дойдоха някакви хора. Те ни ругаеха, крещяха ни. Понеже се стараеха особено да ни оскърбят и унизят, подигравателно стрижеха монасите. Но в тези изпитания ни укрепяваше и поддържаше съчуствието и уважението към нас на обикновените хора, които независимо от развихрянето на атеизма, никога не губеха любовта си към Бога".

 Следва продължение...
Из "Диадемата на Стареца. Спомени за грузинския подвижник отец Гавриил"
"...Когато започвам да считам себе си за по-добър от другите, тогава си слагам на главата диадемата  си и излизам бос на улицата. Хората ме гледат и се смеят, а аз виждам какво нищожество съм."

вторник, 8 януари 2013 г.

Свети Гавриил (Ургебадзе) - Част 1

Искам да съобщя на посетителите на този Православен блог следното:

http://patriarch.ge/rus/news/id/1351#

СЛАВА БОГУ!!!

       " Отец Гавриил, в света Ургебадзе Гордези Василиевич, се е родил на 26 август 1929 година в Тбилиси, на улица Тетрицкаройска 11, недалече от църквата Света Великомъченица Варвара. Баща му починал рано и роднините на момчето го наричали с името на бащата - Васико. Майката, станала по-късно монахиня Анна, починала а 26 април 2000 година през Страстната седмица. Тя е погребана също там, където и синът ѝ, старецът Гавриил - в Самтаврийския женски манастир. Отец Гавриил имал брат и две сестри. Съседката му, Женя Кобелашвили, си спомня: " Ние заедно ходихме в детската градина. Не помня нкякой да му е правил забележка. Той постоянно седеше в ъгъла и строеше църкви от кибритени клечки. За него това беше любимо занятие. Не си спомням през кои дни точно не ядеше млечна каша. Беше глад и всички се удивяваха, че се отказва от храна. Въобще той малко ядеше, по-често дори не се докосваше до храната."
       ....
      Още през детството му интересът към духовния живот преобладавал у отец Гавриил над всичко останало. Той обичал да се уединява. В двора на къщата им си направил килия, толкова малка, че там можел да се побере само един човек. Скоро се преместил да живее там. Майка му го жалела и веднъж, когато го нямало в килията, му занесла възглавница. Когато Васико се върнал и видял възглавницата, той я разсякъл с брадвата, на майка си казал строго : "Защо си ми донесла възглавница? Нашия Господ Иисус Христос е бил толкова беден, че нямал място, където глава да подслони. Вземи си възглавницата и не ми носи нищо без мое разрешение".
     На дванадесет години отец Гавриил вече добре знаел Евангилието. На тази възраст той за първи път дошъл в Самтаврийския манастир. Монахините го нахранили, но не му позволили да нощува там. Но той не си отишъл вкъщи, а останал пред портите и цяла нощ усърдно се молил, като просел от Божията Майка да го остави в манастира.  Очевидно Пресвета Богородица чула молитвата му: отец Гавриил прекарал последните дни от живота си в Самтаврийския манастир. Той живял и проповядвал в манастирската кула - по благословията на Божията майка, както често сам казвал.
     Избран от майчината си утроба да бъде съсъд на Божията благодат, отец Гавриил  не се грижел за живота си извън църквата. Службата си в армията изкарал в Батуми. Веднъж влязъл в една църква и се помолил да има повече време да ходи в храма. И веднага получил молитвена помощ: на втория ден му съобщили, че е назначен за разносвач. Щом свършвал поръчвана работа, веднага бързал за храма. Там той изучавал старогрузинската писменост, вземал за четене скритите в мазето църковни книги. Свещеникът тайно го причастявал в олтара. Всяка сряда и петък и петък се преструвал, че го боли коремът, и не ядял месо. Така и служил в армията, като половината от времето прекарвал в църквата. След военната служба роднините му искали да го оженят, даже му довели красива девойка. Но той,  без да я погледне и без да ѝ каже нито дума, станал и излязъл. За да избегне обясненията с роднитите, доброволно се явил в психиатрична болница, като  се надявал, че сега вече те сами ще се откажат от намерението си да го оженят. Лекарите се удивлявали: там доброволно никой не отива, а той отишъл. Отец Гавриил вече започнал да проповядва за Господа, и тогава, през богоборческите години, веднага го сметнали за душевноболен. Но скоро го пуснали вкъщи под надзор на майка му.
   През това време той сам  започнал да строи църква в двора си. Отец Гавриил често казвал: " На когото църквата не му е Майка, на него Бог не му е Отец". Богоборческото правителство унищожавало църквите, манастирите, изтребвало духовенството. Старали се оскърбят и строителя на новата църква, искали той да разруши храма. Но имало много хора, които съчувствали на стареца. Понякога те даже разрушавали някоя част от построената от него църква, след това тайно отново жертвали средства за нейното възстановяване.
   Веднъж при отец Гавриил дошли няколко човека от правителството. Той веднага разбрал защо са дошли и без да им даде да кажат нито дума, твърдо произнесъл :" Аз няма да разруша храма. Ако искате, разрушавайте го сами". Те се смутили, отишли си и повече не се върнали.
    Старецът Гавриил, стъпил от детството си на Божия път, на 25 декември 1954 година се обърнал към Кутаиско - Гаенатския епископ Гавриил (Чачанидзе): "Моля да ме приемете за служител във Вашия катедрален храм, тъй като в това е смисъла на живота ми". Епископът удовлетворил молбата му и на 1 януари 1955 година го назначил за трапезар и дневен пазач. Преди това отец Гавриил две години служил в Сионския Успенски катедрален храм, за което свидетелства написаното от нега писмо " Най-смирена молба":
"От детството си имам твърдото намерение да  бъда служител на нашата Свята Майка Църквата, затова Ви моля да ме назначите за извънщатен (тъй като съм инвалид втора група)дякон на Вашия катедрален хран. Също така довеждам до Ваше сведение, че под надзора на Негово Светейшество две години служих като олтарник и пазач в храма, помагах по време на богослуженията." Тази молба е с дата 25 януари 1955 година. След няколко дена е издаден указ за ръкоположение на отец Гавриил в сан дякон.
     "На 30 януари 1955 година с указ на Патриарха на цяла Грузия - Мелхиседек, Ургебадзе Гордези Василиевич се назначава за извънщатен дякон в Кутаиския храм "Свети апостоли Петър и Павел" и съобщава за себе си следните анкетни сведения:
"1. Роден съм през 1929 година.
  2. Учил съм в училище №24 в Тбилиси шест години; изучавал съм Евангелието в Сионския храм.
 3. Не съм бил женен.
 4. Православно вероизповедание, нямам никакво отношение към богоборците.
 5. Не съм осъждан, няма пречка за ръкоположението ми в духовен сан.
    Прося благословението Ви да стана дякон, за да се трудя за прослава на Бога и спасение на душата си.
   Готов съм да служа на Светата Църква от цялото си сърце, в съответствие  с църковния устав и учението на Светите Отци. Задължавам се:
 Да извършвам всяко богослужение по каноните на Църквата.
 Да не отсъствам в неделните и празнични дни.
 Да бъда подготвен, когато участвам в отслужването на Божествената литургия.
 Да укрепявам енориашите в православната вяра, с доброто си служение да способствам те да изучават Божието слово и Господните заповеди.
 Да се старая да живея така, както подобава на служител в олтара, да не съблазнявам другите с поведението си, да бъда помощник на енориашите, вдовиците и сираците.
 В олтара и храма да се държа по подобаващ начин; като давам пример на другите, да им внушавам уважение към светинята.
 Да служа с чест, подобаваща на този висок чин, да не унижавам Църквата с недостойното си поведение, да не съблазнявам вярващите.
 Записал протоиерей Николоз Берекашвили. Божият раб Ургебадзе Гордези Васиелиевич се изповяда при мен. Пречки за ръкоположението му за дякон няма.
         Кутаиси, 30 януари 1955 година."


