„Из разказа за
пътуванията на свети апостол Тома
Великият
апостол Тома беше продаден заради Господа на търговеца Амван като роб, изкусен
в строителството, и отиде заедно с него в Индия. И когато го въведоха при царя
и го попитаха за знанията му, той потвърди, че е изкусен в строителството, и
говори много по този въпрос. Тогава тези, които слушаха, останаха с
впечатлението, че той и на дело е също толкова добър в тази област, колкото на
думи, и царят му повери много пари, за да му построи някъде дворец. А Тома, щом
получи грамадната сума, раздаде всичко на сиромасите. След известно време царя
прати свои хора да видят постройката. Но като узна от пратените, че Тома дори
не е започвал да строи, а е раздал всички пари на сиромасите, силно се разгневи
и заповяда незабавно да го хванат и да го доведат вързан при него. Апостолът
начаса беше заведен при царя и царят му казва:
-
Построи
ли ми дворец?
-
Да
– отговори той, - и то твърде красив.
-
Хайде
да идем да го видя – казва царят.
-
През
този живот – отговори апостолът, - няма да можеш да го видиш, но след
заминаването ти оттук ще го видиш и ще му се радваш и наслаждаваш.
Цар Гундатор
(именно така се казваше) счете това за подигравка. Но щом узна за скромния и
беден живот на Тома, разбра, че няма да си върне парите. Тогава му измисли
смърт според мярата на гнева си – след като го одере жив, да го хвърли в огъня.
Но Този,
Който върши и преобразява всичко според светата Си воля, порази със смърт Гад,
брата на цар Гундатор. Този Гад се беше разярил още повече от брат си заради
случката с двореца и в ненавистта си към мнимия измамник подстрекаваше брат си
да го накаже. Но внезапно почина и смъртта му стана спасение за апостола.
Защото поради важността на едния в двореца забравиха другия и се заеха с
погребението на починалия.
И какво чудо
извършва тук Бог, Който желае не смъртта на грешника, а живота и обръщането му!
Ангели взеха душата на Гад и й показаха вечните обители на оня свят за
спасените. Измежду всички обители душата на Гад беше привлечена най-силно от
една, поради особената й красота, големина и великолепие. Тогава душата помоли
съпровождащите я да й позволят да живее там, пък ако ще и да е в най-малката
стаичка. Но ангелите й отказаха, като казаха, че тази обител принадлежи на
Гундатор, а му я е построил чужденецът Тома. Щом чу това, Гад започна горещо да
моли да му позволят да се върне обратно и да купи имота от брат си.
И какво
последва? На Този, на Чиято заповед се покорява всичко, Му беше угодно отново
да върне човешката душа в тялото, та чрез възкресението му не само да избави от
смърт апостола, но да дари спасение на много души. И когато вече повиваха тялото
на Гад в погребални савани, погребващите внезапно видяха, че в бездиханното
тяло отново има живот. Ужасени, изтичаха и съобщиха на цар Гундатор за
случилото се. А той, смаян, веднага се спусна към брат си. А брат му – о, чудо!
– сякаш току-що събудил се, отвори уста, които бяха затворени от смъртта, и
започна да го умолява:
-
Братко,
моля те, продай ми небесния си дворец – онзи, който християнинът Тома ти
построи!
А царят,
като чу думите му и разбра, че Тома е Божий пратеник и възвестява Самия Бог на
истината и човеколюбието, и сам беше осенен от светлината на вярата и отговори
на брат си:
-
Не
мога, братко, да ти дам този дворец, защото не е тъй просто да бъде купен, а
пък и самия мен скоро ще вземат оттук. Но ти оставям строителя му. По Божий
промисъл той още е жив и ще ти построи също такъв дворец редом до моя.
И веднага
доведоха Тома, да го освободят от затвора и да свалят оковите му. Помолиха го
да им прости оскърблението, което му бяха нанесли поради незнание, и да им разкаже
за непознатия Бог и за Неговите заповеди- та занапред да живеят според
заповедите Му и да придобият невидимите и вечни блага, чиито образи Гад беше
удостоен да види.
Като чу
това, апостолът беше поразен от дълбините на Промисъла и, както беше и редно,
благодари на Бога. След това, след молитва и запознаване с вярата, ги кръсти в
името на Отца и Сина, и Светия Дух, кръсти и безчислено множество други
индийци, които бяха повярвали след чудото.”
Из „Евергетинос” Том 1, част 1
Издава Манастир „Свети Вмчк Георги Зограф” Света Гора, Атон