                    Следва продължение- Из "Диадемата на стареца - спомени за грузинския подвижник отец Гавриил" изд. Манастир "Свети Вмчк Георги Зограф" Света Гора Атон

петък, 4 януари 2013 г.

Изповедта като избавител



Изповедта отнема правата на дявола



Ако хората можеха поне да отидат при някой духовник, за да се изповядат и да престане демоничното
влияние, за да могат малко да се осъзнаят. Сега дори не могат да мислят поради демоничното влияние. Покаянието, изповедта отнемат права на на дявола. Преди не много време на Света Гора дойде един магьосник и обгради с колчета и мрежи целия път там, близо до колибата. Ако оттам минеше някой не изповядал се, щеше да пострада зле. И нямаше да знае откъде му е дошло. Щом ги видях, прекръстих се и минах през тях и ги развалих всичките. След това магьосникът дойде в колибата, откри ми всичките си намерения и изгори книгите си. Ако човек е вярващ, черкува се, изповядва се, причастява се, тогава дяволът няма никаква сила, никаква власт върху него. Прави само малко “джаф-джаф” като някое куче, което няма зъби. Обаче, ако човек не е вярващ и му дава права над себе си, тогава дяволът има голяма власт над него. Може да го линчува, има зъби и го разкъсва. Доколкото една душа му дава права, дотолкова и той властва над нея.


        Дори когато човек умре и е подготвен за това, в часа, когато душата възлиза към небето, е подобна на влак, който върви и разни кучета тичат зад него, лаейки, а други го лаят отпред; влакът премазва и по някое куче.
        Но когато човек не е подготвен за смъртта, все едно че се намира във влак, който не може да се движи с висока скорост, защото колелетата са развалени, вратите са отворени, тъй че кучетата влизат вътре и хапят. Когато дяволът е добил големи права над човека и го е обладал, тогава трябва да се намери причината, за да се отнемат правата му. Иначе колкото и другите да се молят, дяволът не си тръгва. Осакатява човека. Свещениците четат на поразия заклинателни молитви, но накрая пак човекът си плаща, защото още повече бива мъчен от дявола. Такъв човек трябва да се покае, да се изповяда, за да се отнемат правата, които сам е дал, и тогава дяволът ще се махне; иначе само ще се мъчи. Ден, два, седмици, месеци, години четене на заклинателни молитви, но щом дяволът има права, не си тръгва.
Из Стареца Паисий Светогорец " С болка и любов за съвременния човек"